Вторник, 15 Март 2022 16:16

Димитър Краев – да се наречеш на Тишината

Публикувана от

Автор на две книги, сътрудник на вестници и секретар на първата организация на хора със слухова загуба в България, той втъкава тишината в литературния си псевдоним. Димитър Краев (Тишин).  

Роден на 16 март 1913 г. в котленското село Тича. Когато е на 14 години, оглушава след боледуване от менингит. Въпреки слуховата загуба, Димитър Краев продължава образованието си в Котел, където се учи да прави мебели в столарското училище.

На 21-годишна възраст постъпва за лечение в столичната Александровска болница и житейския му път се пресича с този на проф. Стоян Белинов. По това време столични активисти и младежи от специалното училище в София се обединяват около идеята за сдружаване на хора с обща „тиха” съдба.

И когато през 1934 г. се поставя началото на първата организация за нечуващи в България, наречена „Дружество на глухонемите” (днес СГБ, бел. авт.), Димитър Краев е избран за неин секретар. Като активист на новосъздадената организация, Краев участва в издирването и набирането на хора със слухова загуба за членове на дружеството.

Под артистичния псевдоним Тишин списва материали, чиято тематика е липсата на слух. Сътрудничи на в. „Заря”, редактира и отделни броеве на в. „Без слух и говор”. През 1936 г. издава повестта си „Глухонеми”, чийто предговор е от Дора Габе.

През следващата, 1937 г., се организира спелеоложка експедиция и Тишин е един от първите, престрашили се да влязат в дълбоката 58 метра пещера „Субаттъ” край Котел. Ето как са описани впечатленията му за мястото, където тече подземния поток:

Хванах се за едно от многото дървета, натуряни в поточето, стиснал със зъби фенерчето, просветих се и стъпих на издатината. Водата ме заля. Над водата ми остана само главата. Дишаше се мъчно. Пристъпих напред предпазливо. Влязох в голяма тъмна зала и, о чудо! Таванът и стените са украсени с непобутнати от човешка ръка сталактити и сталагмити. Сякаш, че тук са работили десятки най-изкусни ваятели...”.

Заради активната си дейност през 1938 г. получава номинация от американския в. „Световен телеграф” (World Тelegraph) за наградата на тогавашната международна организация на нечуващи. Димитър Тишин е носител и на две български отличия - сребърен и златен „Народен орден на труда” за обществени заслуги.

През 1947 г. издава пътеписа си „Роден край”, с предговор от Ангел Каралийчев.

Димитър Краев (Тишин) се сбогува със света на 7 юни 1992 г., на 79-годишна възраст.

Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia, web

Оценете
(1 глас)
Прочетена 103 пъти