Сряда, 13 Октомври 2010 03:00

Дамян Калчев: Прогресът върви заедно с промяната в схващанията на хората за нас

Автор:

Поводът за редовете на Дамян Калчев по-долу са хората със слухова загуба и участията им две мероприятия, което пък доведе до изповедта, която ви представяме тук без съкращения или редакторска намеса. Той е председател на Районната организация на глухите - София от 2015 г. Бил е член на Младежката организация на глухите в СГБ (МОСГБ) като завеждащ туризма през 2011 г. Запален планинар, графичен дизайнер, създател на логото на ЦРРДУС, на МОСГБ, на логото на младежкия лагер и генерална асамблея на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), както и логото на рибарски клуб "Тихите куки" към РО-София. Негово дело са и логото на международните спортни игри за глухи Дефлимпикс през 2013 г. у нас и на още много други световни и европейски първенства.

Дамяне, разкажи ни повече за теб, нека читателите ни те опознаят чрез твоите думи.

Тези дни бях на едни мероприятия, които занимават съзнанието на хората с увреден слух. Чета различни отзиви и статии във Фейсбук. В един и същи ден бях на Деня на кариерата за хората с увреден слух и след това отидох в Байландо. Всичките тези мероприятия накараха сърцето ми да се свие и да седна да пиша… А в същото време отчитам, че всичко това е напредък..но… Но искам да разкажа малко за себе си. Да почнем по хронологичен ред по собственото ми битие: 1989 г. – рухва социализма - резултатът е пълно игнориране на проблемите на хората; 1997 г. - хиперинфлация и отново същия резултат; 1998 г. – завърших средното си образование в училище за деца с увреден слух „Дечо Денев”.

Преди дванадесет години излязох от училището с въпроса „Ами сега”. Всъщност още преди две години, преди завършването, задавах този въпрос на майка ми. И тя ме гледаше с очи, пълни от притеснение. Исках да почна нещо да уча, но по това време се предлагаше ограничен избор за специалности, които бяха само зъботехника, шивачество, дърводелство и подобни. Аз не исках тези неща, защото не ми бяха на сърцето, и второ, не можех да усвоя тези професии, по простата причина, че здравето ми не позволяваше да правя фини неща.

Та, преди дванадесет години сам почнах собственото си развитие. Почнах като общ работник в училището за даровити деца в Горна баня и естествено, бях уволнен след 3 месеца, защото искаха да знам я водопровод, я техника, я други неща... Почнах да търся работа, но такава беше действителността, че в отчаянието си, тръгнах с майка ми към бензиностанция на Шел. Късметът ми беше на моя страна. Търсеха хора. Почнах работа там.

Как се адаптира? Беше ли ти трудно?

Беше ми адски трудно…но успях да се задържа две и нещо години в Шел, защото имах изключително разбрани хора зад гърба. Разбирах, че тази работа не бе за мен, защото правех грешки, които всеки с увреден слух би направил. Примерно някой да каже 12, а аз да разбера като 20… След това почнах в супермаркет на Фантастико, задържах се само една и половина години. През цялото време опитвах да се усъвършенствам сам. Я курсове, я ходене по различни мероприятия. Въпросът беше какво искам. Знаех още преди завършването си. Компютрите! Това ме караше да уча английски, да завърша един курс по информатика в свободния факултет в МГУ. Не се записах за висше образование, защото нямаше адекватна специалност или адаптирано обучение.

Нямах подкрепата на семейството ми, защото и те не виждаха смисъл от неработещо образование. Започнах да работя в печатница Алианс принт. Тогава почнаха повече да предлагат обучения, адаптирани към хора с увреден слух. Аз почнах да работя това, което исках. Пак компютрите. Това беше около 2003-2004. Сега съм към немска фирма и съм компютърен оператор-благодарение на курсовете по английски и самоученето. Нужно ми беше да ви разкажа малко от моята професионална кариера, за да се съпоставя с днешните събития. Това, че ги има такива неща може само да ме радва. Но с известна доза горчилка… видях как се провеждат тези събития.

Имаш ли наблюдения, че и при други нечуващи ситуацията е същата?

Това с Деня на кариерата за хората с увреден слух е успех, колкото това, че го има въобще. Резултатът е, меко казано, никакъв. Отчаяни хора от всички слоеве, които не знаят какво искат, работодатели, които всячески се опитват да не дават обещания. Никаквo съдействие от страна на работодателите по отношение на комуникацията.

Едно момиче ми се оплака, че като е казала, че не чува, интервюиращата продължила да дърдори по нейния си начин и не се опитала въобще да влезе в положението ѝ. Това ме навежда на мисълта, че господата и госпожите, които са запретнали ръкави да правят Кариерата, не са доизпипали нещата докрай, че са там заради парите и славата. Идеята е прекрасна, но ползата е нулева. Пълен ФАРС!

Но младите нечуващи все пак са творчески активни, ето например участието на Росица Караджова в музикалното тв шоу "Байландо". 

