Четвъртък, 24 Февруари 2022 13:21

Хедър Уайтстоун – от короната до кохлеарния имплант

Публикувана от

Тя става първата нечуваща кралица на красотата, след като през 1995 г. печели конкурса „Мис Америка”. Години след това нейната активност за по-голяма осведоменост по въпросите на нечуващите ѝ носи и назначение от президента Буш в  Националния съвет по въпросите на хората с увреждания. Автор е на четири книги и майка на четири момчета, заради първото от които си поставя кохлеарен имплант. Хедър Уайтстоун (Heather Whitestone).

На 24 февруари 1973 г. в Дотан (щата Алабама), се ражда момиченце, което родителите наричат Хедър Лий. На крехката 18-месечна възраст бебето претърпява сериозна ушна инфекция, която го лишава от слух. Малката Хедър учи в масово училище, и в четвърти клас се вдъхновява много от историята за живота на Хелън Келър, която също е от Алабама. Младата жена без слух и зрение става неин модел за подражание и завинаги променя ѝ начина на мислене.

За съжаление, оглушалото момиченце не се справя с работата в клас и изостава от чуващите си връстници, поради което родителите ѝ я преместват в Централния институт за нечуващи в Сейнт Луис (щата Мисури), за да навакса с материала и да се изравни по темп със съучениците си, вземайки по два класа годишно. Три години по-късно се връща в Държавното училище в Алабама,  за да завърши образованието си.

Макар и без слух, Хедър Лий обожава да танцува, особено балет. Затова в продължение на година посещава училището по изящни изкуства в Алабама, където прекарва много време в усъвършенстване техниката си. През 1991 г. завършва гимназия „Бери (днес „Хувър”), а след това продължава образованието си в държавния университет в Джаксънвил.

Насърчена от малкия си опит в конкурсни програми, през 1995 г. Хедър Уайтстоун се престрашава за участие в националния конкурс „Мис Америка”, явявайки се на тях като представителка на Джаксънвил и Алабама. Като нечуваща участничка тя не може да чуе думите на водещия при обявяването на победителите, но разчита по устни и по невербални сигнали – обикновено победителката избухва в сълзи, но тъй като нито една от останалите участнички не изразява емоции като победителка, Хедър разбира, че короната е нейна.

Като всяка „Мис Америка”, и Уайтстоун започва промотиране на програмата си S.T.A.R.S в цялата страна. Преведима като „Успех чрез действие и реализация на мечтите”, програмата има пет важни компонента: положителна нагласа, вяра в мечтата, желание за работа, изправяне пред препятствия и изграждане на силен и подкрепящ екип.

Междувременно завършва обучението си в Държавния университет в Джаксънвил и поддържа активност с каузи за насърчаване на осведомеността за проблемите на Глухите, в чиято културна група се разпознава като потребител на жестов език. Работи и като доброволец в републикански каузи през 1996 и 2000 г., в подкрепа на Боб Доул и Джордж У. Буш. До 2010 г. тя заема позиция като член на президентската комисия по заетостта в Националния съвет по въпросите на хората с увреждания. От 1995 до 2002 г. е член на фондация „Хелън Келър” за изследвания и образование.

В културата на Глухите основен постулат е принадлежността към микрообществото на хората, родени без слух или останали без него в съвсем ранна бебешка възраст. Те се гордеят се с тишината си, а като носители и ползватели на жестовия език са привъженици единствено на този вид комуникация, отричайки технически средства като кохлеарни импланти и слухови апарати.

Покрай работата си в политическия сектор, Хедър Лий среща и съпруга си Джон Маккалъм, сътрудник на конгресмена Джон Гингрич. Двойката вече има две деца, заради които бившата кралица на красотата се отказва от тишината, като решава да си постави кохлеарен имплант. Причината е, че тежко преживява, че не е могла да чуе и да реагира своевременно на зова за помощ на по-голямото си дете, 2-годишният Джон, който паднал в задния двор.

И така, взетото решение се реализира през август 2002 г., когато в Медицински център „Джон Хопкинс” в Балтимор ѝ е поставен имплант на дясното ухо. Необходимо е време, за да се адаптира физически, психически и емоционално, затова устройството е активирано шест седмици след операцията. След активирането, първите чути звуци били от пляскането на аудиолога – пробивът дали продължилата час и двадесет минути интервенция е успешна.    

Емоциите са много и големи, тъй като след цял живот в тишина, Хедър Уайтстоун най-после може да чуе как водата бълбука в крана на мивката, как съска струята лак за коса, излизайки от флакона, отварянето на вратите и как потракват гримовете ѝ в козметичния несесер. Но тя е наясно, че може да минат от 3 до 5 години, преди да може да чува и разбира по-сложни звуци като човешкия говор и реч.

Мит е, че след поставянето на кохлеарен имплант се случва веднагическо прочуване, при което човек може да започне да различава дали гласовете са на мъж, жена или дете, както и да разбира отделни думи, без да вижда говорещия. Включително е невъзможно да се оразличават музикални жарове или отделни думи в песен. Чуване действително е налице, доколкото имплантираният е в състояние да локализира източник на определени звуци, но в началото те са просто хаотични шумове, с чиято подредба мозъкът трябва да се справи във времето.

И въпреки че чистo технически Хедър Уайтстоун вече можела да чува отделни звуци и шумове, интерпретацията на реч отнема време, по думите на д-р Джон Нипарко, извършил имплантацията. „ В условията на глухота има конкуренция за място в мозъка, което обикновено е заето от слуха, - твърди специалистът по ушно-носно-гърлени болести. – При човек без слух това място е заето от други сетива: за допир, наблюдение, движение, болка”.

Бившата „Мис Америка” е в състояние да чуе с кохлеарния имплант по-уловими звуци с различен интензитет, но с времето ще трябва да се научи как да разграничава по-сложни като реч, музика и да тренира уменията на мозъка си да ги дешифрира. „Това е процес, който включва установяване и укрепване на мозъчните връзки. И може да отнеме от няколко месеца до три или пет години” – заключава лекарят.

Част от терапията на Хедър Уайтстоун е била да упражнява ежедневно слушане,  както и рехабилирация, за да се научи да свиква със звука на собствения си глас, реч и да го възпроизвежда. С течение на времето тя ще развие по-добро усещане за по-високите честоти на говора и ще се научи да изразява шепотните звуци, които не идват от гласовия апарат, а от зъбите. Именно тези нюанси ще накарат гласът ѝ да звучи по-естествено, според д-р Нипарко.

Промяната от тишина към звук води до промяна в нагласите и Хедър Уайтстоун-МакКалъм става мотивационен оратор, за да могат повече нечуващи да се осведомят за наличните възможности технически да подобрят слуха и говора си. Появява се в телевизионни предавания, дава интервюта за медии и заснема през 2003 г. две съобщения, с които да подкрепи организацията „Кучета за Глухи”, обучаваща кучета-помощници за нечуващи хора.

Говорител е и на фондация за слухови апарати и кохлеарни импланти. Автор е на четири книги: „Да слушам сърцето си”, „Да вярвам в обещаното”, „Нека Бог те изненада” и „Небесни корони”. Хедър Уайтстоун оглавява и най-голямата мултимедийна обществена национална кампания за откриване на ранна слухова загуба, създадена от организациите „Мис Америка” и Асоциация на Глухите „Александър Греъм Бел”.

Живее в Джорджия със съпруга си и четирите им деца Джон, Джеймс, Уилсън и Лиъм.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: PageantPlanet, PremierSpeakers, Amazon, ThingLink, Signingssavvy 

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 226 пъти