В криминалния трилър "В плен на Тишината" (The Silent Hour, 2024) на американския режисьор Брад Андерсън детектив от Бостънския отдел "Убийства" губи слуха си при инцидент по време на акция. Оказал се в тишина, той трудно свиква с нея, но скоро ще му се наложи да упражни новопридобитите си умения по жестов език, когато с партньора му отиват да разпитат Глуха свидетелка на убийство.

Романтичната драма "Слушай сърцето си" (Listen To Your Heart, 2010) на режисьора Мат Томпсън е история за музикант, влюбен в момиче, което не чува. 

Когато става дума за любов, дефинициите за нормалност не са работещи. Трима млади хора ще научат, че когато обичаш, най-важното е щастието на другия, дори ако то не е свързано с теб. Какво се случва, когато се срещнат младеж без слух и момиче с аутизъм? Това разказва индийската романтична комедия „Барфи” (Barfii, 2012).

Един от претендентите в 93-тото издание на наградите „Оскар” на Американската филмова академия е драмата на режисьора Дариъс Мардър „Sound of Metal” (2019). Преведена у нас като „Без звуци в живота”, двучасовата пълнометражна лента има шест номинации – за най-добър филм, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, звукови ефекти, монтаж и най-добър сценарий. Нека надникнем в историята за барабаниста, който губи внезапно слуха си.

В средите на киноманите без слух той е легенда. Известен с неподражаемия си хумор, вдъхновяващ с това, че не е способен да стои без занимание и прави от телевизия до театър. Гастролира със стендъп комедията си по света, демонстрирайки безкрайна страст към актьорското майсторство. Продуцира, режисира и прави всичко възможно, за да популяризира езика на жестовете. Си Джей Джоунс (CJ Jones), неуморният филмотворец. 

Да се чете по устни е умение, което някои хора със слухова загуба владеят доста добре. Умение, което може да спаси живот или да разреши заплетена ситуация. В крими драмата „Чети по устните ми” (Sur mes lèvres, 2001) на Жак Одиар това умение се превръща в ценно предимство за разкриване на гангстерски план.

Тишина и мълчание не са едно и също, въпреки че в английския език и двете думи се изписват с една - „Silence”. Тишината е обичайното състояние на реалност, лишена от шум и звуци. Но мълчанието е въпрос на личен избор. Какво би станало, ако този избор е наложен принудително и дори е животоспасяващ? Дали хората осъзнават колко шум произвежда отделният човек, и биха ли могли да се научат да пазят тишината по принцип, а не само ако от това зависи животът им? И какъв е наистина един живот, в който е постоянно тихо както отвътре, така и отвън?