Преводач и тълкувател. Преводач (Translator) и тълкувател (Interpreter) са отделни професионални статуси, но често съчетавани от един човек. Тъй като нечуващата публика може да бъде от хора с различен слухов статус, обикновено един преводач е и тълкувател. Той е посредник, улеснител, за да се случи общуване между хора, ползващи различни средства за комуникация. Преводачът превежда дословно и обикновено обслужва таргета на тежко чуващите хора, чрез калкиращ жестов език. Тълкувателят интерпретира казаното, за да бъде по-разбираемо и възприето от Глухите хора, на които обяснява информацията чрез естествен жестов език. В България квалифицираните да превеждат езика на знаците се наричат „преводач-тълковник от и на жестов език”. При масови прояви е нужно преводачите да са най-малко двама, за пряк и обратен превод.
Тълкуване от чуващ/и към Глух/и с естествен жестов език. В този случай жестовият посредник извършва пренос на информацията от говорещия към нечуваща публика с жест и отчетлива устна артикулация (знаков билингвизъм). Преводачът не ползва гласа си, защото за публиката от хора със слухова загуба той не е нужен. Освен това така не се смесват гласовете на говорещ и превеждащ. Тъй като преводачът е и тълкувател, особено важно за него е да притежава много богат речников запас, както и гъвкавост за интерпретация в случаите, когато трябва да намери бързо синоними, защото за доста думи в книжовния български език, например, няма жестов аналог.
Тълкуване от Глух/и към чуващ/и с естествен жестов език. За широката общественост езикът на знаците си остава непонятен. В случаи, когато Глухи хора се явяват в различни институции (при лекаря, в съда, в полицията и др.), е необходим жестов посредник, който да преведе жестовете на Глухия на говорим език. В този случай преводач-тълковникът говори, за да бъде разбран от чуващия, и едновременно с това жестира, за да бъде убеден Глухият, че думите му се предават точно. Този пренос се нарича още „обратен превод”, и е най-отговорният. При него е от особено значение преводачът да познава добре характерните особености на региона, от който е жестовия език, както и да „разчита” добре лицевата мимика на нечуващия, особено в случаите, когато последният има слаба или никаква устна артикулация. Недопустимо е тълкувателят в този случай да добавя от себе си каквото и да е.
Калкиращ жестов превод. Калкиране се нарича точното съответствие на даден жест с дума или частица от книжовния български език, респ. калкиращ жестов език е този, който абсолютно точно предава с жестове говоримата книжовна българска реч. Жестовият език, с който помежду си общуват Глухите хора, е некалкиран, т.е., той изключва части на речта като предлози, съюзи и др. Спрямо книжовния български език некалкираният жестов е аграматичен, неправилен. Но спрямо особеностите на Глухата комуникация, той е по-скоро специфична особеност, друга граматика, подчиняваща се на свои правила. Жестовият превод обаче не е неформално общуване. Той е професионална комуникационна услуга, в която задължение на посредника е да ползва калкиране, когато превежда на тежко чуващи, и да тълкува, когато посредничи на Глухи. Калкиращият жестов език следва граматичните правила на националния език, докато естественият следва собствената си аграматичност.
Защо е нужно калкиране? Калкиращият жестов език се предпочита от хората, които са тежко чуващи. Некалкираният – от Глухите. Затова в различните ситуации един жестов преводач се съобразява и с това неговият превод да бъде максимално разбираем за всички, като допуска, че публиката от нечуващи може да включва различни по слухов статус хора. В процеса на комуникация участват нечуващи и чуващи, а между тях е преводачът. Калкирането е необходимо във всички случаи не само за да може чуващият човек да разбере езика на знаците, но и за да могат Глухите от нечуващата общност да имат достъп до граматически правилният български език чрез калкирането.
Артикулативен превод. Жестовият език е 80% лицева мимика и 20% знаци, изобразявани с едната или двете ръце. Но първото, върху което попадат очите на нечуващия, е лицето на събеседника му. Тежко чуващи, оглушали и Глухи хора притежават умения за декодиране на устна артикулация, като това е по-изразено при тежко чуващите и оглушали лица. За Глухите по-важен е жеста, тъй като те са носители на знакова култура, докато останалите нечуващи са само нейни потребители - при необходимост или по желание. И тъй като жестовия език (наричан още жестомимичен) е комбинация от жест и мимика, предпочитанието на нечуващи хора само към устното артикулиране налага дословен пренос без използване на знаци. По този начин преводачът не тълкува, а прави дословно предаване на информацията, недостъпна по акустичен път за нечуващия. Само за Глухите е нужно тя да се разтълкува - поради лексикалната бедност на жестовия език, аграматичността и символната природа на езика на знаците.
Кой трябва да създава жестовете? У нас се счита, че преводач-тълкувателите, бидейки чуващи, нямат правомощията да измислят нови жестове. И че като посредник те просто следва да ползват езиковия ресурс на Глухите хора. В жестовия език важно за взаимното разбиране обаче е логиката на жеста, затова колкото по-изразителен е той, по-обясняващ и рисуващ думата, толкова по-лесно ще се случва комуникацията. Затова е необходимо в измислянето на нови жестове за думи, които все още нямат жест, да участват съвместно и нечуващи хора, и преводачи. Целта е заедно да се търсят решения, за да става жестовият език още по-богат и по-красив. В крайна сметка, както Глухите, така и тези, които им помагат, са ползватели на жестовия език. Това е начинът за преодоляване на лексикалната бедност на жестовия език.
Изгубени в превода. Комуникационни спънки не са рядкост в жестовия превод. Причините могат да бъдат много – недостатъчният брой преводачи, които да покрият нуждата от превод в дадена ситуация; разлики в квалификацията на жестовите преводачи (подобно на шофьорските категории, в България има категории за преводачески умения, които важат в различни случаи и пред различни институции). Или затруднения, породени от взаимно неразбиране, липса на артикулация, беден жестов запас, предпочитания за калкиране или не, както и ситуации на нарушена етика (преводачът си е позволил да изопачи или да не преведе точно казаното от нечуващия, да добавя от себе си и пр.).
Лексикалната бедност на жестовия език. Липсата на достатъчно жестове за всяка дума в книжовния език прави жестовия неравнопоставен като езиково богатство. Често Глухите ползват един и същи жест за няколко различни думи, както има и различни жестове за една и съща дума. За по-сложните термини не съществуват жестове, затова те се разтълкуват от жестовите посредници с наличните жестове. Често обаче в публични ситуации (медии, образование, семинари и др) информацията е с по-сложна лексика и терминология, поради което жетовия преводач-тълкувател няма времето да обяснява с поредица жестове непознатите думи, за да направи цялата постъпваща информация достъпна за Глуха публика. С други думи, всичко може да се разтълкува, но не всичко може да се преведе, при това ако има достатъчно време.
Не бива да се забравя, че жестовия език е разговорно средство на Глухите хора и поради неговата лексикална бедност и изключване на части на речта, увеличава и утвърждава аграматичния изговор. В добавка към липсата на време да се разтълкуват сложни понятия в речта, всичко това прави жестовия език неподходящ за употреба като образователно средство. При Глухите правилото е "По-бавно и по-просто". Следователно, за да бъде по-изразителен и да улеснява разбирането, жестовия език е нужно да се употребява в ситуации, които не налагат бързо говорене, за да могат сложните думи да бъдат обяснени.
Ето защо в системата на масовото образование жестовия език не е приложим, тъй като не може да следва темпоритъма на речевата информация и се получават ситуации на недоразумения, неточности или силно опростяване, променящо постъпващата информация. За да я направи достъпна за Глухи, жестовия тълкувател трябва не само да я опрости, но да я освободи от части на речта, тоест да я направи аграматична, за да "слезе на ниивото" на жестовия фонд и изказ на Глухия.
Нищо, което се предава с жестов език, не е дословен пренос. А смисълът на превода е именно в дословното предаване на информация, недостъпна по акустичен път.
Жестовият посредник предоставя вида тълкуване или превод според потребностите на аудиторията.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: niekvarlaan /pixabay.com
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия