Родена на 10 октомври 1878 г. като Нети Бланш, тя е деветото от десет деца в семейството на Мери Прудънс и Корнелиъс Лацел. Семейната им ферма в Западна Вирджиния е с площ 200 акра, достатъчно място за многодетното семейство, в което братята и сестрите на Бланш ѝ лепват прякора Пет (от англ., „домашен любимец”). Семейство Лацел били набожни методисти, а бащата на бъдещата художничка е пряк потомък на пионери, установили се в окръга след Американската война за независимост.
Когато Бланш е на 12 г., майка ѝ напуска земния свят, а в следващите няколко години момичето преживява и още една трагедия – оглушава, преди да навърши 15 години. През 1894 г. лекари от Балтимор предположили, че причина за частичната ѝ глухота е назофарингит, въпреки че поради късното диагностициране не е било възможно с точност да се установи произхода на оглушаването. Младата Бланш постъпва в Семинарията на Западна Вирджиния (днес колеж „Уеслиън”) в Бюкакън, а през 1899 г. – и в Института за съвместно образование в Южна Каролина.
След дипломирането си през 1900 г. тя се завръща в родния Мийдсвил, за да обучава по-малката си сестра Беси. Година по-късно Бланш Лацел се записва в Университета на Западна Вирджиния, където изучава изобразително изкуство. Докато баща ѝ плаща образованието там, тя води строги отчети за разходите си и заработва като оцветява снимки в студио в Моргантаун. Дипломира се от университета през 1905 г. със степен по история на изкуството, но продължава да работи там още 4 г., като заместващ учител по живопис. През цялото това време овладява тайните на керамиката, ецва злато и декорира китайски порцелан.
За кратко се записва в студентската Лига по изкуства в Ню Йорк, но когато през 1908 г. и баща ѝ напуска земния живот, Бланш Лацел прекратява обучението си там. Прекрасна възможност да се запознае с архитектурата на църквите е лятно турне през юли 1912 г., което обхваща обиколка на Англия, Холандия, Белгия и Италия. Само месец по-късно младата художничка се оттегля в Париж, установявайки се в ателие в Монпарнас. Докато е във френската столица, Бланш се присъединява към парижкия авангард и взима уроци в няколко академии, за да се установи накрая в академия „Модерн”.
През февруари 1913 г., след завръщане от Италия с квинтет колежки, Лацел посещава ушен специалист, който ѝ оперира трета сливица и благодарение на тази интервенция слухът ѝ леко се подобрил. Художничката удължава престоя си във Франция и посещава лекции в Лувъра относно фламандските картини, холандското изкуство и италианския Ренесанс. Когато се завръща в САЩ, за да се фокусира върху рисуването, докато живее със сестра си Беси. Година след това е готова да покаже творби в самостоятелна изложба, в която има скици и картини. За да се издържа, преподава рисуване и продава ръчно рисуван порцелан.
В родния град на вечно жадната за нови предизвикателства Бланш обаче ѝ липсва артистична стимулация. Тъй като често прекарва летата в артистичната общност в Кейп Код в Провинстаун (Масачузетс), Бланш Лацел се установява там за постоянно. Това е колония от европейски художници, избягали от Първата световна война. Лацел взема уроци за цвят и техника в сутрешните класове на открито в училището по изкуства на Чарлз Уебстър Хоторн. След края на летния сезон прави в родния си град изложба на сътвореното в този период.
Това е и времето, в което младата нечуваща художничка се запалва по новото изкуство, с което експериментират художниците в Кейп Код. То е вдъхновено от Изтока – принтове с бяла линия, базирани на японските отпечатъци от гравирани дървесни блокове, наречено укийо-е (ukiyo-e). Заедно с други художници, специализирани в тази техника на белите линии, Лацел сформира колектива „Принтьорите от Провинстаун”, които по-късно печелят национално признание. Укийо-е е жанр, процъфтявал в страната на изгряващото слънце от 17-ти до 19-ти век. Терминът ukiyo („плаващ свят“) идва да опише онзи хедонистичен начин на живот на по-нисшите класи, възникнал в град Едо (съвременен Токио), по времето на шогуната Токугава. Възползвайки се най-много от бързия икономически растеж на града, класата на търговците се отдава на забавления с театъра кабуки, гейши и куртизанки. Достатъчно богата, за да си позволи да украсява и домовете си с изкуство, търговската класа поръчва произведения на укийо-е, които се печатат на ръка.
Целият процес е разделен между художник, който проектира изображенията, дърворезбар, който ги нанася на оразмерени дървени блокове, принтьор, който намастилява и отпечатва блоковете чрез натиск върху ръчно изработена хартия, и издател, който финансира всичко и разпространява готовата продукция. Принтовете, получени по този начин, се характеризират с бели линии. Усвоявайки тази практика, Бланш Лацел създава картини и щампи, чиито теми са пейзажи и пристанищни сцени от Провинстаун, цветя и натюрморти.
През 1917 г. Бланш Лацел се присъединява към колония на художници в Уудсток (Ню Йорк) и прави първата си цветна гравюра на дърво. Тъй като художничката всяко лято се установява в Провинстаун, купува там стара рибарска къща с изглед към пристанището, която превръща в студио. Бохемската атмосфера силно контрастира с консервативното ѝ възпитание, но Лацел поддържа тесен приятелски кръг. Превърнала е старата рибарска къща в уютно място с много саксийни цветя и лози, растящи чак до покрива. Местна атракция, китното място приютява гости за чай, които Лацел гощава с домашно правени бонбони.
През това време оглушалата художничка прави принтове с бели линии и преподава рисуване. Сближава със Симеон С. Смит, професор по английски от Университета в Западна Вирджиния, който се е оттеглил в Провинстаун. Прекарва Деня на благодарността със семейството му през 1918 г., но въпреки романтичната връзка, двамата никога не се женят.
Картините на Лацел демонстрират богато и нюансирано използване на цвета. Тя предпочита френски акварелни пигменти, които заедно със зърнистата структура на дървесните блокове създават релефни линии и набраздени модели. Обикновено дървените блокове, които художничката създава, са направени от череша или липа, като изважда само три или четири отпечатъка от всеки дървен блок. От 1916 до 1955 г. тя прави 138 дървени блока. Съвременните изложби на произведенията ѝ включват и самите дървени блокове.
Бланш Лазел се сбогува със света на 1 юни 1956, на 77-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Октомври. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия
