Петък, 08 Декември 2023 18:22

Ораторът на 21. век: Алтернативната комуникация

Автор:

На 8 декември 2023 (петък), журналистът Христина Чопарова, председател на НЦАК „Ние ви чуваме“, гостува в подкаста "Ораторът на 21. век" на Институт по реторика и комуникации, по покана на проф. дфн. Иванка Мавродиева, преподавател във Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В Епизод 18 на подкаста темата е Алтернативната комуникация и нейната значимост за хората с различни слухови дефицити. По-долу следва текстова транскрипция на аудиозаписа за улеснен достъп на нечуващата аудитория до интервюто.

Въведение на водещия: „Ораторът на 21. век“ е подкаст на български език. В него ние, членовете на екипа на Института по реторика и комуникации, представяме информация за реториката от оратора в Древна Гърция и Древен Рим до комуникацията в реална и виртуална среда и до това как комуникацията се реализира в ситуации, които предполагат различно кодиране и декодиране, различни комуникационни канали и начини за реализиране на диалог. Създаваме подкаста „Ораторът на 21. век“ с идеята да бъде онлайн институт по реторика, свързан с ораторското изкуство, с аргументацията, с формирането на умения за красиво и същевременно убедително говорене в различни комуникативни ситуации.

Здравейте, приятели на подкаста „Ораторът на 21. век“! Това е четвъртият епизод, който е диалог или интервю, или по-скоро събеседване с експерти, с известни личности, които имат какво да кажат и които знаят какво да кажат, които имат опит и готовност да го споделят. Ще продължим с интервютата и събеседването с експерти, които работят в медиите, науката, политиката и в бъдеще. Очакваме вашите предложения за теми и събеседници.

Събеседникът или по-скоро равностойният участник, важният участник в подкаста днес е една чаровна дама с лъчезарно излъчване, един витален човек с кауза, една активна личност, чиято усмивка пленява. Тя се казва Христина Чопарова. Тя е двигателят на сдружение „Ние ви чуваме“. Христина Чопарова е председател на Национален център за алтернативна комуникация "Ние ви чуваме". През 2009 г. тя го създава като специализиран сайт за хора със слухова загуба, който днес е неправителствена организация в обществена полза.

Сдружението има много дейности и уникални инициативи, завършили успешно – художествени изложби, литературни четения, открит урок по български фолклорни танци за нечуващи и музикална фотосесия с нечуващи модели и пет народни инструмента от българския фолклор, представени като фотоизложби в София и Пловдив. Продължават да поддържат сайта си, организират публични събития – с участието на  хора с различна по вид слухова недостатъчност, които използват различни сетива и комуникационни канали, като осъзнават предимствата на даденото им и преодоляват затрудненията на пречките поради това, че слухът им не е в максимална функционална готовност. Търсят начини да общуват. И го правят успешно.

С две висши образования – като зъботехник и журналист,  отворена към това да обединява хората чрез комуникацията, за Христина няма прегради да общува пълноценно – през фейсбук, имейл, вайбър, уатсап и на живо. 

Христина, какво Вие ще добавите за себе си към амплоато Ви и Вашия опит?

Преди всичко, бих искала да благодаря за поканата да гостувам във Вашия подкаст. Бих казала, че което правиш, прави теб. Въпреки че съм журналист и комуникацията е част от живота и професията ми, винаги има едно първоначално неудобство да говоря за себе си. Дори понякога се е случвало да забравя да се представя. Имам над 15-годишен опит като журналист в печатни и онлайн медии, и в моята работа съм провеждала разговори с редица наши и чужди специалисти в областта на слуховото здраве и комуникации. Повечето от тях са достъпни в рубриката на сайта ни – „Интервю“.

Сега бих искала да спомена само две от най-знаковите: епистоларното с проф. д-р Ричард Ладнър от Вашингтонския университет, който от над 30 г. се занимава с разработката на технологии за незрящи и нечуващи; и директното ми интервю в Европейския парламент с двупосочен превод от английски на жестов език с адв. Хелга Стивънс, единственият Глух юрист в Белгия, която бе и домакин на Международната конференция за ролята на знаковите езици в ЕС, където бях през 2016 г.

