Да си астроном, при това жена, и при това във времена, когато на жените не е позволено да работят с телескопи, си е революционно отвсякъде. Но още по-грандиозно е в такива времена да направиш откритие, епохално и значимо в област, в която слухозагубата няма ни най-малко значение.
Хенриета Суон Лийвит се ражда на 4 юли 1868 г. в Ланкастър, щата Масачузетс (САЩ). Баща ѝ - Джордж Розуел Лийвит - е църковен настоятел на Конгрегацията, а тя самата е потомка на пуритански шивач от англия, Джон Ливит, който е бил един от първите заселници в залива Масачузетс през 17 век. Заради дълбоката религиозност, предавана от предците ѝ, Хенриета остава много отдадена на своята църква до края на живота си.
Лийвит посещава Оберлинския колеж две години преди да се прехвърли в Обществото за колегиално обучение на жените към Харвардския университет (по-късно колеж "Радклиф"), където получава бакалавърска степен през 1892 г. В Оберлин и Харвард Лийвит изучава широка учебна програма, включваща латински и класически гръцки, изящни изкуства, философия, аналитична геометрия и смятане, а по астрономия е направо белстяща.
През 1893 г. Лийвит получава кредити за диплома по астрономия за работата си като доброволец в обсерваторията на Харвардския колеж, но поради хронично заболяване тя никога не завършва тази степен. През 1898 г. тя става член на екипа на Харвард. Левит напуска обсерваторията, за да направи две пътувания до Европа и завършва работа като асистент по изкуствата в Белойт Колидж в Уисконсин. Точно по това време тя развива заболяване, което води до прогресивна загуба на слуха ѝ.
Когато се завръща от Европа, Лийвит отново започва работа в обесерваторията на Харвард, където работи заедно с друга късно оглушала жена - Ани Джъмп Кенън. През 1902 г. директорът на обсерваторията, Едуард Чарлз Пикъринг, възлага на Хенриета Суон задачата да преглежда фотографски плаки, за да измери и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо.
До 1900 г. на жените не е било позволено да работят с телескопи, но данните от тях се съхранявали на фото плаки. По онова време никой не е знаел разстоянието до звездите. Никой не е и подозирал, че 34-годишната жена, оглушала 4 години по-рано, наистина ще направи каквото и да било откритие от значение за астрономията.
Докато разглежда плаките, Хенриета Лийвит идентифицира 1 777 променливи звезди. И забелязва, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Звездите, които светели по-ярко, имали по-дълъг цикъл на съществуване от по-бледите.
През 1912 г. тя публикувала резултатите за математическата зависимост между яркостта на звездите и техния период в аналите на астрономическата обсерватория на Харвард. Така станало ясно, че всички звезди в Малкия магеланов облак се намират на приблизително еднакво разстояние в Слънчевата система и светлината им, достигаща до Земята, трябва да е една и съща.
Лийвит също така разработила и продължила да усъвършенства Харвардския стандарт за фотографски измервания, логаритмичната скала, която подрежда звездите по яркост над 17 величини. Първоначално тя анализирала 299 плочи от 13 телескопа, за да конструира своята скала, която е приета от Международния комитет по фотографски величини през 1913 г.
Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените вече могат да правят измервания на междугалактически разстояния, а Едуин Хъбъл по-късно прави предположението, превърнало се впоследствие в „закон на Хъбъл”, че Вселената се разширява.
Научната работа на Хенриета Лийвит в Харвард често е прекъсвана от болести и семейни задължения.
Заради откритието на Лийвит шведският математик Гьоста Митаг-Лефлер е предложил тя да бъде номинирана за Нобелова награда за физика през 1924 г., но със съжаление научава, че тя е починала от рак на стомаха три години по-рано, на 12 декември 1921 г., само на 53-годишна възраст. Нобеловата награда обаче не се присъжда посмъртно.
В чест на Хенриета Суон Лийвит има наречени астероид и кратер на Луната.
NB: Статията е актуализирана за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юли. Цитирането ни като източник е задължително.
Aвтор на текста и свободен превод от английски: Христина Чопарова
Източник и изображение: Wikipedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия