Неделя, 03 Януари 2010 02:00

Хелън Келър - вдъхновение за живот

Написана от

Тя е забележителен дух. И потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър – сляпо-глухата жена, единственият в света доктор на хуманитарните науки с двоен сензорен дефицит. И вдъхновение за живот. 

Появява се на света на 27 юни в далечната 1880 г., и след прекарана треска губи зрението и слуха си. Била е  проблемно дете и поради характера на слепо-глухотата, както и заради буйствата, са съветвали семейството ú да оставят детето в лудница. Вместо това, родителите на Хелън намират начин да ѝ осигурят възпитателка, която също е имала проблеми със зрението. Освен, че научава детето да разбира брайловата азбука, езикът на знаците, а след това и смисъла на думите, Ан Съливан успява да научи Хелън и на елементарни обноски, които всички считат за даденост, но чийто модел сляпоглухото дете не е могло да усвои по естествен път.

През 1896 г. Хелън Келър постъпва в Кеймбридж, където за късо време усвоява няколко чужди езика и започва да пише историята на живота си. След дипломирането си през 1904 г. започва обиколки из целия свят, за да събира пари за фондация на слепите.

С книгите, лекциите и живота си Хелън Келър показва на света, че липсата на сетива не означава край за онези, които вярват в собствените си възможности. И винаги ще има някой, готов да им подаде ръка за помощ, за да се изправят. Може би на думи изглежда твърде лесно. Но невъзможно е само онова, което не е опитано.

Вместо в лудницата, където са смятали, че е мястото ú, Хелън Келър се оказва активен член на обществото, демонстрирайки докъде се простират границите на човешките възможности. Нейното име става знаме за много движения и организации, а думите ѝ, напоени с мъдростта на преживяните опитности, са водещо кредо на всички, които не се предават пред трудностите.

През юли 1896 г. тя прави обръщение пред Американската асоциация за насърчаване на преподаването на реч на глухите: "Искам да кажа на тези, които се опитват да се научат да говорят, и на тези, които ги учат: Бъдете добри. Не мислете за днешните неуспехи, а за успеха, който може да дойде утре. Вие сте си поставили трудна задача, но ще успеете ако упорствате, и ще намерите радост в преодоляването на препятствия - насладата от изкачването на пресечени пътеки, за които може би никога нямаше да узнаете, ако не бяхте тръгнали, и ако пътят беше винаги гладък и приятен. Не забравяйте, че никога не се губи усилие, което правим, за да постигнем нещо красиво. Някога някъде ще намерим това, което търсим".

Ще завърша с това, че ми се иска повече хора да вярват колко много са способни да постигнат, ако го поискат. Независимо дали имат или не сензорен дефицит.

"Ние се различаваме един от друг - незрящи и виждащи -  не по сетивата си, а по това как ги използваме. По въображението и смелостта, с които търсим мъдрост отвъд сетивата".

Христина Чопарова

Изображения: интернет

Прочетена 646 пъти