За тези 15 години опит като журналист и над 30 в Тишина, съм общувала и с множество хора от различните културни групи нечуващи – тежко чуващи, оглушали и Глухи, както и със сляпо-глухи лица. Всички те са били с различен социален статус, възраст и комуникативни особености. Общуването с тях ми е дало безценни познания за алтернативната комуникация.

Вие сте лъчезарна, активна, комуникативна. Бързо започвате диалога. Отзовавате се на поканата за сътрудничество. Това го установих по време на събитието на представяне на книгата „Университетът на бъдещето“, посветена на 135 години от създаването на Софийския университет. Вие умеете да разказвате с достойнство и с красив изказ. Как реализирате тази комуникация?

Благодаря Ви за милите думи! Българският език е неимоверно богат и колоритът му често е трудно преводим на чужди езици. Харесвам изтънчеността в изказа, общуването с финес. Високата култура според мен идва от високата хигиена на езика, от умението да ползваш думите по красив начин, с осъзнатост за тяхната мощ. Думите могат да прегръщат, могат и да убиват. Те са изключителна отговорност, защото чрез лексиката винаги си проличава кой какво носи у себе си. Заради специфичния ми маниер на изразяване често съм чувала за себе си, че не съм от България. А се насочих към журналистиката именно заради любовта ми към езика и  литературата.

За Вас комуникацията е алтернативна, но възприемана с положителна конотация. Вие споделихте за инициативи, проекти и съвместни дейности на Националния център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“. Това не е оксиморон, а вътрешна осъзнатост да инициирате дейности и да сте активни.

За алтернативната комуникация говорим, когато  речта и вербалната комуникация като цяло не може да бъде достатъчно приложена. Алтернативна е комуникацията с нечуващи хора, с деца от аутистичния спектър, със сляпо-глухи лица. Тогава на помощ идват алтернативни средства като езикът на тялото, езикът на знаците, хаптичната комуникация. Целевата аудитория на Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“ са само хората с различна по вид слухова загуба. В българската нечуваща общност те са три основни културни групи, всяка от които има свои предпочитани или присъщи  средства за общуване. Ще ги посоча накратко, за да се оразличат спецификите на комуникацията при всяка от тях.

Тежко чуващите са хора с придобита в хода на живота слухова загуба. Те по правило идват от чуващи семейства и речта им е изрядна граматически. Имат добре рехабилитиран слух и говор, и разчитат на остатъчния си слух, който обикновено е стимулиран със слухови апарати. Говорят високо, за да чуват своя и на околните гласове, и са потребители на устно декодиране и субтитри. Рядко ползват жестов език, и то калкираната му версия.

Оглушалите лица също са с придобита слухова загуба. Това могат да са чуващи хора, внезапно загубили слух или тежко чуващи, при които техническото средство вече не се ползва и нивата на слуха са спаднали до тотални граници. Те основно разчитат по устни и са ползватели на субтитри. Рядко ползват жестов език, и ако го овладяват, не е особено успешно, защото за грамотни хора употребата на аграматични средства не е опция.

Глухите са лица с вродена липса на слух. Те имат аграматична реч, говорът обикновено не е рехабилитиран и рядко артикулират ясно думите. Могат да декодират по устни, но основно общуват жестово, с естествен жестов език.

Вижда се, че езикът на знаците не е приложим и предпочитан от всички в еднаква степен. Ето защо е добре да се познават тези комуникационни различия, за да може да се общува правилно с всяка от тези култури. Както обичам да казвам, различията създават нови и креативни начини за общуване, които в основата си са различни, тоест алтернативни на вече съществуващите.

Как поддържате сайта ви и социалните мрежи? Там има много полезна информация в отделни рубрики.

