Едва ли има друг велик композитор в историята на музиката, който да е толкова разпознаваем както с музиката си, така и с обстоятелството, че е бил без слух, но въпреки това е продължил да композира. Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven).

Произнасят името му като Бетхо̀вен (или Бèтовен). Той се ражда в Бон (Германия) през 1770 г., като за рождена негова дата се посочва 16 декември. Произхожда от семейство с фламандски и нидерландски корени, посветено на музиката. Дядо му Лудвиг е бил капелмайстор, а баща му Йохан – тенор в архиепископската капела в Бон.

Ранни години

Бетовен е второто от общо седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст. Малкият Лудвиг проявявал музикални наклонности от съвсем малък. Да го образова музикално се заема баща му, който по онова време бил страстен любител на чашката, поради което уроците му по солфеж и пиано били доста груби, безсистемни и затормозяващи.

Все пак бащата успял да предаде на бъдещия композитор основните познания що е хармония и контрапункт. Малкият Лудвиг обаче намирал всичко това за огромно мъчение. Пияният му баща се прибирал от кръчмата и всяка вечер изкарвал разсъненото момче от леглото, за да свири, като наказвал всяка грешка с пръчка и словесни обиди. При това положение е цяло чудо, че детето не само не развива ненавист към музиката, но заради преживяното насилие се научава да се усамотява в размисъл, което ще окаже влияние върху композирането му.

Шестгодишен, Бетовен тръгва на училище, от което често отсъства заради заниманията си с музика. Впрочем, той за пет години сменя три училища и много изостава в учебния материал, затова през 1781 окончателно спира да ходи, за да се посвети на работата си като помощник-органист.

На осем години Лудвиг ван Бетовен изнася първия си концерт в Кьолн. Датата е 26 март 1778 г., и в стремежа си да го обяви за новия Моцарт, баща му разпространява лъжата, че детето е на шест години. По тази причина композиторът винаги е смятал, че кръщелното му свидетелство, в която е посочена датата му на раждане, не е негово, а на починалия преди него брат Лудвиг Мария.

Бетовен има и друг учител по музика – Кристиан Нефе, който бил с далеч по-добри качества като педагог. Отлично школуван музикант, той запознал момчето с творчеството на Бах, с идеите на Френската революция и с модерната за епохата литература, понеже бил ангажиран и с общото образование на Лудвиг, освен с музикалното. Под ръководството на Нефе Бетовен пише първите си три клавирни сонати, които скоро са отпечатани през 1783 г., а учителят му споделил публично, че ако възпитаникът му продължава да се развива толкова добре, със сигурност ще бъде вторият Моцарт.

На 14-годишна възраст Лудвиг ван Бетовен вече е назначен за органист в курфюрската капела и да разшири кръга на приятелите си. На младия музикант скоро му се налага да издържа и семейството си, и да поеме грижата за двамата си по-малки братя, тъй като баща му е все по-лош тенор заради прогресиращи проблеми с алкохола. През 1787 г. Лудвиг заминава за Виена с Нефе за около месец, за да разшири музикалното си образование, и се запознава с Моцарт, който останал изключително впечатлен от импровизацията му и предрекъл, че светът тепърва ще чува името Бетовен.

За съжаление виенският престой се съкращава заради бащино писмо, в което младият музикант е призован да се завърне спешно в Бон заради лошото здравословно състояние на майка му. След нейната кончина баща му губи работата си в капелата и грижата за семейството ляга изцяло на плещите на 19-годишният бъдещ гений.  Бетовен започва да дава частни уроци, свири на виола в капелата и е оперен корепетитор. Сред учениците му е и Елеоноре фон Бройнинг, в която Бетовен се влюбва несподелено, но остава приятел за цял живот с брат ѝ Стефан. Това е много творчески период, в който композиторът създава три клавирни квартета, пиеси, менуети за оркестър и други, които обаче сам изгаря през 1794 г. 

Виенската приказка

Бетовен се запознава с Йозеф Хайдн при едно от гостуванията му в Бон през 1790 г., и получава покана да се учи при него във Виена. Така две години след запознанството им започва социалния възход на Лудвиг, който се запознава също с Антонио Салиери и други влиятелни аристократи, музиканти и видни общественици.

