Кино

Тишината плаши заради това, че изолира. Откъсва те от всичко, което достига до теб чрез животрептящата нишка на звука. Дистанцира те от хората – дори в присъствието на тълпа виждаш само движещи се устни... а до теб не достига нищо от това, което мълвят. Какво би станало, ако над целия свят, преситен от шумове и какофония, се настани безмълвие? Без радио. Без телевизия и музика. Без гласове. Едно вечно тихо място (A Quiet Place, 2018), без нито звук. Там съвременния свят е ограбен не само от звуци, но и от човешко присъствие. И като в сюрреалистична творба на Клифърд Саймък, причината е в инопланетни хуманоидни същества - гигантски, грозни, слепи... чиято кръвожадност се отключва и от най-тихия звук.

В ден като този е уместно да ви представя един филм за прошката. За Любовта, приемането на себе си и другите, осъзнаването на мрака вътре в теб и пътят на празнотата, по който излизаш до извора. За да светиш. 130 минутната лента на японската режисьорка Наоко Ямада „Koe no katachi” (Формата на гласа) е филм за катарзиса – онова ударно преобръщане, след което започват всички трансформации, защото промяната е живот. А основното училище е онзи вододел, в който животите се учат да се срещат, да се опознават и да градят отношения. Вододел, в който приемането е част от припознаването, но няма как да искаш да бъдеш приет от другите, когато не си приел самия себе си.

Kолко добре познаваме себе си? Дори тези, с които съжителстваме години наред под един покрив? Чуваме ли се, когато се слушаме, или просто механично отчитаме звуците, вложени в думите, излизащи от нечии устни? Колко процента от вниманието ни е истински ангажирано с това, което другият ни казва, докато ни говори? Тук ли сме, когато слушаме? С какво слушаме – с ушите си, в които звуците просто си влизат, ли с всички сетива, способни да покажат много дори и без посредничеството на думите? Отговорите - във "Формата на водата" (The Shape of Water, 2017).

Децата често мечтаят за вълшебни светове. Понякога и се озовават в тях и наяве. Но какво ще стане, ако се озоват на едно и също място, само че по различно време? А дали могат преживяванията да се споделят извън времето и пространството? А Тишината? В "Свят измислен, пълен с чудеса" (Wonderstruck, 2017) това е напълно възможно.

Когато излиза на екран лентата на белгиеца Ян Кунен „Доберман” (Dobermann, 1997), той събира звездната двойка Венсан Касел и Моника Белучи. По онова време Касел е изгряваща звезда, която идеално се вписва в ролята на банковия обирджия с прякор Доберман, а на 33-годишната тогава Белучи е поверена ролята на любовницата му и партньор в обирите, циганката Натали, която е... глуха.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тази година вълненията са преголеми на 70-тият филмов фестивал, който се провежда от 17 до 28 май в Кан. Особено за една симпатична актриса без слух – Милисън Саймъндс (Millicent Simmonds), която на пресконференция преди няколко дни изрази с трогателен жестов език удоволствието си да работи с режисьора Тод Хейнс (Todd Haynes), във филма „Удивление” (Wonderstruck), превеждан у нас като "Свят измислен, пълен с чудеса".

Напредъкът на технологиите доведе до появата на средства, с помощта на които хора с тотална глухота отново могат да чуват звуците на външния свят. С течение на времето се разработват все по-малки и по-прецизни импланти, които заместват функцията на здравото ухо и позволяват развитието и усъвършенстването на говорните възможности. Кохлеарите обаче отнемат наличния остатъчен слух в по-добре чуващото ухо, затова се препоръчват обикновено за деца до 3-годишна възраст.

Какво обаче ще се случи, ако възрастна двойка над 60-те реши да се имплантира в един и същи ден? Те искат заедно да преживеят всичко, заедно да се върнат в света на звуците, без да знаят какво ги чака там. Документалният филм "Сега, когато чувам" (Hear and Now, 2007), разказва за този път.

София. Макар и малка, Зала 1 в Съюза на глухите в България бе пълна до краен предел. Мнозина уважиха премиерата на филма „Сега, когато чувам” (Hear and Now), субтитриран специално за хората със слухов дефицит от Илона Нешкова и Слава Янакиева. Както сайтът ни вече писа, събитието  бе чакано с голямо нетърпение и интерес не само от тихата общност. Документалният филм разглежда темата за кохлеарната имплантация и нелекият избор да навлезеш отново в света на звуците. "Ние ви чуваме" бе медиен партньор и съорганизатор на прожекцията.

Тя далеч не е първата актриса без слух, която се снима в киното и телевизията, но е може би единствената, чието име е емблема в средите на хората в Тишина. Носител на Оскар, майка на 4 деца и активно ангажирана не само с филмовата си кариера, но и с каузите на глухата общност. Марли Матлин, която накара света да научи езика на знаците в "Деца, забравени от Бога" и трогна света с непоколебимостта и слънчевия си ентусиазъм.

Точно така го описват – „динамичен талант, който работи с професионализъм, труден за достигане”. Райън Томас Лейн (Ryan Lane)  e познат на зрителите с ролята на глухия бейзболист Уилям „Дъми” Хой  и като Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth).