Четвъртък, 16 Септември 2021 13:06

Давид Лудвиг Блох и тъмните сенки на Холокоста

Публикувана от

Да си евреин в Бавария, при това със слухова загуба, си е равнозначно на смъртна присъда през Втората световна война.  Интерниран в концентрационния лагер Дахау, той успява да избяга от Германия, но сенките на Холокоста дълго ще преследват в платната му талантливия художник, литограф и дизайнер Давид Лудвиг Блох.

Давид Лудвиг Блох (David Ludwig Bloch) е роден в баварския град Флос на 25 март 1910 г. Като дете заболява от менингит, който се отразява на слуха му. Младежът проявява склонност към изкуството от ранна възраст и до 1925 г. е чирак при художник и майстор на порцелан в родния му град. През 1934 г. се записва в приложна програма за рисуване в сегашната Академия за изящни изкуства в Мюнхен, като се издържа през това време с работа като търговец на картини в универсалния магазин „Салингер” в Щаубинг. По това време нацизмът вече чука на вратата, а заради антисемитските политики на Хитлер Давид е изключен от университета, защото е евреин.

През 1938 г., тече срамната за историята „Кристална нощ” – в нощта на 9 срещу 10 ноември паравоенна организация на нацистите започва да опожарява синагоги, да разграбва магазини, да арестува и интернира евреи в  концентрационни лагери на цялата територия на Германия и Австрия. В този погром младият художник е арестуван и изпратен в Дахау за четири седмици. Успява да избяга оттам благодарение на финансова помощ от свой роднина в САЩ, но заради ограниченията в имиграционните закони на много държави по това време, дом може да му предложи единствено Шанхай.

Новата реалност в китайския град очарова Давид Лудвиг Блох. Намира си работа като илюстратор, а в свободното време обикаля улиците на Шанхай, наблюдавайки занимаващите се с тежък и неблагодарен труд хора и бежанци без гражданство. Много от импресионистичните, натуралистични акварели и дърворезби изобразяват търговци на дребно, просяци и бедняци, теглещи рикши. През 1941 г. първата му самостоятелна изложба в Шанхай изумява с правдивостта на уличната реалност.

Художникът се жени за китайка – Лили Ченг, продължавайки да твори в Шанхай до 1949 г., когато решава да се премести в САЩ и да продължи да работи като литограф и графичен дизайнер. Краят на втората световна война е факт, но Давид Лудвиг Блох ще се върне в Германия едва през 1976 г., след цели 38 години изгнание. След тази нова среща с бившата си родина и спомените за едно минало, което го застига, Холокостът става интензивен обект в по-нататъшното творчество на художника.

Сякаш за да изтръгне от себе си тези парчета боляща история, ги втъкава в творбите си. Визуалният език на неговото изкуство се измества към черно-белите краски, изтощените тела, телени порти на лагери и скелети. Блох продължава да излага свои работи в САЩ и в института YIVO, както и да направи художествена ретроспекция с една фигура в Еврейския музей в Мюнхен през 2000 г. Милениумът бележи и 90-тия юбилей на художника, а ретроспекцията е твърде личен проект.

Институтът „Лео Бек”, ориентиран към запазване на германо-еврейската история и култура, притежава художествена колекция от десетки творби на Давид Лудвиг Блох, включващи акварели, гравюри, скици, илюстрации на книги. Много от тях са направени по време на изгнанието на художника в Шанхай, но колекцията съдържа и картини, върху които личат сенките от спомените му за Холокоста. Институтът пази и колекция, включваща лични вещи на Блох като имиграционни документи, снимки, публикации за него, рецензии за изложбите му.

Давид Лудвиг Блох се сбогува със света в Маунт Върнън (Ню Йорк), на 16 септември 2002 г., на 92-годишна възраст.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: Leo Baeck Institute, Kedem auction house

Оценете
(1 глас)
Прочетена 140 пъти