Четвъртък, 17 Ноември 2022 18:11

Изменения и допълнения в Закон за българския жестов език

Автор:

На 16 ноември 2022 г. в Народното събрание се проведе заседание, водено от Комисията по труда, социална и демографска политика, в чийто дневен ред бе и Законопроект за изменения и допълнения на Закона за българския жестов език (48-202-01-6)

Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“ входира Становище по законопроекта и взе участие в първата сесия по обсъждането му, по покана на член на Комисията по труда, социална и демографска политика – г-н Николай Табаков (ПГ "Демократична България").

Законът за българския жестов език, приет на 21 януари 2021 г., е претърпял до момента  няколко изменения и допълнения, а внесените за обсъждане на 16 ноември 2022 г. засягаха областта на жестовия превод и услуги. 

"Въпреки всички направени до момента поправки в ЗБЖЕ, той си остава все така неработещ и некоректен спрямо нечуващата общност, жестовите преводачи и преводачески услуги. На фона на сериозните необходимости от цялостна ревизия на текстове от ЗБЖЕ, тези изменения и допълнения, разглеждани днес, са по-скоро козметични и несъществени". 

Това заявих в качеството си на председател на сдружение НЦАК "Ние ви чуваме", когато бе дадена думата на представители на граждански организации за изказвания, направени пред Комисията по труда, социална и демографска политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество.

Допълних още, че ЗБЖЕ в този му вид не репрезентира по коректен начин всички хора със слухова загуба в нечуващата българска общност, че не е приемливо тази общност да бъде наричана "глуха", и след като законът отграничи глухото малцинство по културен признак, следваше да признае по същия начин останалите нечуващи. 

Аргументирах се, че при неправилно репрезентиране и дефиниране в закона на всички потребители на езика на знаците в нечуващата общност, изключването на тежко чуващи и оглушали лица означава, че те не са признати като културни групи с присъщ знаково-артикулативен език, който също е жестово базирана комуникация. 

Посочих с личен пример, че "глух" и "оглушал" не е едно и също понятие по смисъла на културни характеристики и езикови потребности, и че не е коректно обществеността да смята, че понятия като "глухо лице" и "глуха общност" са валидни за всички нечуващи, както и че има ползватели на калкиращ жестов език и артикулативен превод, които преводи не са уредени в закона като дефиниция и услуга.

Подчертах също, че жестовите преводачи в България са много малко и че професионалистите сред тях допреди приемането на ЗБЖЕ са притежавали коректна с оглед извършваните услуги за Глухи*, тежко чуващи и оглушали лица квалификация "преводач-тълковник от и на жестов език". Тази им квалификация е валидирана от документи за правоспособност с категории (подобно на шофьорските), указващи правомощия да извършват жестови услуги спрямо областта и сложността на превод. 

Изтъкнах също, че не бе редно законът да отменя квалификацията им "тълкувател", защото спрямо Глухите лица посредникът с жестов език тълкува и обяснява, но спрямо останалите нечуващи той превежда дословно. Разликите са съществени и поясняват езиково-културните отлики в нечуващата общност. 

Законът отмени тези коректни квалификации, принуди преводачи с над 30-годишен опит да се явяват отново на изпит за доказване на квалификации, отне им правото да предават (и преподават) своя опит и компетенции като обучители, освен ако не са с магистърска степен по новата специалност "Български жестов език".

Овласти Глухи лица да бъдат преводачи. Това противоречи на всички световни регламенти и практики, в които Глухи и тежко чуващи са дефинирани като „нечуващи препредаващи тълкуватели“, тъй като не извършват дословен пренос, а препредават (от чуващ посредник или аутокю). Наричането на Глухи лица „преводачи“ внушава заблудата, че те са в състояние да извършват самостоятелно точен пренос на информация в публични ситуации на превод

Законовите изисквания изключително много натоварват професионалните преводачи и създават излишна административна тежест за нечуващи потребители, чрез включването на преводачите в избираем Списък, който от своя страна е опит да се монополизират жестовите услуги – нещо абсурдно предвид статута на професионалните преводачи като ангажирани със своя трудова заетост, за които преводът от и на жестов език е свободна професия.

Законът е некоректен, не представя нито потребителите спрямо слухов статус, нито преводачите, налага погрешни терминологии, внушава мащаби на общност, която всъщност е малобройна, и това далеч не са всичките му минуси. В резултат на всичко към него и досега (въпреки всички изменения и допълнения) съществуват негативи от страна на широката нечуваща общественост, родители и специалисти. 

В този му вид ЗБЖЕ не предлага работещи решения, отнасящи се до жестовия превод, и настоящите козметични изменения и допълнения на тази му част са по-скоро опит да се потърси съдействието на закона за изпълнение на неработещите изисквания и нормативи. 

На база всички тези аргументи считаме, че проектът за изменения и допълнения на ЗБЖЕ е несъстоятелен и по никакъв начин не разрешава създадената от самия закон проблематична ситуация по отношение на жестовите посредници, жестовия превод/тълкуване и потребителите на езика на знаците", се заключава в Становището на НЦАК „Ние ви чуваме“, входирано по надлежния ред до 4-те комисии в заседанието. 

То резюмира основните недостатъци на ЗБЖЕ, включително относно разглежданите предложения за изменения и допълнения, касаещи жестовите посредници и услуги. 

Професионалният артикулативен превод за НЦАК „Ние ви чуваме“ по време на заседанието бе извършен от дългогодишния преводач-тълкувател Камелия Ангелова.

----

НЦАК „Ние ви чуваме“ е юридическото лице на специализираната медия "Ние ви чуваме", която от 13 години се занимава с информиране на широката общественост по въпросите на слуховото здраве, нечуващи потребители и комуникация с тях.

Във връзка с легализирането на ЗБЖЕ, още през 2020 г. „Ние ви чуваме“ входира до МОН пространно аргументираното си първо Становище (12-15 /08.09.2020) относно проекта на закона, а настоящото, защитено на заседанието, е второ поредно по темата.

----

*Глyxи – ĸyлтypнo oбocoбeнo мaлцинcтвo, пoлзвaтeли нa ecтecтвeн жecтoв eзиĸ и c aгpaмaтичнa peч. Глaвнaтa бyĸвa в нaзвaниeтo e тexeн избop зa oтгpaничaвaнeтo им ĸaтo нocитeли нa знaĸoвa ĸyлтypa в нeчyвaщитe oбщнocти нaвcяĸъдe пo cвeтa. „Hиe ви чyвaмe” ce пpидъpжa ĸъм ĸopeĸтнoтo изпиcвaнe и caмooпpeдeлeниe нa вcичĸи ĸyлтypни гpyпи в нeчyвaщaтa oбщнocт.

Автор на текста: Христина Чопарова

Снимки: личен архив на автора

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на правото да публикува тази статия и снимковия материал към нея.

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 167 пъти
Още в тази категория: « За обучението с жестов език