Събота, 26 Юни 2010 03:00

Инициатива за достъпна телевизия

Автор:

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", няма да е преувеличено ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".

Видно е, че законодателите не задължават, а насърчават, което изключва възможността СЕМ да задължи която и да е медия да включва в своите предавания преводи на жестов език или субтитри. Амплитудите на това насърчение обаче граничат с нулата, което направо смразява желанието на хората от нечуващата българска общност да получат наистина достъпни медийни продукти. Докато разчитат на добрата воля на доставчиците, ще има доста да почакат, докато някой се сети, че законът повсеместно се нарушава от същите тези медии. По закон те „осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания и включват в своите програми специализирани предавания за хората с увреждания.”

Пита се обаче, след като информацията е във вид, труден за възприемане от хората със слухова загуба, достъпна ли е наистина? Къде са включените в програмите специализирани предавания? Формулировката на закона много обобщава категорията „хора с увреждания”, а прилагателното „специализирани” не предполага никаква интеграция на същите тези хора в обществото.

Съществува само едно специализирано предаване - едноименното за хора с увреден слух, и то е на БНТ. Тя очевидно е доста широкоскроена, след като освен национални новини, включва и новини на турски език, а "Специализирано предаване за хора с увреден слух" всъщност е достъпно само за една миниатюрна група хора, които ползват жестов език като единствено средство за комуникация. Но не и за всички. Защо ли…

1. Защото слуховите нарушения са вариативни, а не са универсални. По тази причина е дори обидно всички хора със слухозагуба да влизат под общото название „глухи”. Още по-зле – „глухонеми”. Насажда се стереотип, според който всички биват възприемани еднакво, унифицирано, а това лишава хората от възможността тяхната култура и комуникационни потребности да бъдат разбрани правилно и адекватно.

2. Жестовият език не е единствено средство за комуникация между и с нечуващите хора. Напоследък жестовият език масово се популяризира. Не казваме, че това е лошо. Но той е разбираем само за ползвателите му, докато за всички нечуващи като цяло са необходими субтитри – писмената форма на речта има не само съобщително-информативен характер, но и познавателен. Субтитрите са не само средство за аграматичните Глухи сред нечуващите да разбират родния си език, но и четейки го, да повишават грамотността си. 

3. Хората се нуждаят от медийни продукти не два пъти месечно от по 30 минути, а регулярно – както всички останали зрители. Ако в реално време все още е невъзможно субтитрирането, то технически при записите на предавания и видеоклипове това е напълно постижимо. Медийната култура не може да бъде секционирана времево и набързо, само защото субтитрирането бива смятано за излишен и времеемък разход.

В наскоро завършилото предаване  „Големият избор” по БНТ,  една от участничките – Рени Христова – популяризираше жестовия език като единствено средство за комуникация между тихия и чуващия свят, без да е запозната с това, че не всички хора имат еднакви слухови дефицити и не всички разбират жестовия език. Ще се съгласите, че е някак неприемливо някой да говори за вас от ефира, а вие дори не знаете какво. При това клиповете от предаването, качени онлайн, разбира се – са без субтитри.

Ще ù простим ентусиазма и желанието да бъде полезна, но преди човек да се втурне в дадена кауза, е нужна малко повече обективност и по-добро запознаване с проблематиката, която има повече от една страна. Жестовият език е пожелателна форма и въпрос на личен избор, докато от субтитри имат нужда всички хора със слухова загуба. Но за субтитри изобщо не е ставало дума. Рени Христова беше потресена, че толкова хора със слухова загуба не са в състояние да си попълнят дори молба за кандидатстване. И как биха могли, когато ползват само жестов език? 

Лишените от възможността да чуват е нужно да използват целия капацитет на наличните си сетива. Но за да хармонират и компенсират липсващото, е нужно съвсем малко.

На доброволни начала се превеждат предимно песни на популярни групи, но същият принцип би могъл да залегне и по отношение на записите на предавания. От въвеждането на субтитри могат да спечелят всички – и тези, които ги разпространяват (популяризирайки текстовете), и онези, които ги гледат, за да ги оценят.

Във връзка с това  сайтът "Ние ви чуваме" поде инициативата "За достъпна телевизия" чрез създаването на едноименна група във Фейсбук. Целта ѝ бе да апелира към телевизионни екипи и хората, публикуващи видео съдържание в Интернет и ютуб да отделят малко време за въвеждане на така необходимите за нечуващите хора субтитри. В крайна сметка, законът не е просто клаузи и задължения, колкото проява на човещина към една аудитория, която има равни права за потребление на медийни продукти, както всички останали.

Логото на инициативата "За достъпна телевизия" е дело на Дамян Калчев, председател на Районна организация на глухите в София. Към момента Инициатива-та не е активна.

Автор на текста: Христина Чопарова

изображение: Дамян Калчев за сайта "Ние ви чуваме"

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 2435 пъти