С критично око

На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

За 11 ноември 2020 г. бе предвидено първото четене на Законопроект на Закон за българския жестов език. По липса на кворум заседанието бе насрочено за следващия ден. Днес, 12 ноември 2020 (четвъртък) бе съобщено, че Народното събрание е приело с единодушие на първо гласуване проектът на Закон за българския жестов език. Съобщението направи Светлана Ангелова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, зам. председател на ангажираната със законопроекта Комисия по труда, социалната и демографска политика.

Жестовата комуникация прикова взора на общественото внимание чрез превода от телевизионния ефир, въведен поради епидемиологичната обстановка. Това обстоятелство актуализира и темата за необходимостта от Закон за жестовия език. Създаването му въздигна надеждите на тихата общност България да се нареди до европейските държави, легализирали в националните си законодателства жестовия език като комуникационно средство. Законопроектът, внесен в НС обаче, е много далеч от тези надежди и в този му вид има смущаващо много недостатъци.

На 11 април 2020 г. здравният министър издаде нова Заповед за задължително носене на маски. Заповедта влезе в сила от 12 април и е със срок до 26 април 2020 г. (включително). В резултат на въвеждането на тази мярка много граждани изразиха несъгласието си чрез Жалби до Върховния административен съд за отмяна заповедта на здравния министър. Съобщено бе, че броят на жалбите е над 400. Сайтът „Ние ви чуваме” счита мярката незаконосъобразна, като освен аргументите за неефективност на маските и недоказаната им защитна функция, изтъква и аргументи, касаещи хората със слухови дефицити в България.

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.

Скъпи читатели, напоследък зачестиха сигналите на потърпевши от документни измамници. Наред с обстоятелството, че се спекулира с най-малобройната и най-уязвима поради това специфична група хора от нечуващата общност - културата Глухи, това е и груба подигравка с жестовия език. Бъдете особено бдителни, когато ви спират на улицата, за да ви предоставят документи за подпис, задавайте въпроси и отказвайте да предоставяте парични суми в подобни искове на непознати лица към вас. Поради обстоятелството, че измамата се извършва от лица, представящи се сами за Глухи, потърпевши граждани, обект на измамата, се обърнаха към нас с молба за някакви конкретни действия, за да предупредим и информираме широката общественост по-обстойно.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, Международната седмица на глухите е инициатива на Световната федерация на глухите (WFD). За пръв път е проведена в Рим през 1958 година и оттогава световната общност на глухите я отбелязва ежегодно, като обикновено се провежда в последната седмица на месец септември. Тази година Международната седмица на глухите е от 18 до 24 септември, и е под надслова „Пълно включване с езика на знаците”. В духа на международните чествания, и у нас организациите на хора без слух се активизираха с инициативи под надслов „Продължаваме ЗАЕДНО”.

На 20 юни 2017 г. бе проведен Форум за свободно обсъждане на българския жестов език, организиран от Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ). Присъстваха представители на организации на хора без слух от София и Пловдив, както и гости, представители на различни министерства като Росица Димитрова, зам. министър на труда и социалната политика и Бояна Алексов, старши експерт в Дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката.

В дните от 19 до 21 май 2017 Европейският съюз на глухите (EUD) проведе в Грандхотел „Екселзиор” в Малта своята Генерална асамблея (Общо събрание). Асамблеята съвпадна с председателството на Малта на Съвета на Европа (СЕ), започнало на 1 януари 2017, което ще приключи на 30 юни 2018 г.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 17 май т.г., в Народното събрание бе внесен за разглеждане от парламентарната група на БСП проект на Закон за жестомимичния език. На 7 юни бе обявено, че Парламентът е отхвърлил законопроекта на първо четене. Документът е публичен и достъпен за сваляне от сайта на Народното събрание на Република България, а в отхвърлянето му всъщност има основателен резон. Настоящата публикация е част от наш анализ върху проектозакона, направен много преди да бъде съобщено парламентарното решение за отхвърлянето му.