По това време Бетовен изпълнява импровизации на други композитори и вратите за него са отворени за множество светски и музикални събития, на които изнася концерти. В този период се разгаря страстта му по композирането. Първото, което създава след изгарянето на значителна част от творчеството си, са две сонати за пиано и три клавирни композиции. Виена ги приема със смесени чувства, вариращи от колебание в новаторския му стил до възторжени похвали. Но това са творби, с които Бетовен отстоява собствения си стил, определян като "героичен", страстен, мощен и контрастен в динамики и тоналност.

В следващите години редица събития превръщат Виена в постоянен дом за Бетовен – баща му умира, отпада издръжката му от капелата в Бон, а двамата му братя се преместват при него. Младият композитор среща подкрепата на благородници, които са фенове на музиката му и се запознава с музиканти, които я изпълняват и разпространяват.  Междувременно обучението при Хайдн продължава, но отношенията им не са безоблачни. Бетховен е заявявал, че не е научил нищо от него, но се смята, че музиката на Хайдн е формирала развитието му като композитор в областта на симфонията и камерната музика.

Бетовен е виртуозен пианист и за първите десет години от престоя си във Виена композира половината от 32-те си клавирни сонати, включително Лунната. За пръв път виенската общественост има възможност да признае музикалния му гений през 1795 г. на собствен концерт, след който започва турне с изключително голям успех.

Срещи с Тишината

В разгара на славата си Бетовен започва да се оплаква от постоянен шум в ушите (тинит). Още от 1796 г., когато е едва в началото на музикалния си успех, слухът му започнал да се влошава, но вече прогресивно отслабвал. Предвид заниманията му с музика, в които слухът играе водеща роля, за него това е унищожителен съдбовен удар, който го кара да направи завещание – писмо до братята му Карл и Йохан, в което ги уведомява за Тишината и им завещава инструментите си.

Частичната слухова загуба пречи на Бетовен и да общува. Той чете по устните на хората или ги моли да му пишат на хартия, но не им отговарял гласно, за да не научат, че е с нарушен слух. Въпреки това периодът между 1802 и 1812 г. е най-продуктивният в творческата кариера на композитора. Бетовен композира шест от деветте си симфонии, концерти за пиано и първия вариант на операта си "Фиделио", която той представя пред публика с името на първата си и несподелена любов ("Леоноре"), но тя търпи още две преработки.

През този период е запознанството му с Йохан Волфганг Гьоте в курорта Теплице. След 1812 г. обаче животът на Бетовен тръгва надолу: проблеми с личния живот и финанси, както и пълна загуба на слуха. На следващата годна започва да си служи със слухова тръба, за да може да общува с колегите си. Слуховите тръби са изобретение на Йохан Мелцел (създател и на метронома), който ги разработил специално за оглушалия композитор. Заради тях Бетовен вече не е в състояние да крие липсата си на слух, но все така отказва да говори и започва да ползва "тефтерчета за разговор" през 1816 г., за да си общува писмено.  

Тоталната липса на слух му пречи както да свири на пиано, така и да дирижира, затова през 1822 г. репетицията на "Фиделио" се проваля. През следващите години Бетовен се бори за попечителство над сина на покойния си брат Карл и работи по композирането на сонати за пиано. През 1824 г. Лудвиг Ван Бетовен завършва своята Девета симфония, в която последната част е Одата на радостта, която от 1985 г. е химн на Европейския съюз.

Деветата симфония е възторжено приета и по време на премиерата ѝ Бетовен стои до диригентския пулт само за да задава темпото, но на оркестъра е наредено да не се съобразява с него, а с асистента му. Още при месата публиката започва да аплодира бурно, но Бетовен не може да чуе това, защото по това време е напълно оглушал. Алтът Каролина Унгер го обръща към публиката, за да може той види триумфа си.

В музикалните среди има поверие, че деветите симфонии са последни за композиторите. Може би има нещо вярно в това, тъй като Бетовен никога не завършва Десетата си. Той прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много приятели и почитатели.

