Понеделник, 21 Октомври 2013 03:00

Коафьори без слух: всичко е въпрос на гледна точка

Автор:

Когато създаваш не просто изкуство, а обличаш в индивидуалност, престава да има значение, че не си като всички останали. Че си различен. Коафьорите, които днес ви разкриват себе си в нашия сайт, са със слухова загуба. По свой собствен начин различни, но осъзнати и щастливи от възможността да обличат в индивидуалност. И тримата са възпитаници на Техникума по фризьорство и козметика. Запознайте се с Валентина Терзийска, Мила Попова и Венцислав Веселинов.

Валентина Терзийска – Лопес. Тя е с мило и позитивно излъчване. Усмивката е половината от същността на човека, и не е чудно, че клиентите ценят Валя не само като професионалист, но и като предразполагаща ги личност, на която могат безрезервно да се доверят.

Валя произхожда от семейството на прекрасни, изключително грижовни и интелигентни хора. Учила е предимно в масово училище, където преподавателите ù не са се съобразявали с това, че е с намален слух и са я третирали наравно с другите ученици, задавайки ù въпроси и задачи с повишена трудност, за което Валя им е много благодарна.

Около 1995/6 г. за кратко постъпва в Специализираното училище за деца с увреден слух. Там се запознава с много хора, но малцина от тях са ù приятели. „Не мога да го похваля като добро училище, за което моля преподавателите да ме извинят.” – споделя Валя. После за три години усвоява умения във фризьорския занаят.

Първият ù клиент е 9-годишно момченце, на което успява да спечели доверието, а това е висока оценка за умението да работи с малки палавници. За жестовия език Валя споделя, че почти не го владее толкова добре, но отлично разбира глухите хора.

Ползвам го само когато съм в компанията на глухи. В работата ми се срещам с най-различни хора. В началото ми беше трудно да разчитам по устните, но с помощта на колегите и родителите ми свикнах да ги разчитам по-добре с течение на времето.

Много от клиентите ми се съобразяват с мен, говорят ми по-ясно и по-бавничко, за което съм им безкрайно благодарна. Всъщност нечуващите клиенти при мен са малцинство. Повечето са нормално чуващи. Благодарна съм обаче на глухите, които посещават салона ми, защото за мен това означава много, а аз обичам да си поддържам с тях добри отношения на топлота и уважение.” - доверява ни Валя.

В началото на кариерата ù повечето клиенти се стряскали, когато установявали, че не е в състояние да ги чуе. „С течение на времето свикнаха с мен и ме приемат наравно със себе си. За тях аз не съм глуха, а съм напълно нормален човек, с когото може да се общува абсолютно за всичко и на всякакви теми.” Валя е убедена, че намаленият слух е пречка само при телефонната комуникация. Заетите хора предпочитат да си запазват час по телефона, а в комуникативна професия като нейната това понякога е затруднение, но е преодолимо.

За общуването на живо не е пречка, стига да помолиш човека до теб да ти говори по-бавно и по-ясно, за да го разбираш по-добре и да избегнете недоразумения. Искам да кажа, че е много важно глухите хора да разберат, че не бива да приемат липсата си на слух като недостатък или да се оправдават с него, защото колкото повече го показват като комплекс, толкова повече отблъскват от себе си другите хора. Как да очакваш друг да те приеме, ако сам не приемаш себе си?”.

Чаровната коафьорка наскоро имаше огромен повод за радост. Тя се омъжи за португалския си приятел, който е чуващ и за когото говори с много топлота и респект. „Аз съм една от щастливките, която може да се похвали, че най-големите ù мечти са се сбъднали. На читателите на блога пожелавам да бъдат силни духом и никога да не се предават, въпреки трудностите. Разликата между глухите и чуващите е, че първите трябва да се борят повечко и да положат повече усилия, за да успяват в живота. Разбира се, много е важна подкрепата на семейството им и да бъдат обкръжени от близки и приятели. В живота няма асансьор към успеха и всичко се постига с много труд, труд и пак труд. Когато се постараеш, вече виждаш, че всъщност е лесно.

Във  фризьорското поприще се обучава и Людмила Попова (Мила). Родителите ù се занимават с музика, сестрите ù са хора на изкуството. По същия начин гледа и тя на занаята си. Името много ù подхожда – мила и сърдечна е, разчита чудесно по устните и много обича професията си. Собственик е на фризьорския салон "ДЕМИ" в столичния квартал Младост 1.

Фризьорската работа ми носи голямо удоволствие, просто отвътре ми идва и щом хвана ножицата, ми е толкова приятно да подстригвам!” – споделя тя. Помни първия си клиент, който и до днес я посещава. Мила не владее добре жестовия език, но има огромно желание да го усъвършенства, за да може по-удобно да комуникира с клиентите, които го ползват.

Преди да хване ножицата и гребена, се грижи за красотата на хората в козметичен салон, но после решава, че иска да се развива като фризьор, записва се на опреснителни курсове и накрая, след порядъчно натрупан опит в учебен център, отваря собствен салон.

Работя с голямо удоволствие и се чувствам добре там. Усещането, че работя на моя територия ме амбицира повече. Стремя се да вдигам постоянно нивото. В работата си срещам всякакви хора и разбира се, реагират нормално, когато разберат, че не чувам.  Започват да ми говорят малко по-ясно. При мен почти не идват клиенти със слухова загуба, макар че бих ги посрещала с голямо удоволствие и внимание" - споделя Мила. Тя е майка на прекрасно момиче, за което иска най-доброто бъдеще. „Искам и по-добро развитие за хората със слухозагуба, да имат необходимото внимание и ангажираност в обществото!” – категорична е тя.

Венцислав Веселинов идва от семейство на хора с нормален слух. Говори бавно и спокойно, усмихва се с очи и посреща клиентите си с щедрото благоразположение на домакин, щастлив да види гостите си. След като завършва техникума през 1993-та, започва да трупа опит като чирак по салоните, за да навлезе в практиката. Първите му клиенти са от Министерството на образованието, а днес Венци има толкова ангажименти, че трудно успява да намери свободно време за себе си.

Тъй като работи качествено, веднъж посетили го, клиентите го възнаграждават с постоянството си. „Има куп истории – разказва Венци. – Случайни клиенти се чудят дали не съм чужденец, питали са ме дали съм арабин, вероятно заради говора ми. Още преди да ги предупредя, че не чувам, те някак си усещат това. Разчитам обаче много добре по устните.” Той не смята, че слуховата загуба му пречи в работата, тъй като винаги има начини да се разбере с клиентите.

И въпреки, че графикът му винаги е натоварен, не би сменил професията си с друга. Счита се призван да разкрасява дамите, подарявайки им ежедневно усещането за обнова и добро настроение. Венци е баща на първокласник, който е най-важното нещо в живота му. На “Ние ви чуваме” чаровният коафьор пожела да запазим интереса на читателите си и да имаме повече рубрики за култура, здраве и социална проблематика, защото са изключително важни за живота на хората със слухова загуба.

Валя, Мила и Венци са посветили кариерата си на добрия външен вид, но нито един от тях не забравя, че състоянието на душата си личи по тялото. Затова след толкова зареждащите думи на тези толкова позитивни личности, бих искала да завърша с цитат на Ричард Бах: „Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.” Всичко зависи от начина, по който гледаш на нещата.

Автор на текста: Христина Чопарова

Снимки: личен архив на коафьорите

Водещо изображение: Жаклин Маку (Jacqueline Macou/Pixabay)

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1995 пъти