Неделя, 09 Февруари 2020 19:21

Седем неща, които е полезно да знаете за жестовия език (ВИДЕО)

Публикувана от
Оценете
(0 гласа)

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

 

Жестовият език се нарича още език на знаците (Sign Language). Знаците се изобразяват с пръстите на едната ръка (дактил) или на двете (двуръчен дактил), за да се указват букви от азбуката и цели изречения. Всичко това се придружава от лицева мимика, в която устните артикулират показваната буква, дума или изречение. Оттук идва названието „жестомимичен” език. Когато към устната артикулация е включен и говорът, това се нарича „билингвистична комуникация”. Тя е задължителна за жестовите преводачи и препоръчителна за всички ползватели на езика на знаците.

Жестовият език е комуникационното средство на глухите хора. Ползват го както родени без слух, така и оглушалите в много ранна бебешка възраст. Всички хора със слухова загуба, независимо дали са родени без слух или са с придобита слухозагуба, притежават говор. Използването му е въпрос на личен избор – в семейни среди, където той не се чува, не се употребява. „Глухонеми” е некоректен термин с негативна конотация. Когато жестовият език отговаря точно на книжовния, той се нарича „калкиращ”. Когато от жестовете отпадат части на речта, е некалкиран. Тежкочуващите хора употребяват калкиращ жестов език, докато Глухите се придържат към „съкратения”.

Жестовият език не е безсмислено ръкомахане. Той е смислова система, в която всеки жест логически „изобразява” думата така, че да подсказва нейния смисъл и да предизвиква подсещане какво е това. Съществуват определени положения на ръцете в пространството, които задават движенията както на пръстите и дланите, така и на целите ръце. Бидейки език, базиран на движения, жестовият език развива двигателната памет, поради което още преди да се научи да говори, едно дете без слух може да „говори” с жестове. Това е език, който преодолява всякакви езикови бариери и може да бъде полезен и в случаи, когато по някаква причина или ситуации чуващи хора не могат или не бива да ползват гласа си (във вакуумна среда - под вода, в космоса; при невербални състояния и др.под.)

Жестовият език по света не е еднакъв. Всяка държава има свой национален жестов език, базиран на националния говорим език. Всички жестови езици по света обаче са базирани на Американския знаков език (ASL), поради което в международно отношение жестовият език е известен като жестуно (разбираем от всички език на знаците, на който се извършват преводи по време на международни събития и политически срещи на високо ниво). Не във всяка държава жестовият език е легализиран законово от националните правителства.

Жестовият език в България все още няма легализация. Хората със слухови дефицити у нас са с неуточнен брой като представители на общността на Глухите и тежкочуващите. В различните райони на България се употребява различен жестов език. Жестовият език у нас, в сравнение с говоримия и книжовен български език, е беден на жестове, т.е., не съществуват жестове за абсолютно всяка дума. Много от по-сложните думи и изрази нямат свой жестов аналог, поради което в жестовата комуникация заместващо се ползват най-близките по смисъл думи. Тъй като съществуват еднакви жестове за различни думи (напр. пиша, автор, редактор), е от особено значение за правилното разбиране жестът да придружава с устно артикулиране на думата и говор. 

 Жестовият език се превежда от хора, наречени жестови преводачи и/или тълкуватели (Sign Language Interpreters). Обикновено това са чуващи хора. По света съществуват и глухи преводачи, но в България това не е действащо. Когато транслира реч от чуващ към глух, жестовият преводач си служи с  жестове и безгласова устна артикулация на думите. Когато преводът е от глух към чуващи, преводачите ползват само гласа си, без жестове (обратен превод). В качеството си на тълкуватели преводачите обясняват или резюмират казаното, без да променят смисъла му. Според изнесените на конференцията в Брюксел факти, на 160 души със слухова загуба се пада по един преводач. А Глухите хора по света са около милион. Тежкочуващите – около 51 милиона. Без преводачи те са без достъп до много от сферите на обществения живот.

Жестовият превод е комуникационен мост за взаимно разбиране. Професията „жестов преводач” съществува единствено в държавите, легализирали жестовия език. В останалите държави това е просто преводаческа услуга, извършвана при необходимост и заплащана според времето за превод. Желателно е преводачите да са най-малко двама, за да се избегне умората при продължително безгласово превеждане, както и да се осигури обратен превод при нужда. Преводът е обвързан с кодекс от етични правила за преводачите, както и с необходимостта на публични мероприятия да им се осигуряват добра осветеност и видимост за по-добра достъпност на хората без слух.

 

Христина Чопарова

Изображения: sign language interpreting

Прочетена 530 пъти