Кино

Кино

Петък, 31 Май 2013 03:00

Кейти Бъкли и Линда Боув

Написана от

Скъпи приятели и читатели на сайта, вдъхновяващи личности, които не чуват, винаги е имало и ще има. За тях публичността е начин да покажат колко добре се вписват в комуникативни сфери като телевизията, киното, музиката, обществените науки, медицината. За милиони жители на Съединените щати (а защо не и от други кътчета на света), тези одухотворени жени са любими образи, които мотивират мнозина с увреден слух да потърсят и изразят своя творчески потенциал. Днес ви представям две от тях - Кейти Бъкли и Линда Боув.

Знаете ли коя е актрисата, за която е била написана „Деца, забравени от бога” – пиесата с три награди „Оливие”, играна цееели 887 пъти? Ами, запознайте се! Филис Фрелик (Phyllis Frelich).

През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011) и Амели (2001). Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú. Обаче никой не е подготвен за критиката на 5 млн. зрителска аудитория на французи, потребители на езика на знаците.

В нея има нещо, което напомня за актрисата Ан Хатауей – дали в момчешката прическа или в погледа, или може би в онзи бунтарски дух, който се излъчва от цялото ú същество. Родената на 18 октомври 1971 г. в Париж Еманюел Лабори (Emmanuelle Laborit) също е актриса. И е директор на Международния театър за визуални изкуства (International Visual Theatre) . Освен всичко това обаче тя е и най-големият защитник на жестовия език във Франция, бидейки негов посланик. Френският жестов език (LSF) конституционно е признат като езикова система във Франция. Но там днес едва 5 % от децата имат достъп до френския знаков език и Еманюел Лабори прави всичко възможно, за да увеличи тези проценти.

Петък, 29 Януари 2016 02:00

Кейти Леклерк и Шон Бърди

Написана от

Публикациите за актьорите в рубриката “кино”  са на произволен принцип. Днес пред вашия взор са тежкочуващата американска актриса Кейти Леклерк (Katie Leclerc) от телевизионния сериал “Switched at birth” (2011) и екранният ú партньор Шон Бърди (Sean Berdy), който е роден глух. Филмът разказва историята на две разменени при раждането момичета, едното от които е глухо.

Запалените киномани добре си спомнят драмата от 2007 г. „Ще се лее кръв” (There Will Be Blood), режисирана от Пол Томас Андерсън по романа „Нефт” на Ъптон Синклер. Лентата разказва за безогледния ламтеж за богатство на един златотърсач от Ню Мексико по време на нефтения бум в Южна Калифорния в края на 19 и началото на 20 век. В този филм, редом до носителя на Оскар Даниъл Дей Луис, киноманите са запомнили и  младежа с увреден слух Х. У., син на нелепо загинал работник в мината, който впоследствие става част от семейството на  нефтения магнат. Това е всъщност и дебютната роля на Ръсел Уейн Харвард,  трето поколение глух тексасец от Пасадена, САЩ.

Четвъртък, 14 Януари 2016 02:00

Ах, този романс!

Написана от

Много красиво разказана романтична история! Вижте сами късометражното филмче "Kismet Diner" (2013). То е по идея на италианския сладоледен бранд „Корнето” и част от поредица от 4 късометражки, озаглавени Cornetto Cupidity Love Stories. Всички части от поредицата са вдъхновени от вижданията на млади хора за любовта. В тази 9-минутна история героинята е сервитьорка в заведението, която обича да пее... и заради любовта ще го стори и с жестов език.

Някъде прочетох една много трогваща история. Ставаше дума за обикновен на пръв поглед жест – на интервю за работа в някаква фирма у нас се явил кандидат с двигателни дефицити. Шефът толкова се впечатлил от компетентността му, че решил да го наеме веднага, но не му казали. Вместо това заявили на кандидатстващия, че ще му се обадят. Човекът не хранел големи надежди, предвид обстоятелството, че хора като него отдавна са категоризирани с отвратително звучащия етикет „инвалид”. В превод: негоден. Шефът обаче не седял със скръстени ръце. Веднага преустановил всякакви други интервюта, повикал архитекти и строителни специалисти и за късо време изменил изцяло условията във фирмата с едничката цел да създаде максимум жизнеобходими условия за бъдещия си служител. Ако сте позагубили вяра, че такива затрогващи истории се случват често, нека ви разкажа още една. За млада жена с увреден слух. Снежанка Асенова (МимАрт).