Благодаря. Когато създадох сайта, все още бях студент по журналистика във ФЖМК.  През 2009 г., бях във втори курс и търсех начини да обединя бъдещата си професия с тишината, в която пребивавам от доста време. Затова и домейнът на сайта се нарича репортер.ком. Отначало той беше блог – пространство за споделяне на личен опит. Тъй като аз съм носител на три култури – чуваща, тежко чуваща и оглушала, през годините на преминаване от една култура в друга имах възможност да бъда наблюдател на въздействието на Тишината, откритията, всичко.

По онова време у нас нямаше медия, която да поднася необходимата информация по темата за слуховото здраве и комуникация, за да може да информира обществото и да бъде от полза и за нечуващи хора.  Постепенно към моя опит се прибави споделеното от читатели, както и преводи от чуждия печат. Владея английски език писмено и говоримо, което в моята работа е важно за актуалността и осведомеността по основната тематика на сайта.

Така той се появи като навременен отговор за много хора със слухови дефицити, щастливи, че някой осветлява наболели за тях въпроси. С годините рубриките се увеличиха и към момента са 24. Предстои да отворим още две, за да покрием максимума от области, в които хората да откриват полезна за тях информация. Имаме фейсбук група, страница, информационен вайбър канал и канал в ютюб. Администрирам ги основно аз. Правим опити за професионален превод на статиите ни на английски език, за да са по-достъпни за чуждестранните ни читатели, но това е бавен процес, всичко е на доброволчески принцип, а статиите досега са над 750.

Как си сътрудничите с други организации – например на незрящи. Вие разказахте за събитие, в което сте осъществили уникална комуникация чрез алтернативни кодове и начини.

Да, спомням си, че на представянето на алманаха Ви разказах за опита ми с незрящите, който датира от 2017 г. Тогава бях гост на 5-дневна Международна конференция по сляпо-глухота – „Виж Тишината, чуй Тъмнината“ в Пловдив. Тогава за пръв път се срещнах с хората с двоен сензорен дефицит. По време на конференцията имах възможността да науча повече за ползваната от тях комуникация, наречена хаптична. Тя е смесица от допир (тактил) и език на знаците. Беше представен безценен опит в тази комуникация от норвежки и италиански специалисти.

Това е алтернативна комуникация, при която специално обучен асистент ориентира пространствено сляпо-глухото лице чрез тактилни кодове, изписвани върху дланта на ръцете му или площта на гърба му. Италианският опит бе много интересен. Показаха азбучен код, който е разположен като точки под фалангите на пръстите от вътрешната страна. Асистентът натиска тези точки с пръст с такава скорост, че сляпо-глухото лице може да декодира по този начин речта, която тече в момента. Това бе изцяло нов и непознат за мен алтернативен начин на общуване.

Жестовият език. Да поговорим за него. Кое е уникалното и утилитарното в него? Имате публикация Седемте полезни знания за жестовия превод. Има и видео към него. Развива ли се жестовият превод? Има ли нови жестове? Вие илюстрирате в сайта базови жестове и кодове.

Жестовият език и превод са част от алтернативните методи за общуване, които ползват хората с вродена слухова липса. В английския език терминът за нечуващи е само един - „deaf” (деф), и за да се самоотграничат от останалите хора със слухова загуба, носителите на жестова комуникация се изписват с главна буква – Deaf. Така се обособява културата им на знаково общуващи, с която се гордеят – Deaf Proud.  

Уникалното в езика на знаците е това, че макар в националните жестови езици да има различия, в основата си това е символна система, която може всеки да разбере отвъд езиковите бариери. В сайта ни ние даваме информация основно със статии, но и с жестов превод на същите, за да можем максимално да покрием достъпа за читатели и от Глухата култура, които разбират само жестове.

Впечатли ме едно заглавие във Вашия сайт – Езикът на знаците – бъдещата космическа комуникация.

Да, това е заглавие на статия от рубриката ни „Любопитно“. Визира се още едно приложение на жестовия език, който в условия на безтегловност (в Космоса) или под водата е единственият начин да се общува. Не е толкова бъдеща като комуникация, тъй като вече се прилага в американската космическа станция - НАСА. 

Какво означава "аграматичният език" на глухите? Като филолог, за който правилата, парадигмата, спреженията, времената, структурата и систематизацията в граматиката са много важни, това е много интересна тема.

