Д’Агета се ражда на 29 май 1926 г. в Арецо (Италия). По това време диктаторът Мусолини изгражда солидни позиции и връзки с папската власт, която ще оглави управлението на новосъздадената Ватикана.
Малкият Марио е роден глух. В семейство със седем деца, той е едно от трите, които се раждат без слух. Родителите му се преместват от Тоскана в Рим, надявайки се да намерят там лекари, които да излекуват глухотата му. Междувременно детето расте на години, но не и на ръст и това обстоятелство, прибавено към тишината му, е причината за чести подигравки и присмех от другите деца в училище.
Авторитарна Италия е чувствителна към хората с различия, и макар че режимът на Мусолини отначало е против фашизма на Хитлер, скоро започва да подкрепя идеите му и мирната политика е заменена с насилие. В началото на Втората световна война Д’Агета е едва на 13-годишен. С тежко детство, с ръст едва 1.57, без слух и в условия на тотално политическо преследване на различните, Марио Д’Агета усеща необходимост да се доказва и отстоява, като раздава юмруци в ръкопашни улични боеве.
Един следобед той забелязал плакат на боксьор, украсяващ вратата на боксова зала. Любопитството му го отвежда до ринга, където усеща как се влюбва в начина, по който боксьорите тренират – със стил и самочувствие. За чувствителната душа на дребното италианско момче боксът се оказва идеалното средство не само за защита, но и за терапия на емоционалните травми от детството. Освен това този спорт за него е и начин да канализира безразборната си агресия към конкретен противник.
Вече почти се вижда като шампион. Има само една пречка – той е непълнолетен и трябва да изчака да стане поне на 20, за да може да се бие като аматьор. Освен това, войната е в началото си и повечето мъже вместо на боксовия ринг, са в полето на бойните действия. Едва през 1946 г., след края на войната, започва любителската кариера на Марио Д’Агета, в която има спечелени 90 победи от 110 рунда.
Д’Агета оцелява и при опит за убийство, когато на 12 февруари 1955 г. е прострелян в гърдите от свой бизнес партньор по време на гастрол в Австралия. Този инцидент препятства участието му в световно първенство по бокс в полутежка категория, но за огромно съжаление на зложелателите му, скоро се появява възможност за световна титла. На 29 юни 1956 г. в Рим Д'Агета получава от френския боксьор Роберт Коен шанс да стане победител. И сбъдва мечтата си, като нокаутира Коен в шест рунда пред публика от 38 000 души. Много от тях се втурват на ринга в мига, когато двубоят приключва и понасят Д'Агета на ръце. С тази победа „петелът” влиза в историята на бокса като първия глух световен шампион.
На 1 април 1957 г. в Париж той защитава световната титла в мач срещу местния състезател Алфонс Халими. Тъй като италианският шампион е глух, двубоят е подготвен така, че специални светлини да заместят камбаната, която сигнализира началото и края на всеки рунд, и която Д'Агета не може да чуе. Боксовата среща обаче се провежда на открито, а в този ден имало буря. В третия кръг от мача светкавица ударила една от високо поставените светлини и прехвърчалите искри причинили изгаряния по врата и гърба на Марио Д’Агета. Въпреки това било решено двубоят да продължи, но италианският „петел” губи титлата в петнадесетия рунд.
Той никога повече не получава реванш от Халими, боксира се със смесен успех до 1 август 1962 г., когато обявява и края на кариерата си в този спорт. Д’Агета е бил нокаутиран само веднъж в 67 битки. Рекордът му е 54 победи, 22 с нокаут, 10 загуби, 3 равенства. До края на живота си Марио Д’Агета никога повече не докосва боксовите ръкавици. Сбогува се със света на 4 април 2009 г., на 82-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и италиански и разказа за вас: Христина Чопарова
Изображение: Wikipedia /Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия