Кино

Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

Едно вечно тихо място, без звук. Където хората пазят тишина, за да останат живи. Мълчанието е начин на живот, а умението да оставаш безшумен се учи така, както човек се учи на всичко останало. През 2018 г. това сюрреалистично място бе филмирано от Джон Красински в динамичния трилър „Тихо място”, преведен у нас като „Нито звук” (A Quiet Place). Три години по-късно Красински надниква отново в беззвучния свят с продължението A Quiet Place 2 (2020).

От съвсем невръстна възраст чуващите деца на глухи родители са натоварени с огромната отговорност да бъдат свръзката на семействата си със звучния свят, често отказвайки се от образование, кариера или личен живот. Да открехне завесата на техния свят се наема американската режисьорка Сиян Хедър (Sian Heder), чрез историята на 17-годишната тийнейджърка Руби в „Деца на глухи родители” (CODA,  2021).

„Сладко нищо в ухото ми” (Sweet Nothing In My Ear, 2008) е буквален превод на драмата на американския режисьор Джоузеф Сърджънт, в която нечуваща жена и чуващ мъж се изправят пред предизвикателство като семейство, когато трябва да вземат решение дали да поставят кохлеарен имплант на детето си.

Преведен у нас като „Нотите на живота” (Mr. Holland’s opus, 1995), филмът на режисьора Стивън Херек проследява 30 години не само от живота на учител по музика в щатско училище, но и един изключително динамичен епизод от американската история, пълен с възходи и падения.

Тя е глуха по рождение и на 13-годишна възраст доброволно спира да ползва гласа си, защото не желае околните да преценяват интелигентността ѝ според особеностите на говора ѝ, типичен за родените без слух. Заради ролята си в съвременната версия на пиесата „Деца, забравени от Бога” (2018) обаче се налага да започне да говори, а изпълнението ѝ носи номинация за театралната награда „Тони”. Пробивната актриса има кратка, но впечатляваща кариера с участия в знакови продукции, каквито са номинираният за Оскар „Звук на метал” (2019) и фантастичната лента на Марвел Комикс „Вечните” (Eternals, 2021). Първият нечуващ супергерой - Лорън Ридлоф (Lauren Ridloff).

Един от претендентите в 93-тото издание на наградите „Оскар” на Американската филмова академия е драмата на режисьора Дариъс Мардър „Sound of Metal” (2019). Преведена у нас като „Без звуци в живота”, двучасовата пълнометражна лента има шест номинации – за най-добър филм, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, звукови ефекти, монтаж и най-добър сценарий. Нека надникнем в историята за барабаниста, който губи внезапно слуха си.

Драмата „Усещане докрай” (Feeling Through, 2020) разказва история за човечност, в която млад бездомник среща сляпо-глух мъж на автобусна спирка и тази среща ще промени живота му завинаги. Лентата на режисьора Дъг Роланд е номинирана в категорията „най-добър игрален късометражен филм” за наградите „Оскар” на Американската филмова академия, 93-тата церемония на която ще бъде на 25 април 2021 г.

Така се нарича филмът (100 minuta slave, 2004) на хърватския режисьор и сценарист Делибор Матанич, чиято продължителност е точно 1 час и 40 минути. Лентата разказва за най-популярната хърватска художничка от края на 19 и началото на 20 век - Слава Рашкай, в контекста на сложните ѝ взаимоотношения с нейния ментор, Бела Чикош Сесия. Личността на Рашкай буди огромен интерес не само заради това, че акварелите ѝ донасят на австро-унгарската колония завидна популярност, но и заради обстоятелството, че художничката е без слух. 

Прованс е регион в Югоизточна Франция, между долината на Рона и Средиземно море. Студеният въздух, натрупан през зимата по върховете на Алпите, напролет се спуска като силен северен вятър по крайбрежието. Наричат го мистрал. Ако няма мистрал, няма да ги има и някои сортове маслинови дръвчета, които се опрашват единствено от вятъра. А зехтинът е страстта на Пол Мазурѐ - особен чешит, който живее в дълбоката провинция, говори си с дърветата и ще трябва да изтърпи внезапната поява на тримата си внуци, най-малкият от които общува с жестове.  „Моето лято в Прованс” (Avis de Mistral, 2014) е история за опознаване, преоткрития и обич.