Семейство Абът отново е принудено да бяга от зловещите слепи същества с мега развит слух, връхлитащи изневиделица. Животът изглежда потръгнал в нормалния си ритъм, когато спокойното градче е нападнато от великански чуждоземни чудовища, хибрид между прилеп и човекоподобно, обладаващи огромна телесна мощ, но чувствителни към точно определен звук.
Негов притежател е Рийгън (Милисън Симъндс), дъщерята на сем. Абът, която общува с жестов език. Езикът на знаците в тази опасна ситуация се явява комуникационното решение за всички в семейство Абът, които преживяват тежко и загубата на бащата (Джон Красински). Кохлеарният имплант на Рийган при допир с работещ радиоприемник издава звук, способен да дезориентира и да държи настрана гигантските същества. Момичето е без слух, но по смелост не отстъпва на баща си, когато трябва да защити семейството.
В почти обезлюденото тихо място няма други хора, но някъде може би има и Рийган единствена от всички решава да ги намери. По ирония на съдбата песен по радиото се оказва код, който е разбираем единствено от глухото момиче. Майката (Емили Блънт), по-малкият брат (Ноа Джъп) и бебето предприемат дълъг преход през стара железопътна линия, за да намерят по-сигурно място. Съществува ли такова? Знаят ли къде отиват и какво има там?
Пътят им ще се пресече с този на съседа им Емет (Килиън Мърфи), който също тежко преживява загубата на съпругата и малкото си момченце. Ще им помогне ли, преодолявайки личната си драма? Ще намери ли в себе си достатъчно надежда, за да продължи? Каква е цената на надеждата в един свят, почти обезлюден и обречен на тишина, в който всяко място е тихо? Как се гради доверие между хора, които са на границата да загубят човешкото в себе си?
Хорър драмата на Джон Красински и в продължението си се придържа към вече видяните похвати в първа част, залагайки на повече визуални ефекти. Напрежението се поддържа чрез близките планове на уплашени лица и кадрите, в които са запечатани опитите за безшумност. Колко са ситуациите, в които човек може да овладее крещенето от болка или да контролира страховете си? Да внимава къде и как стъпва, какво докосва – все неща, които механично се извършват в ежедневието, но когато техния звук привлича смъртоносна заплаха, е нужно човек да е повече от внимателен.
В „Без звук” 2 темата отново е за страховете, волята, цената на мълчанието, смисъла на тишината, взаимопомощта. Отвъд зpeлищнocттa и ĸaнoнитe нa хорър жaнpa, остават посланията. Щoм мълчaниeтo e живoт, тo вcичĸи, ĸoитo пpeбивaвaт в нeгo пo eдин или дpyг нaчин, ca пocлaницитe нa Живoтa. Ha един различен живoт, в ĸoйтo липсата на cлoвo пpидaвa cъвceм дpyгo знaчeниe и cмиcъл. В продължението на "Нито звук" въпросът не е колко безшумен можеш да бъдеш, а колко човечен в тих свят, населен със страхове и чудовища.
Филмът е достъпен в торентите, с български субтитри.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображениe: Wikipedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия