Как всъщност е бил изобретен телефонът?
През 1870 година шотландецът Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell) работи в Института за нечуващи "Кларк" в Нортхамптън, Масачузетс. Там той се запознава с президента на института, виден патентен адвокат на име Гардинър Грийн Хъбард (Gardiner Greene Hubbard).
Хъбард и Бел откриват, че споделят интерес към механичните и електрическите изобретения, особено телеграфията. По-късно, в Бостън, Бел започва да проучва начини за прилагане на знанията си за музикалната височина в електрическата телеграфия.
Неговият "хармоничен телеграф" бил проектиран да предава няколко съобщения по един и същ проводник, като използвал настроени електромагнитни тръстики за едновременно изпращане и приемане на множество височини – или честоти. Това устройство било проектирано като подобрение на конвенционалната телеграфия, а не като телефон.
Въпреки това Бел започналда спекулира за възможността да се водят разговори на дълги разстояния. "Ако мога да създам механизъм, който ще променя интензитета на електрическия ток, както се променя плътността на въздуха, когато през него преминава звук, мога да телеграфирам всеки звук, дори звука на речта" – твърдял той.
Някой друг по същото време разработва телефон…
И Бел, и Хъбард са знаели, че друг изобретател, Илайша Грей (Elisha Gray), работи по телефонията по същото време като тях. Хъбард настоятелно призовал Бел да патентова принципа на предаване на реч възможно най-скоро, за да може да получи изключителните права върху разработването на устройството.
Бел и Грей подават документи в Патентното ведомство във Вашингтон още същия ден, 14 февруари 1876 г. Какво точно се е случило между адвокатите на Бел и патентните служители в този ден, може би никога няма да стане известно.
На 7 март 1876 г. на Александър Греъм Бел е бил издаден американски патент 174465A за метод за предаване на реч чрез телеграфия - телефона. Това решение е оспорвано от учените оттогава, въпреки че статия от 2020 г. твърди, че са били открити архивни източници, доказващи приоритета на Бел. Дали това обстоятелство най-накрая ще разреши 150-годишен спор, само времето ще покаже.
Първото телефонно обаждане
На 10 март 1876 г., три дни след публикуването на патента си, Александър Греъм Бел влиза в историята с безапелационната инструкция към асистента си Томас Уотсън (Thomas Watson): "Г-н Уотсън, елате тук – искам да ви видя!".
Пращящи и неясни, но разбираеми, това са първите думи, изречени по телефона. В рамките на месеци Бел демонстрирал разговори не на няколко метра, а на няколко мили - между Бостън, Масачузетс и предградието Съмървил.
Двигателят на откритието: страстта на Бел да помага на нечуващи
Основният фокус на Александър Греъм Бел е бил върху подпомагането на нечуващите си ученици да общуват. Дядо му е бил красноречив оратор, а баща му Александър Мелвил, преподавател по дикция и риторика, е разработил система, наречена "Видима реч" – колекция от писмени символи, предназначени да помагат на представители на културата Глухи да се изразяват.
(Мелвил е споменат в предговора на Джордж Бърнард Шоу към пиесата "Пигмалион" и се смята, че е бил прототип на професор Хигинс). Майката на Александър Греъм Бел, Елиза Симъндс, е тежко чуваща. През 1872 г., когато Бел е на 25 години, той открива "Училище по вокална физиология и механика на речта" в Бостън.
Телефонът е изобретен от любов
Една от ученичките на Бел в института "Кларк" е Мейбъл Хъбард (Mabel Hubbard), дъщеря на богато семейство от Масачузетс, в която той се влюбва. Баща ѝ, адвокатът Гардинър Грийн Хъбард, е първият президент на Националното географско дружество.
Той се противопоставил на брака им поради лошите финансови възможности на Бел. Но когато изобретателният шотландец патентова откритието си и само няколко дни след като основава телефонната компания "Бел" и осигурява така състоянието си, той получава разрешение да се ожени за Мейбъл.
Като сватбен подарък той ѝ дава всичките си 1 507 акции в компанията, с изключение на десет. На бюрото си в кабинета си в Бадек Бел държал снимка на любимата си Мейбъл, на гърба на която собственоръчно написан текст гласял: "Момичето, за което е изобретен телефонът".
Бел е работил по стотици проекти през цялата си кариера. Някои от другите му забележителни изобретения са:
- Металотърсачът: Бел първоначално е изобретил това устройство, за да локализира куршума в тялото на убития президент Джеймс А. Гарфийлд.
- Фотофон: Фотофонът е позволявал предаването на реч чрез светлинен лъч.
- Графофон: Тази подобрена версия на фонографа е можела да записва и възпроизвежда звук.
- Аудиометър: Това устройство е било използвано за откриване на слухови нарушения.
Създател е също на най-бързата моторница в света. Понеже се интересувал от хидроплани, Бел скицирал ранен модел на това, което ще стане известно като "лодка на подводни криле". Заедно с пионера на авиацията Фредерик "Кейси" Болдуин, Бел започнал да строи и тества това, което те наричат HD-4, в лабораторията в Бадек.
На езерото Бра д'Ор, намиращо се в близост до дома на Бел, на 9 септември 1919 г. лодката поставила световния рекорд за скорост от 70,86 мили в час. Останките ѝ все още могат да се видят в историческия обект и музей "Александър Греъм Бел" в Бадек.
През 1880 г. изобретателят е удостоен с френската награда "Волта" и с парите основава лабораторията "Волта" във Вашингтон, посветена на научни открития.
Телефонът "Гауър-Бел" (Gower-Bell )
Представен през 1880 г., този телефон е друг ранен търговски успех. Това устройство е имало диафрагма и приемник, предлагайки подобрено качество на звука и надеждност в сравнение с по-ранните модели. Широко разпространен в страни като Испания, Япония и Англия, телефонът "Гауър-Бел" е бил известен със своята здрава конструкция и надеждна работа, което допълнително затвърждава мястото на телефона в обществото.
Тези ранни търговски инструменти са изиграли решаваща роля в широкото разпространение на телефонните технологии, проправяйки пътя за напредналите комуникационни устройства, които използваме днес.
Превод от английски (със съкращения): Христина Чопарова
Източник и снимки: Седмичен вестник на Дейвид Пиклър „Моите два цента“
(My Two Cents - A Weekly Newsletter by David Pickler)
Courtesy of Dee Tchoparov