Кино

Кино

Събота, 12 Октомври 2019 12:22

Белези зад славата

Написана от

В киното умението да се превъплъщаваш в персонаж е висше изкуство, наградата за което са не само отличията по престижни филмови фестивали, но и признанието на критика и публика. Колкото по-добро е превъплъщението, толкова повече психологически обвързан е изпълнителят с героя си. И толкова по-трудно е след това излизането от образ. За немалко филмови актьори това оставя травмиращи физически и емоционални белези дълго време, след като всичко е приключило.

Сряда, 11 Септември 2019 17:39

Всеки трус е проверка за устойчивост

Написана от

Светът е крехък. Много крехък – и този отвътре, и този отвън. Еднакво уязвими на бури, които възникват от нищото и предопределят края му. Нетраен свят, в който турбуленциите те карат да се събудиш за него. Преди 18 години рухнаха кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Заедно с тях са се случили още множество срутвания, по-близки и по-далечни. Ефект на доминото, представен в 11 истории, от 11 режисьори от цял свят, сред които Шон Пен, Клод Льолуш, Алехандро Иняриту, Мира Наир. 11 гледни точки, 11 различни труса. В September 11” (2002).  

Филмите по действителен случай всякога грабват интереса, а когато са френски – още повече. Французите умеят да разказват по достоверен и красив начин дълбоко човешки истории, оставайки верни на автентизма им. Такъв е случаят и с появилата се на голям екран още през 2014 г. история на сляпо-глухата Мари Хертин, режисирана от Жан-Пиер Америс. „Историята на Мари” (Marie’s Story) e наистина завладяващ разказ.

Четвъртък, 28 Март 2019 13:58

За всичко е виновен Фройд

Написана от

Свойствено е за роднини да се интересуват от личния живот на близките им хора. Дори смятат за естествено и в реда на нещата да раздават непоискани съвети или да задават неуместни въпроси. Близостта между деца и родители зависи от това доколко си споделят. Родителите са там, за да подпомагат емоционалния растеж на децата си. А ако родителят е сам? А когато децата са три? При това момичета. При това достатъчно големи, за да нямат нужда от напътствия. Всъщност, имат. Какви, ще видите в романтичната комедия "За всичко е виновен Фройд" (Tutta colpa di Freud, 2014).

Понеделник, 11 Февруари 2019 16:16

Булката дубльор

Написана от

Понякога трябва да се срещнат два свята, но не за да се види кой от тях е излишен, а за да покаже колко са объркани посоките им. И нещата, в които са вярвали. Нещо такова се случва в романтичната комедия на британската режисьорка Шери Фолксън „Булката дубльор” (The Decoy Bride, 2011).

Четвъртък, 08 Ноември 2018 00:30

Ангел мой

Написана от

Вярвате ли на очите си?

Дали всичко е такова, каквото (ви) ИЗГЛЕЖДА?
В кой момент нещо спира да съществува – когато вече не можеш да го видиш, усетиш, докоснеш... или когато поначало е невидимо?
Как изглежда сензитивността?
Какъв е звукът на отместена къдрица, на търкулната сълза? А на Тишината след дъжд?
Петък, 07 Септември 2018 15:00

В тихи роли без език на знаците

Написана от

Ето че отново е петък. Може би мнозина от вас търсят интересен филм за почивните дни, на който да се насладят с любима напитка и в любима компания. Затова днес в рубриката за кино ви предлагаме селекция от четири заглавия, в които общото са "тихите" роли. В тези толкова различни като сюжет ленти участват както актьори без слух, така и актьори с роли на хора със слухови дефицити. "Тихите" роли са само акцент във всеки от филмите, но придават достоверност, без която никоя история не е интересна. Вижте кои са.

Петък, 29 Юни 2018 13:00

Семейство Стоун

Написана от

Краят на седмицата. Време за почивка с любими неща. Със сигурност филмите са едно от тях и ако сте от тези, които имат колебания какво точно да гледат, днес ще ви представим един филм, които е подходящ за отморяващ уикенд – лек, ненатоварващ и приятен. Комедията "Камъкът на раздора" (The Family Stone, 2005).

Събота, 26 Май 2018 15:00

Без звук

Написана от

Тишината плаши заради това, че изолира. Откъсва те от всичко, което достига до теб чрез животрептящата нишка на звука. Дистанцира те от хората – дори в присъствието на тълпа виждаш само движещи се устни... а до теб не достига нищо от това, което мълвят. Какво би станало, ако над целия свят, преситен от шумове и какофония, се настани безмълвие? Без радио. Без телевизия и музика. Без гласове. Едно вечно тихо място (A Quiet Place, 2018), без нито звук. Там съвременния свят е ограбен не само от звуци, но и от човешко присъствие. И като в сюрреалистична творба на Клифърд Саймък, причината е в инопланетни хуманоидни същества - гигантски, грозни, слепи... чиято кръвожадност се отключва и от най-тихия звук.

Неделя, 18 Февруари 2018 17:00

Формата на гласа

Написана от

В ден като този е уместно да ви представя един филм за прошката. За Любовта, приемането на себе си и другите, осъзнаването на мрака вътре в теб и пътят на празнотата, по който излизаш до извора. За да светиш. 130 минутната лента на японската режисьорка Наоко ЯмадаKoe no katachi” (Формата на гласа) е филм за катарзиса – онова ударно преобръщане, след което започват всички трансформации, защото промяната е живот. А основното училище е онзи вододел, в който животите се учат да се срещат, да се опознават и да градят отношения. Вододел, в който приемането е част от припознаването, но няма как да искаш да бъдеш приет от другите, когато не си приел самия себе си.