Понеделник, 07 Октомври 2019 07:58

Езикът на знаците – бъдещата космическа комуникация

Написана от

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Още през 2010 г. астронавтът Трейси Колдуел (Tracy Caldwell) пуска съобщение от Международната космическа станция (International Space Station), направено с помощта на американския жестов език. Съобщението е насочено към всички тежкочуващи американци и неговото послание е да насърчи употребата на езика на знаците сред глухите студенти в САЩ.

Проучвания са показали, че броят на потребителите на жестов език в Съединените щати е от 500 000 до 2 млн. души, което – според НАСА - прави американският жестов език четвъртият най-използван език в страната. Международната космическа станция обединява много държави чрез Европейската космическа агенция (ESA). Броят на езиците, които се говорят на борда ѝ, вече е достатъчно висок, с преобладаване на английски и руски. А вече и с жестов език, който Трейси Колдуел ползва за пръв път в историята на Международната космическа станция. 

Колдуел усвоява американския жестов език (ASL), който е основният език на глухите хора в САЩ, но и основа за много от жестовите езици на други държави. Счита се, че хората с нормален слух, които учат езика на знаците, го усвояват заради близки от семейството си, които имат тежка глухота. В случая на Трейси причината е неин съученик, който е бил глух. По-късно тя усъвършенства техниката си, за да помага на колега, с когото учат химия.

Трейси Колдуел желае широката общественост да бъде осведомена за практическите трудности, с които се сблъскват глухите студенти. Например, те трябва да водят записки по време на лекции, но за да могат да го направят, трябва да следят преводача от жестов език или преподавателя, което е технически трудно постижимо. Очите им непрекъснато са върху говорещия/жестиращия, за да го разбират, а да водят записки в същия момент би отклонило вниманието им. Учениците с нормален слух могат да слушат преподавателите, докато пишат, без да се налага да ги гледат. За студенти без слух това граничи с невъзможното.

Във видеото, дълго почти 6 минути и субтитрирано с английски надписи, астронавтката обяснява какъв е животът в космоса и в подкрепа на глухите студенти заявява с плавно овладян американски жестов език: „Едно от нещата, които научих е, че глухите хора могат да направят всичко […]. Може би някой ден можете да летите в космоса и да живеете на Международната космическа станция.”

Макар и първо за МКС, съобщението с жестов език на Колдуел не е първото в тази област. През януари 1992 г. Бил Риди (Bill Readdy) по време на мисията STS-42 записва съобщение с американски жестов език от космическата совалка Дискавъри. 

Трима учени от Университета на Китайската академия на науките – Джингуо Лю (Jinguo Liu), Ифан Луо (Yifan Luo) и Джаоджие Джу (Zhaojie Ju), са провели изследване върху жестовата комуникация между човек и робот в космически условия. Резултатите от изследването е публикувано през 2016 г. в американското научно списание Computational Intelligence and Neuroscience.

Жестовият език е бил тестван в най-новите технологии за разпознаване на жестове при взаимодействието между човек и робот, с цел да помогне бъдещите астронавти да общуват с асистиращите роботи, които ги подкрепят в техните космически мисии. Изследователите са смятали, че жестовият език е изключително сложен, но именно сложността му го прави идеален за тестване на точността и устойчивостта на разработената технология.

За целта са използвани 16 знака от американската пръстова азбука, които се разпознават чрез ръкавица и предават инструкции на робот-змия: да се обърне на една или друга страна, да се движи напред или назад, да гледа нагоре или надолу и др. под. Изследователите считат, че тази система ще осигури на астронавта по-естествена и приятелска комуникация с помощните роботи,  информира сайтът Unusualverse.

Езикът на знаците като невербален език има наистина много комуникационни приложения, което само подчертава неговата универсалност – не само че е над всички езикови бариери, но успешно замества и аудио технологиите в среда, където употребата им е неприложима.

Христина Чопарова

Изображения: Unusualverse и Cite de l’Espace

Прочетена 70 пъти