На 26 март 1827 година светът се сбогува с 56-годишния гений, като причината за смъртта му и до днес не е ясна. Допуска за двойна пневмония, отравяне с олово и дори цироза, понеже също като баща си прекалявал с алкохола. Предполага се, че Бетовен е употребявал редовно евтино бяло вино, което по това време съдържа олово поради използването на оловен подсладител.

На космическите кораби "Вояджър", които изпратиха в Космоса звуци от Земята, записани на позлатена плоча, сред множеството произведения има и две на Бетовен – Петата симфония и Струнен квартет 13.

NВ: Cтaтиятa e пoдгoтвeнa зa цeлитe нa ĸaлeндapния пpoeĸт "Tиxa Уиĸипeдия". Moлим зa цитиpaнeтo ни ĸaтo изтoчниĸ пpи пyблиĸyвaнe в дpyги мeдии и плaтфopми.

Автор на статията и превод от английски: Христина Чопарова

Снимка: Wikimedia commons

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на неизключително право да публикува статията 

Почитателите на седмото изкуство със сигурност ще го разпознаят най-вече с ролята му в наградения с "Оскар" филм "Дете на глухи родители" (CODA, 2021), в който изигра Лео, нечуващият брат на амбициозно момиче, разкъсвано между мечтата си за музикална кариера и моралната отговорност като чуващ тълкувател за Глухото си семейство. Актьорът Даниел Дюрант (Daniel Durant) обаче е многостранно развита личност със солиден опит в театъра, киното… и танците.

Има ли място на света, където не се чува нито звук? Оказва се, не и в Природата. Абсолютна тишина не съществува, но може да бъде създадена по изкуствен път - чрез стаи без ехо. По света има няколко такива и до 2015 г. призът за най-тихо място е принадлежало на създадена от Майкрософт камера за експерименти в щата Вашингтон, но от 2021 г. до днес рекордът за тишина държи лабораторията Орфийлд в Минеаполис (САЩ).

На 29 септември 2025 (понеделник) на ул. "Султан тепе" 18 в София бе открито първото споделено пространство за родители на деца със специални потребности, наречено "Мястото на мама". Организатор на събитието бе Фондация "За децата с церебрална парализа" (ФДЦП).

Регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч топло посрещна на 26 септември 2025 г. автора на набиращата все по-голяма популярност книга за деца "Приказки за различността" Христина Чопарова.

На 26 септември 2025 г. (петък), от 17:30 ч., журналистката Христина Чопарова ще гостува в Ловеч с книгата си за деца "Приказки за различността", по покана на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“.

Тя е първата нечуваща жена, приета в Кралската музикална академия. Връзката ѝ с музиката е толкова съкровена, че към днешна дата притежава уникална колекция от 3 800 музикални инструмента от цял свят. Издала е повече от 22 албума, номинирана е четири пъти за наградите "Грами" и е носител на две от тях. Притежател е на Ордена на британската империя и на титлата "Дейм" (Dame). Днес имаме удоволствието да ви предложим едно дългоочаквано интервю с Евелин Глени - невероятната шотландка, която научи света как да слуша. 

Официалното представяне на книгата за деца "Приказки за различността" се състоя в София на 5 юни 2025 г., в арт пространството Сцена "Централни хали". Събитието, организирано от издателя на книгата - Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме", бе високо емоционална среща, уважена от представители на академичната общност, журналисти, медицински специалисти, поети и гости.

След излизането си от печат на 25 април 2025 г., книгата за деца "Приказки за различността" намери своята публика в Ямбол и региона (8-10 май), гостува на VI Детски фестивал на знанието и движението в Пловдив на 31 май и 1 юни, а на 5 юни официално бе представена и в София. Историите на 11 животни с различни специфични състояния спечелиха симпатиите на малки и големи, и за отрицателно време тиражът намаля наполовина. Широко медийно отразена още при появата си, книгата продължава да се радва на медиен интерес и читателски отзиви. 

На 31 май (събота) и 1 юни (неделя), в Пловдив се проведе VI Детски фестивал на знанието и движението, на който бе представена и книгата "Приказки за различността". Най-детският празник премина под знака на ученето чрез игра, полезни умения и нови приятелства.