Кино
Популярна актриса, преподавател, телевизионен водещ и бивш спортист в корейското бойно изкуство таекуондо, тя говори свободно девет езика, пет от които жестови. Носител на наградата на Международния комитет по спорт за глухи, тя е активен застъпник на спорта за нечуващи в няколко държави. Доун Бърли (Dawn Birley).
През 2007 г. режисьорът Джулиън Джаролд заснема филм, вдъхновен от биографията на писателката, създала едни от най-знаковите романи в английската литература - Джейн Остин. „Да бъдеш Джейн” (Becoming Jane, 2007) е история за смелост и независимост във времена, когато писането на романи от жени се е считало за унизително и недостойно. Но и история за любов, чийто край е щастлив единствено между страниците на книгите.
Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).
Едно вечно тихо място, без звук. Където хората пазят тишина, за да останат живи. Мълчанието е начин на живот, а умението да оставаш безшумен се учи така, както човек се учи на всичко останало. През 2018 г. това сюрреалистично място бе филмирано от Джон Красински в динамичния трилър „Тихо място”, преведен у нас като „Нито звук” (A Quiet Place). Три години по-късно Красински надниква отново в беззвучния свят с продължението A Quiet Place 2 (2020).
От съвсем невръстна възраст чуващите деца на глухи родители са натоварени с огромната отговорност да бъдат свръзката на семействата си със звучния свят, често отказвайки се от образование, кариера или личен живот. Да открехне завесата на техния свят се наема американската режисьорка Сиян Хедър (Sian Heder), чрез историята на 17-годишната тийнейджърка Руби в „Деца на глухи родители” (CODA, 2021).
„Сладко нищо в ухото ми” (Sweet Nothing In My Ear, 2008) е буквален превод на драмата на американския режисьор Джоузеф Сърджънт, в която нечуваща жена и чуващ мъж се изправят пред предизвикателство като семейство, когато трябва да вземат решение дали да поставят кохлеарен имплант на детето си.
Опусът на г-н Холанд или за нотите на живота
Автор: Христина ЧопароваПреведен у нас като „Нотите на живота” (Mr. Holland’s opus, 1995), филмът на режисьора Стивън Херек проследява 30 години не само от живота на учител по музика в щатско училище, но и един изключително динамичен епизод от американската история, пълен с възходи и падения.
Тя е глуха по рождение и на 13-годишна възраст доброволно спира да ползва гласа си, защото не желае околните да преценяват интелигентността ѝ според особеностите на говора ѝ, типичен за родените без слух. Заради ролята си в съвременната версия на пиесата „Деца, забравени от Бога” (2018) обаче се налага да започне да говори, а изпълнението ѝ носи номинация за театралната награда „Тони”. Пробивната актриса има кратка, но впечатляваща кариера с участия в знакови продукции, каквито са номинираният за Оскар „Звук на метал” (2019) и фантастичната лента на Марвел Комикс „Вечните” (Eternals, 2021). Първият нечуващ супергерой - Лорън Ридлоф (Lauren Ridloff).
Един от претендентите в 93-тото издание на наградите „Оскар” на Американската филмова академия е драмата на режисьора Дариъс Мардър „Sound of Metal” (2019). Преведена у нас като „Без звуци в живота”, двучасовата пълнометражна лента има шест номинации – за най-добър филм, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, звукови ефекти, монтаж и най-добър сценарий. Нека надникнем в историята за барабаниста, който губи внезапно слуха си.
Драмата „Усещане докрай” (Feeling Through, 2020) разказва история за човечност, в която млад бездомник среща сляпо-глух мъж на автобусна спирка и тази среща ще промени живота му завинаги. Лентата на режисьора Дъг Роланд е номинирана в категорията „най-добър игрален късометражен филм” за наградите „Оскар” на Американската филмова академия, 93-тата церемония на която ще бъде на 25 април 2021 г.