Роден на 23 април 1910 г. в Сереньо, предградие на Милано, където детството му преминава в квартал „Порта Романа”. Наричат го с прякора „циганчето” (El negher), което за онези времена и нрави е мило обръщение заради смуглата му кожа и черни коси. С големи стърчащи уши и нос, притиснат към лицето му, той сякаш е предопределен за бокса.
Без слух и с трудности в говора, Карлито, както умалително го наричат близките му, заеква думите, чете по устни, служи си с малко жестов език. Запленен от бокса, той обикаля около ринговете, имитира действията на боксьорите, ръцете му се движат много бързо, и винаги повтаря една неразбираема фраза на милански диалект: „Sinister e damb”.
Вдъхновен от видео на мач между американеца Джак Демпси и французина Джордж Карпентие, на 15 години Карло Орланди започва да посещава милански фитнес зали. Описват го като малко комичен, но знаещ какво прави много повече от мъжете във вътрешността на ринга.
В Амстердам през 1928 г., боксовият отбор спечели първите три златни медала в своята история по време на Олимпийските игри. Орланди е само на 18 години, но изпитва вълнението заедно със съотборниците си, докато италианския трикольор се издига, макар че не може да чуе химна.
Девет месеца след тази победа „циганчето” е вече професионалист. Следва дълга кариера, в която може да се похвали със 127 мача, 97 победи (12 с нокаут), 19 загуби и 10 равенства.
Водил е битки на ринга с достойни съперници: Алдо Сполди, Клето Локатели, Саверио Туриело, Микеле Палермо, Енрико Вентури. Мачът с Франсоа Сибил през 1934 му носи европейската титла, а след титлата на Италия в полусредна категория през 1941 г., кариерата му бележи два значителни неуспеха.
Първият е в много кратка среща с известен аржентински шампион, от който понася нокаут с тежки последици, а след това Италианската боксова федерация го дисквалифицира с унизително обвинение в страхливост. Вторият неуспех е нокаутът от пуерторикански боксьор, който обрича Орланди на почти две години принудителна дистанция от бокса. Кариерата му приключва през 1944 г.
Последните мачове на ринг са организирани в двора на някаква вила, след като упорито пренебрегва лекарските съвети повече да не се занимава с бокс. Спортист от световна класа въпреки липсата на слух, в края на живота си Карло Орланди бедства финансово.
Брат му урежда работа в някаква работилница, за да намери занимание за ръцете си, след като повече няма да носят боксовите ръкавици. Но онова, което разбива емоционално „циганчето”, е финансовата подкрепа от бившия му противник Северио Туриело, който му изпраща средства от САЩ.
Италианската „тиха” легенда в бокса се сбогува със света след продължително лечение в различни болници в Милано на 29 юли 1983 г., на 73-годишна възраст.
През 2019 г. излиза книгата на Алесандро Бисоци „Шампионът: истинската история на Карло Орланди, „циганчето” от квартал Порта Романа”. Тя представя спортните и човешки постижения на един нечуващ шампион, привързан към града си, чиито победи на ринга завинаги са останали в колективната спортна памет на Италия.
NB.: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително!
Преведе от английски и италиански и разказа : Христина Чопарова
Източниците на информация са репрезентирани с референтни връзки в статията
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия