Събота, 08 Май 2021 12:08

Марио Д’Агета – силата на петела

Публикувана от

Той е първият и единствен до момента глух световен шампион по бокс в категория „петел”. Много са обстоятелствата, които го насочват към този силов спорт, който му носи световната титла през 1956 г. Марио Д’Агета (Mario D'Agata). 

Д’Агета се ражда на 29 май 1926 г. в Арецо (Италия). По това време диктаторът Мусолини изгражда солидни позиции и връзки с папската власт, която ще оглави управлението на новосъздадената Ватикана.

Малкият Марио е роден глух. В семейство със седем деца, той е едно от трите, които се раждат без слух. Родителите му се преместват от Тоскана в Рим, надявайки се да намерят там лекари, които да излекуват глухотата му. Междувременно детето расте на години, но не и на ръст и това обстоятелство, прибавено към тишината му, е причината за чести подигравки и присмех от другите деца в училище.

Авторитарна Италия е чувствителна към хората с различия, и макар че режимът на Мусолини отначало е против фашизма на Хитлер, скоро започва да подкрепя идеите му и мирната политика е заменена с насилие. В началото на Втората световна война Д’Агета е едва на 13-годишен. С тежко детство, с ръст едва 1.57, без слух и в условия на тотално политическо преследване на различните, Марио Д’Агета усеща необходимост да се доказва и отстоява, като раздава юмруци в ръкопашни улични боеве.

Един следобед той забелязал плакат на боксьор, украсяващ вратата на боксова зала. Любопитството му го отвежда до ринга, където усеща как се влюбва в начина, по който боксьорите тренират – със стил и самочувствие. За чувствителната душа на дребното италианско момче боксът се оказва идеалното средство не само за защита, но и за терапия на емоционалните травми от детството. Освен това този спорт за него е и начин да канализира безразборната си агресия към конкретен противник. Вече почти се вижда като шампион. Има само една пречка – той е непълнолетен и трябва да изчака да стане поне на 20, за да може да се бие като аматьор. Освен това, войната е в началото си и повечето мъже вместо на боксовия ринг, са в полето на бойните действия. Едва през 1946 г., след края на войната, започва любителската кариера на Марио Д’Агета, в която има спечелени 90 победи от 110 рунда.

Д’Агета оцелява и при опит за убийство, когато на 12 февруари 1955 г. е прострелян в гърдите от свой бизнес партньор по време на гастрол в Австралия. Този инцидент препятства участието му в световно първенство по бокс в полутежка категория, но за огромно съжаление на зложелателите му, скоро се появява възможност за световна титла. На 29 юни 1956 г. в Рим Д'Агета получава от френския боксьор Роберт Коен шанс да стане победител. И сбъдва мечтата си, като нокаутира Коен в шест рунда пред публика от 38 000 души. Много от тях се втурват на ринга в мига, когато двубоят приключва и понасят Д'Агета на ръце. С тази победа „петелът” влиза в историята на бокса като първия глух световен шампион.

На 1 април 1957 г. в Париж той защитава световната титла в мач срещу местния състезател Алфонс Халими. Тъй като италианският шампион е глух, двубоят е подготвен така, че специални светлини да заместят камбаната, която сигнализира началото и края на всеки рунд, и която Д'Агета не може да чуе. Боксовата среща обаче се провежда на открито, а в този ден имало буря. В третия кръг от мача светкавица ударила една от високо поставените светлини и прехвърчалите искри причинили изгаряния по врата и гърба на Марио Д’Агета. Въпреки това било решено двубоят да продължи, но италианският „петел” губи титлата в петнадесетия рунд.

Той никога повече не получава реванш от Халими, боксира се със смесен успех до 1 август 1962 г., когато обявява и края на кариерата си в този спорт. Д’Агета е бил нокаутиран само веднъж в 67 битки. Рекордът му е 54 победи, 22 с нокаут, 10 загуби, 3 равенства.  До края на живота си Марио Д’Агета никога повече не докосва боксовите ръкавици. Сбогува се със света на 4 април 2009 г., на 82-годишна възраст.

Разказа за вас: Христина Чопарова

Изображение: Myboxingfans, Africanring

Оценете
(1 глас)
Прочетена 117 пъти
Още в тази категория: « Голфът и хората в тишина