Роден e на 11 април 1991 г. в американско семейство от средната класа, което има седем деца. Когато е на 4 години, губи слух след неврит на слуховия нерв. Майка му, Таниша Хънтър, го завела при специалисти, за да коригират остатъчната чуваемост на детето със слухов апарат.
Баща му, Леон Бърнс, е танцьор, починал няколко месеца преди Шахим да се роди, и за неговите невероятни танцови умения момчето често слуша от разказите в семейството. Запленен от историите за бащата, когото не познава, на 11 години той започва да пробва стъпки и да усъвършенства вродената си пластичност и артистичност, като танцува на силно увеличена хип-хоп и рап музика, за да усеща басите и ритъма.
Завършва основно образование в родния си град, а след това получава и бакалавърска степен от Американския университет. В много от масовите училища в САЩ не се изучава жестов език, затова Шахим смята, че е необходимо да бъде въведен за улесняване на комуникацията. „Как ще се разбираме, ако не общуваме?” – пита риторично той в интервю за „Старки”.
Като тежко чуващ, през целия си живот танцьорът е носил слухов апарат. „Израснах с него, говорейки. В първата година в гимназията бях в клас с американски жестов език, имах преводачи във всички класове и научих много от този език. След това започнах да се включвам повече в средите на нечуващите и започнах да се чувствам по-малко изолиран. Мога да общувам с Глухи и хора със слухова загуба, които ползват език на знаците като мен, без да ми се налага да се доказвам” – споделя той.
„Никой не вярваше, че понеже съм нечуващ, танцувам. Но се чувствам добре и знаете ли защо? Умиротворен съм и имам спокоен сън. Хората често се смееха на гласа ми, казваха ми, че звуча като маймуна. И са ме наричали с различни епитети. Това ме влудява, но мисля единствено за работата си – споделя във видеото на DanceOn. – Питате ме как танцувам, след като не чувам музиката? Усещам я. Всеки може да я усети. Искам да кажа на хората, че е важно да обичаш което правиш”.
Шахим пуска в социалните мрежи доста свои клипове, с които не само показва танцови умения, но и се стреми да образова обществеността относно комуникационните средства на нечуващите от културното малцинство на Глухите, ползващи знаков език. „Чуващ, тежко чуващ или Глух – няма никакво значение. Хората са способни да направят всичко, което си наумят”.
В неговия случай – да танцуват. Образовайки последователите си в социалните медии за това какъв е животът на хората със загуба на слух, Шахим едновременно възпитава и забавлява, като същевременно предава важни послания за приобщаването. „Аз съм танцьор, надявам се чрез клиповете ми да вдъхновя и други, да повиша осведомеността за културата на Глухите, да се преодолее дистанцията между нечуващата и чуваща общност, да знаят повече за жестовия език”.
Шахим преподава американски знаков език на желаещи и споделя, че много се е забавлявал да научи рапъра Ъшър на жестовете. Хората често коментират публикациите му, задават му въпроси, на които с радост отговаря, за да подпомогне разбирането и е щастлив, когато му споделят, че са научили от него неща, които не са знаели и вече имат нов поглед към света на нечуващите и тяхната комуникация.
„По света има много нечуващи хора. Искам обществото да научи повече за тях, да разберат, че това, че някой не чува, не означава, че е неспособен да направи нещо, което може да направи всеки друг. А Глух не е равнозначно на тъп” (в английския език терминът „dumb” се употребява относно родените без слух и с трудности в говора в контекста както на „ням”, така и на „тъп”, бел. моя).
„Чуващите хора често си мислят, че глухите не са добри – че не са толкова добри в работата или други неща, колкото хората, които чуват. Да сме нечуващи просто означава, че не можем да чуем, а не че не можем да правим същите неща като чуващите хора” – заключава Шахим. – Обичам да танцувам, танците ме правят щастлив!”
Освен танцьор, той има и малка роля във филма „Звук на метал” (Sound of Metal, 2019).
---
Бел. авт.: Материалът коректно се придържа към приетите терминологични отграничения в английския език, където с малка буква в deaf се обозначават сборно нечуващите, а с главна в Deaf - родените без слух носители на жестова култура.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображение: DanceON: Chaheem Sanchez
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия