Животът му преминава под знака на тишината, олимпийските амбиции в гребането и вечното съперничество с друг велик британски гребец. През 1928 г., той е част от осемчленен екип, който печели сребърен медал на Летните олимпийски игри. Доналд Голан (Donald Gollan).

Да прелетиш от източния до западния бряг на американския континент за по-малко от 30 дни, при чести неизправности на самолета е подвиг, постигнат от потомък на авиатори, за когото слуховата загуба не е пречка да продължи летателните традиции. Колбрайт Роджърс (Calbraith Perry Rodgers).  

През 19 век в Испания се създава първото училище за ученици със слухова загуба, в което за пръв път е назначен учител без слух. Кариерата на Роберто Прадез-и-Готие (Roberto Prádez y Gautier) като първият нечуващ преподавател по калиграфия и смятане е кариера по неволя - в навечерието на испанската Война за независимост (1811-1814) той е беден и умее единствено да рисува и да пише красиво. По липса на възможност да издържа повече учители през военните години, Кралското училище в Мадрид го натоварва да преподава също и други предмети, само защото сам е предложил да го прави доброволно. Така един Глух учител по неволя задава началото на испанското образование за Глухи, тежко чуващи и оглушали.

Тя е първата жена професионален художник в Уругвай. Картините ѝ са цветен калейдоскоп от движение и покой, от звук и тишина, повлияни от популярния през 20-те и 30-те години художествен стил „планизъм”. Петрона Виера (Petrona Viera).

Скъпи приятели и читатели на специализираната ни медия, календарният ни проект „Тиха Уикипедия”, който пуснахме в края на август 2020 г., се оказа един от най-успешните ни проекти в едноименната рубрика.

Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

Портретите на голяма част от елитното общество в Мейн (Бъкстън, САЩ) през ранния 19 век са дело на художник, роден без слух, който дължи постиженията си в изобразяването на емоции именно на тишината. Джон Брустър младши (John Brewster Jr.)

Докато обикаля кипящите от търговски дейности улички на Единбург, той скицира образи на продавачи, занаятчии, скитници, деца. Един шотландски Дикенс на четката, който уверено изобразява веселостта в иначе нелекото единбургско ежедневие в ранния 19 век. Уолтър Джайки (Walter Geikie).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).

Да подпишеш договор за звукозапис с международен музикален гигант изглежда в реда на нещата, когато чуваш музиката. Но когато не можеш, това е новина. Случва се през 2010 г., когато „Уорнър Мюзик” издават албума „Да нарушиш правилата” (Breaking The Rules) на финландския рапър Марко Ворихaймо, чийто артистичен псевдоним е Синмарк.