Аграматичен означава именно неправилно граматически построен. Както казах, жестовият език е език на хората, родени без слух. Те идват от потомствено „тихи“ среди и тъй като не могат да чуят гласовете си, жестовият език възниква като необходимост да се назовават предмети и действия със знаци, които им „рисуват“ логиката и смисъла на думите. Жестовият език се усвоява преди говоримия при тези хора, така че те нямат  понятие за граматическите правила.  В резултат тяхната реч, обърната от знак към дума, е граматически нелогична.

Бих искала да отбележа, че съществуват два вида жестов език – естествен (нейтив), който е на Глухите, и калкиран (точен с граматиката на говоримия), получен от комуникационното взаимодействие на Глухите във времето с чуващи и тежкочуващи лица. В резултат на този обмен, естествения жестов език се е обогатил с жестове за свързващите части на речта – в, на, по, за и др., и по този начин жестовият език е станал по-дословно отговарящ на говоримия в граматическо отношение.

Глухите обаче не харесват калкирането, защото го считат за усложняващо езика, а и при бързо течащ наратив (в медии, образование и други публични ситуации), жестовият посредник няма времето да включва калкиращите елементи. Отърсен от тях, този „превод“ всъщност е аграматизиране на постъпващата информация. Разбира се, с времето езикът на знаците се обособява като самостоятелна система със свои правила, което е доказано и от американският лингвист Уилям Стокоу през 60-те години на миналия век. Правилата в жестовия език обаче не са същите като при говоримия, или иначе казано, нямат нищо общо с него. Там от значение са положението на ръцете и пръстите в пространството, изразителността, пластичността, ясната устна артикулация.

Лексиката на човек от културата Глухи е бедна, неправилно граматически построена и затова е аграматична. При тях се бъркат също глаголни времена и местоимения. Често може да чуете Глухите да казват „Аз отива кафе“, „Аз започва работи“, и др., които са разбираеми, но в същината си такава реч не е правилна, и изразена писмено, е абсолютно нечетивна и нелогична. Въпреки полученото начално образование, много Глухи остават завинаги с неправилно построена реч, защото в паметта на човека остава първият усвоен език, а за тях това не е граматично правилният говорим, а аграматичният знаков.

Аграматичността е характерна за всички Глухи по света и във всички държави жестовият език е лексикално беден, тоест борави с много малко говорими единици, за които има жестове. За справка, на 250 000 думи в книжовния български език има само около 5 000 жеста. И понеже ме попитахте дали се развива този език, бих казала, че не, или поне с изключително бавни темпове. Все още няма достатъчно жестове за по-сложната терминология. Поради тази причина жестовият език не е приложим в системата на висшето образование, където наличните жестове нямат капацитет да обясняват и тълкуват специфичната академична лексика.

Като изследовател на реториката, в продължение на темата – има ли образност и фигуративен език в езика на глухите, преносна употреба, контекст, подтекст или се стремите към декодиране веднага, към кодиране бързо – ясно – еднозначно.

Важно е да се отбележи, че декодирането зависи от културната група на нечуващите и техният присъщ или предпочитан език за комуникация. Аз многократно апелирам да се прави разграничаване между отделните култури нечуващи, и най-вече, да не бъдат сборно наричани „глухи“, защото не всички ползват езика на знаците, не всички са с вродена липса на слух или с аграматична реч, както вече поясних.

Въпреки цялата му значимост за комуникацията, жестовият език винаги е бил подпомагащо човешката реч средство. Декодирането му обикновено е лесно и дори когато не знае даден жест, по пътя на логиката един чуващ човек би могъл да се досети как да изобрази нещо така, че да бъде разбран Иначе всички нечуващи - и тези с придобита загуба, и тези с вродена липса на слух, имат умения за устно декодиране. Някои умеят веднага, други се нуждаят от повече време за ориентация в лицевата микромимика, особено в диалог с непознати лица.  

И още едно продължение – изкуственият интелект и езикът на Глухите. Как софтуерите, техниката и технологиите могат да са в помощ на хората, които частично или напълно не чуват? Това е опция за пълноценна алтернативна комуникация, нали така?

Да. Последната ми статия бе именно по тази тема – Изкуственият интелект в образованието на студенти със слухови дефицити. Тъй като заради лексикалната си бедност и аграматичност жестовият език не е в състояние да покрие необходимостта от достъп до акустична информация, субтитрите са идеалното средство за универсален достъп за всички хора със слухова загуба. Cyбтитpитe ca аналог на писането с лист и химикал. В недалечното минало, когато някой не те чува, за да те разбере, най-логичното е да му напишеш какво го питаш. В съвременното технологично общество вече не се налагат подобни аналогови средства, а съществува технология, която може да транслира реч в текст. Има я във всеки смартфон, в гугъл преводач, а сега и ИИ.

Еĸpaни cъc cyбтитpи в peaлнo вpeмe, пo ĸoитo тeчe тpaнcĸpибиpaн тeĸcт oт peч, ce явявaт paзpeшeниe нa въпpocитe зa дocтъпнocттa. Технологията е не само за образователни, но и за културни цели. Бих искала да споделя, че предложихме идеята за тази технология с ИИ и тя беше реализирана на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал. Три събития, съответно на 6, 8 и 10 декември, по наша идея ще бъдат субтитриранни с технолгията SubtitleNEXT, разработена от фирма „Профюз Диджитъл“. С управителя на фирмата Иванка Василева направих наскоро интервю. Радвам се, че нечуващите хора ще получат достъп до дискусиите на този знаков фестивал.

Глухите хора, за разлика от тежко чуващите и оглушалите, не са любители на литература и културни мероприятия. Те имат трудности с декодирането на текстове, и предпочитат знаците да заместват думите. Уви, минусът на жестовия език е, че не възпитава в книжовност и мултиплицира аграматичното изразяване. Субтитрите са изĸлючитeлнo нeoбxoдими зa xopaтa oт бългapcĸaтa нeчyвaщa oбщнocт във вcяĸa oблacт нa живoтa – в мeдиитe, в изĸycтвoтo, в oбpaзoвaниeтo, зaщoтo ca нaй-пpeĸият нaчин peчтa тaĸaвa, ĸaĸвaтo звyчи, дa нe бъдe тълĸyвaнa и paзяcнявaнa, a диpeĸтнo и дocлoвнo пpeдaвaнa дo oнeзи, ĸoитo чacтичнo или нaпълнo нe чyвaт.

Разкажете за Ваш проект или проекти? Как ги реализирате? Как комуникирате с институциите?

Като сдружение, Национален център за алатернативна комуникация „Ние ви чуваме“ има задача да бъде активен партньор на законодателни институции по въпросите на нечуващата българска общност. Тъй като в настоящия си вид Законът за българския жестов език е незадоволителен и зле съставен, той не е работещ и не представя коректно нечуващите като културни групи с техните присъщи или предпочитани комуникационни средства.

Участвали сме в кръгли маси в Народното събрание по темите за достъпността, а последно внесохме Становище относно Закона за българския жестов език и необходимостите от неговото цялостно ревизиране. Имаме добър диалог с институциите, със Столична община, която подкрепи последния ни проект за фотоизложбата „В търсене на звука“ и я включи като събитие в Културния си календар за 2023 г. Същата изложба в момента получи предложение да гостува до края на м. Януари 2024 г. в Регионален етнографски музей – Пловдив.

Има поле за развитие и дискусии по теми, засягащи всяка от нечуващите култури – тежко чуващи, оглушали и Глухи. Отворени сме за партньорства и сътрудничества по полезни проекти и смислени каузи. През следващата година се надяваме да стават още повече и все така да се радваме на доверие от читатели и приятели у нас и в чужбина!

Благодаря ви за поканата да бъда ваш гост в подкаста „Ораторът на 21. век“! За мен бе чест и удоволствие, проф. Мавродиева!

Разговорът води: Иванка Мавродиева

Снимки: Злати Георгиев

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на право да публикува интервюто и снимките към него

 

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 162 пъти