Байландо – излъскано шоу…Внушителна група от хора с увреден слух, дошли да подкрепят Роси Караджова. Евалла за обединяването в единна група от хора с различни гледни точки… Шансът на Роси е уникален, поради простия факт, че танцува в такова шоу. Иначе има и други талантливи хора с увреден слух, един от които е стигнал до шоуто на Слави примерно… Да кажем за Нури Яшаров. Безспорно талантлив музикант, за който музиката и актьорството е живот. Да не говорим за група „Жестим”. Те са се борили, за да си заслужат мястото под слънцето. Заслужиха го. Така че момичето просто минава по килима, постлан и извървян от другите…

Това ме радва, защото тя прави път и на други талантливи деца, които ще се появят след нея. Но дотук с радостта. Това, което ме накара да се свие сърцето ми, е меко казано, изсмуканата от пръсти, кауза. Каква е тази кауза, която е насочена към себе си? Искала да учи в Америка за актриса…че и тук може да се научи на такъв занаят. Като се съпоставят каузата й с другите каузи, излиза твърде егоистична. Всички други се борят я за център, я за операция и други безспорно тежки случаи. Има и друго. Гневните коментари във Фейсбук, че изкарват Росица глухоняма, са съвсем в реда на нещата.

В реда на нещата? Но терминът "глухоням" е архаичен и морално остарял. Да не говорим, че не отговаря на действителността, понеже много от нечуващите, дори родените Глухи, притежават говор. 

Никой от хората с увреден слух не е ням по принцип. Единственият проблем е, че всеки има различно ниво на общуване. Някои имат беден речников запас, други са стигнали далеч със своята реч, но проблемът си остава. Проблемът е само в затруднената комуникация. Самата дума „глухоням” е наследена още от царско време. Така са казвали на хората с увреден слух от онова време - изобщо не са били наясно с глухотата.

Забележете, като се разровите в архивите на СГБ, ще видите, че е пълно с такива изречения като: „Държавен институт за глухонеми”, „частно училище за глухонеми деца”, „Дружество на глухонемите”. Обществото е научено да използва такива думи с мълчаливото съгласие на самите глухи. Даже Йордан Радичков е споменал няколко пъти „глухоняма” в един разказ. Просто тази дума е наследена. Успех за мен е, че все повече хора се опитват да казват „хора с увреден слух”. Болшинството от нас казват „глухи”, но пак е нещо.

Въпросът беше в това, че бе изпуснат моментът, когато Росица можеше да каже, че може да говори или да каже, че думата глухоням е обидна за нас. Това щеше да има по-голям ефект. Вина носим ние самите, които ходим там, и тези, които са с нея  /преводачката, учителката и др./, и самите организации, които не направиха някакви постъпки преди шоуто… Може би търсеха така повече съчувствие, за комерсиалните цели на шоуто, уж в помощ на Роси? Все пак тя е много млада и слуша „по-опитнитe” от нея. Дали също не е използвана покрай нейната детска мечта? Байландо е комерсиално шоу и са прави онези гласове, които роптаят с/у използването на човешкото милосърдие, на гърба на хората с увреждания и съмнителната полза от подобен тип предавания.

Дайте да погледнем и другата страна. Благодарение на шоуто и Роси, обществото разбира повече за талантите на хората с увреждания. Да се надяваме, че така по този начин обществеността да прозре истината: че хората с увреждания СА важен човешки капитал. По света примери колкото щеш: Стивън Хокинг да речем. Има още един аспект за сравнение и това са пътуванията ми и срещите ми с хората с увреждания в чужбина.

За теб се знае, че си запален планинар, пътешественик по душа. Какви са наблюденията ти за отношението към нечуващите по света?

Последните четири години пътувах до Чехия, Словакия, Холандия, Англия и др. Все католически и протестантски страни. Там гледат на хората с увреждания като на съвсем нормални хора. Имат равнопоставеност, туризъм и т.н. В Холандия е съвсем нормално да видиш лаборант с увреден слух, адвокат или други професии, които по-принцип в България са привилегия за здрави хора. В Англия туризмът на хората с увреждания е приоритет… Залата в гр. Страхонице /Чехия/ е пълна при представления на хора с увреждания.

Общо взето, идеите на Кариерата и Байландо са прекрасни. Но опорочени от здрави хора, които успяват да привлекат аплаузи и финансови средства от гузното общество към тях. Самите хора с увреждания са принудени да се надяват на алтруизма на здравите хора, които пък, от своя страна се радват, че печелят точки пред обществото. А пък обществото е доволно, че има такива, които вършат работата наместо тях.

Това звучи хем некрасиво, хем оставя някакво усещане за безнадеждност. За теб така ли е всъщност, или има повод за надежди в близко бъдеще?

Аз съм оптимист, защото прогресът върви заедно с промяната в схващанията на хората за нас. Пример е историята за кариерата ми. Все повече млади хора учат в университетите. Но намират реализация малка част. А тези, които са успели да се реализират, на тях все още им е трудно. По-добре нещо, отколкото хич. Хубаво е, че хората с увреден слух вече имат гражданско съзнание. Обединяват се около една кауза, какъвто бе случаят с Роси Караджова.

Други пък действат по въпроса със субтитрирането по телевизията. Лошото е, че няма особено голяма активност или гражданско мнение на самите хора с увреден слух за случващото в СГБ. За всичко друго имат дейност или кауза, но не и за промяна на статуквото в Съюза на глухите в България! НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, АЗ ВЯРВАМ В УСПЕХА НА ХОРАТА С УВРЕДЕН СЛУХ!

 

Разговорът води Христина Чопарова

Снимка: Снежана Георгиева

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 2434 пъти