При нея всичко е добро и голямо – усмивката, сърцето и онази любознателност, чрез която тества собствените си граници. Още на първата ни среща помоли да преминем на „ти”, и в тази естественост и топлота всеки наш разговор е извор на съвместни идеи и взаимно обогатяване. Срещнахме се преди две години, за да поговорим за редки български храни и производства, а сега – за да видим как се съчетават храната и тишината. Скъпи читатели, представям ви доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и координатор на Slow Food за България.