Съветът на Европа (СЕ) е международна организация от 47 държави, която съществува отделно от Европейския съюз (ЕС), с нейните 28 държави-членки. Въпреки че двете организации споделят един и същи химн и флаг, те се различават по това, че СЕ няма законотворчески правомощия. Неговата цел е да насърчава междудържавните сътрудничества по отношение на човешките права, културата, демократичното развитие. Председателството на Съвета на Европа се поема на ротационен принцип от група от по три държави на всеки шест месеца. От юли до декември 2018 г. председателството на СЕ ще бъде поето от Естония, България и Австрия.
Какво бе обсъдено в Малта?
На малтийската конференция по традиция се проведоха работна среща (workshop), семинар и самата асамблея. На нея бе избрано и представено новото ръководство на Европейския съюз на глухите: д-р Марку Йокинен (Dr. Markku Jokinen) – президент; д-р Гергели Таполчай (Dr. Gergely Tapolczai) – вицепрезидент; Луиз „Лулу” Даниелсън (Louise Danielsson), Даниел Бютер (Daniel Büter) и София Изари (Sofia Isari) – членове на борда съответно от Унгария, Швеция, Германия и Гърция.
Д-р Робърт Адам (Dr. Robert Adam) от Великобритания е представил презентация на тема сътрудничество и колегиалност между глухи и чуващи преводачи в ЕС. Темата безспорно е интересна и отваря много въпроси за обширна дискусия относно такива взаимоотношения, в които акцентът е не различията в професионалните умения или слуховия статус, а качествения резултат от професионалната преводаческа помощ, която получават глухите хора.
Ключовата дума обаче за тази Генерална асамблея е била „заедно”, без оглед на пол или други признаци. Това особено е било подчертано от Колин Алън (Colin Allen), председател на Международния алианс на хората с увреждания (IDA), както и президент на Световната федерация на глухите (WFD). В първия ден на Генералната асамблея неговата презентация е разгледала параграф 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Темата за заетостта на хората без слух е била презентирана от проф. Лорейн Лийсон (Prof. Lorraine Leeson), ръководител на Център за обучение по лингвистика, реч и комуникационни науки в колежа Тринити в Дъблин. Тя е изтъкнала,че за глухите хора е по-вероятно да остават безработни, в сравнение с нормално чуващите. Включително и че те са зависими в по-голяма степен от социалните помощи, отколкото чуващите хора в същата ситуация.
Проф. Лийсон е обяснила също и взаимовръзката между повишаването на информираността и работните места. И е задала важния въпрос: „Има ли глухият човек във вашата страна право на преводачески услуги в сектора по заетост?”. По данни от доклада на Европейския форум на преводачите от знаков език (EFSLI), в 89% от държавите имат, в 11% от тях – не. Нужно е да се работи в насока изравняване на процентното съотношение така, че навсякъде да бъде възможно за глухите хора да ползват такива услуги.
По информация от ЕСГ, гореща тема на Генералната асамблея са били членските такси. По време на разискването са били повдигнати много въпроси и е бил постигнат резултат след приключването на разискванията – потвърждава се, че членският внос ще се увеличи с 5%, а също и че ръководството на ЕСГ ще има правомощията да се занимава с неправителствените организации, които са изправени пред финансови затруднения в зависимост от конкретния случай. Обсъждано е било и решение за местонахождението на следващата Генерална асамблея през 2018 г. До края на конференцията са били обсъдени още множество въпроси, свързани с жестовия език, професионалната преводаческа помощ, човешките и социални права, както и са били очертани новите цели и насоки, по които ще се работи и надгражда в следващите години до 2030. Защо до 2030? Защото, след като направи пълна ротация с всички държави-членки, през 2030 г. Съвета на Европа ще се председателства отново от Малта, Холандия и Словакия.
Защо нямаше български представители в Малта?
По повод председателството на България на Съвета на Европа през 2018 г., Европейският съюз на глухите (EUD) е отправил в началото на тази година към Съюз на глухите в България предложение да домакинства Генералната им асамблея в София. За съжаление, от м. февруари от ЕСГ правят неуспешни опити да установят кореспонденция с председателя на СГБ, тъй като е било належащо да бъдат дискутирани трите много важни въпроса: членството на СГБ в ЕСГ, българското представителство в Малта и потенциалното домакинство на СГБ в София следващата година. За огромно съжаление на Европейския съюз на глухите, липсата на адекватна и своевременна реакция от страна на ръководството на СГБ е довела до това, че на малтийската конференция през май не са били изпратени български делегати. За да бъдат изпратени такива, следва тези важни въпроси да бъдат поставени за дискусия в дневния ред на Заседание на УС на СГБ, след което да бъде взето решение за изпращане на делегати на съответното международно мероприятие. Буди огромно недоумение липсата на такова обсъждане изобщо.
Припомняме, че през м. Май 2015 г. в Рига, Латвия, се състоя Генерална Асамблея на ЕСГ, в която взеха участие делегатите на СГБ, членове на УС – Илиян Радев и Петър Тричков. Тогава те постигнаха голям успех в преговорите за намаляване на членския внос за СГБ. Според уставните изисквания на много държави, предложение, внесено на Генерална асамблея, се гласува на следващата, с цел всички делегати на асамблеята да разполагат с време за запознаване с проблематиката и да вземат информирано решение. Преди участие в Генерална асамблея, пълноправните страни-членки на Европейския съюз на глухите заплащат годишния си членски внос. Невнесените такси лишават участниците от гласуване и правят участието им в асамблеята безпредметно.
През 2016 година Генералната асамблея на ЕСГ бе проведена отново през м. Май в Шевенинген, Холандия. Ръководството на ЕСГ очакваше с голямо нетърпение делегатите от Рига Радев и Тричков, за да бъдат гласувани направените от тях предложения в Латвия и с това да се финализират преговорите за намаляване на членския внос за СГБ. За съжаление, Съюзът на глухите в България не изпрати тогава делегатите в Холандия, нито каквито и да е други делегати, за да продължат преговорите, което изключително много озадачи Борда на Европейския съюз на глухите.
Гласуването на предложенията би довело да значително намаляване на таксата за членство на СГБ и би облекчило икономически организацията, позволявайки ú за в бъдеще да бъде пълноправен участник на международната сцена. Особено на фона на гласуваното тази година в Малта увеличение на таксите за членство с 5 %. Уви, и холандската конференция мина без българско участие миналата година.
С отказа за изпращане на делегати в Холандия през 2016, както и с близо половингодишното неглижиране на комуникацията с Европейския съюз на глухите сега, през 2017, СГБ буквално е на прага да зачеркне организацията на българските глухи от участия и представителство във важни международни събития. Пълното игнориране на запитванията, изпратени от ЕСГ към председателя на СГБ буди огромно недоумение, особено предвид обстоятелството, че се касае за действително важни въпроси, на които в продължение на месеци европейската организация чака отговор.
Както заявиха от ръководството на ЕСГ, те са изключително учудени от липсата на българско участие в Малта и в неведение за изхода на по-нататъшните ангажименти с домакинството. Изразиха и опасения, че съдейки от развоя на нещата, при липса на отговор до момента, София ще се лиши от възможността да бъде домакин на Генералната асамблея на Европейския съюз на глухите през 2018 година.
Налице е изключително нелицеприятна международна ситуация, която постави Съюза на глухите в България в светлината на незаинтересована и изолирана от проблематиката на глухите общности национално представена организация. По-тревожното е, че пренебрегвайки диалога с организация от такъв ранг, каквато е Европейския съюз на глухите, ръководството на СГБ рискува репутацията и бъдещите отношения на СГБ като участник на международната сцена.
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия