Един от ключовите играчи във Висшата бейзболна лига на САЩ, като питчър той бележи доста победи за отбора на „Гигантите” между 1900 и 1908 г., и е считан за спортна икона от нечуващата американска общност. Роден без слух и служещ си с езика на знаците, той обучава дори и отбора си, за да не пропуска дори и дребна шега както в хода на общуването, така и на терена. Лутър „Дъми” Тейлър (Luther "Dummy" Taylor).

В средите на нечуващата общност по света името му се свързва със създаването на училище за нечуващи, първото в американския щат Индиана, за което набира ученици със слухова загуба, докато обикаля със съпругата си на кон. Бидейки без слух, той е един от първите обучители с огромен принос в ранното образование на глухи и тежко чуващи деца. Уилям Уилърд (William Willard).

Повече от 35 години от живота си той посвещава на рисуването, скулптурата, актьорското майсторство, разказването на истории и преподаването. Съосновател е на нов художествен жанр – De’VIA (Deaf View Image Art), който е концепция за живота в тишина и отразява житейския опит на родените без слух носители на жестов език. Чък Беърд (Chuck Baird).

Той е дългогодишен изследовател на съществуващите в англоговорящите държави явления като „култура на Глухите” (Deaf culture), изложени в книгата му „Разбиране за културата на Глухите”, където определя с нов термин онзи период от живота на родените без слух или останали без слух в най-ранната си възраст, на които се налага да възприемат себе си като част от малцинство със свой знаков език. Пади Лад (Paddy Ladd).

Във времена, когато натурализмът и импресионизмът си оспорват мястото на доминиращи тенденции в художественото изкуство, той рисува картини, богати на цветове и открояващи се образи. Испанският философ и социолог Хосе Ортега-и-Гасет нарича творчеството му „лиричен опис на баското съществуване”, което е огромен комплимент за родения без слух художник Валентин де Зубьор (Valentín de Zubiaurre).

Животът му преминава под знака на тишината, олимпийските амбиции в гребането и вечното съперничество с друг велик британски гребец. През 1928 г., той е част от осемчленен екип, който печели сребърен медал на Летните олимпийски игри. Доналд Голан (Donald Gollan).

Скъпи приятели и читатели на специализираната ни медия, календарният ни проект „Тиха Уикипедия”, който пуснахме в края на август 2020 г., се оказа един от най-успешните ни проекти в едноименната рубрика.

Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

Портретите на голяма част от елитното общество в Мейн (Бъкстън, САЩ) през ранния 19 век са дело на художник, роден без слух, който дължи постиженията си в изобразяването на емоции именно на тишината. Джон Брустър младши (John Brewster Jr.)

Докато обикаля кипящите от търговски дейности улички на Единбург, той скицира образи на продавачи, занаятчии, скитници, деца. Един шотландски Дикенс на четката, който уверено изобразява веселостта в иначе нелекото единбургско ежедневие в ранния 19 век. Уолтър Джайки (Walter Geikie).