Слуховата загуба бива вродена и придобита. Вродената е тази, при която хората са родени без слух. Придобита е тази, която е настъпила в някакъв период след раждането и по някаква причина (прекомерно излагане на шум, ототоксични медикаменти, травми, усложения при друго заболяване и др. под).
Тежкочуващи (Hard of Hearing people) са хората, загубили слуха си в някакъв период от време след раждането, те са хора с придобита глухота. Притежават слухова загуба на едното или на двете уши, като винаги има едно по-добре чуващо или по-слабо засегнато от глухотата ухо, на което е поставен слухов апарат или кохлеарен имплант. Често избират да не са слухопротезирани. Тежкочуващите хора обикновено разчитат по устни, при комуникация със събеседници използват говора си (и нерядко говорят по-високо от нормалното, за да чуват гласа си, или точно поради това, че не го чуват). Обикновено не са ползватели на калкиращия (следваш българската граматика) жестов език, като са билингвисти (ползват жестове едновременно с устно артикулиране и говор).
Глухи (Deaf) – прието по света обозначение с главна буква за хора, родени без слух, с тотална глухота и на двете уши. Те се самоопределят като потомствено Глухи, общуват предимно с жестов език, в която комуникация често има отсъствие на говор (доброволен отказ от употребата му), аграматична писменост и специфична социализиация само в рамките на микрообществото на Глухите. Обикновено разчитат на помощта на жестови преводачи, както и на административна помощ (при попълване на документи, редакция на текстове, съставяне на по-обемни текстове) и др. Жестовият език, с който комуникират, е т.нар. "естествен" език, който е силно аграматичен и не следва граматиката на книжовния български език.
Главната буква в названието Глухи (Deaf) служи да отграничава родените глухи от хората с придобита глухота (тежкочуващи и оглушали), които в англоговорящите държави са наричани сборно глухи (deaf). Отликата с главна буква има и друг смисъл – да подчертава образователните и комуникационни различия между хората със слухова загуба, тъй като има и тежкочуващи хора (hard of hearing), както и оглушали лица, които не са аграматични. Глухите хора се гордеят с културата си и държат на подчертаването на тази принадлежност чрез главната буква в названието Глухи, т.е., самото отграничаване идва от средите на хората с вродена глухота.
Слуховата загуба не е заболяване. Тя е състояние на тишина. Не се лекува с медикаменти, а техническите средства като слухови апарати не възвръщат слух, само коригират или подсилват наличния остатъчен. Съществува Международна статистическа класификация на болестите според СЗО, но в България няма Национален класификатор на здравните състояния, нито институция, която да води регистър специално за броя на хората със слухови дефицити на територията на страната. Поради това не съществува официална статистика колко точно са у нас като брой Глухите и тежкочуващите хора. Ето защо всякакви тиражирани в отделни изказвания или медии цифри за общия сбор са абсолютно неверни данни и заблуждаваща информация.
Как е правилно да се общува с хора със слухова загуба? При среща първото и най-важно условие е деликатно да се установи какъв е точно слуховия статус на събеседника – в каква степен, колко и дали ви чува. Не е необходимо да му се говори по-високо или да се артикулират думите прекалено, за да не се усложнява или затруднява разчитането им от човека със слухозагуба. Необходимо е внимателно опознаване с уважение, за да се открият най-добрите начини за взаимна комуникация.
За ползвателите на жестовия език информацията от статията е преведена от Камелия Ангелова:
Автор на текста: Христина Чопарова
Видео и жестов превод: Камелия Ангелова
Изображения: Hearing Loss
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия