Това може да бъде разбрано в контекста на по-голямата картина на женския принос в европейската история чрез общите черти, които всички те въплъщават. Това са жени, които успяват да определят и променят възгледи и широко разпространени схващания в едно общество, доминирано от мъже.
Много малко се знае за специфичните подробности от живота на Тереза. Тя е от сефарадската еврейска общност и член на една от най-мощните фамилии в средновековна Испания – Санта Мария Картахена. Предполага се, че Тереза оглушава между 1453 и 1459г., след преместването си от францисканския в цистерианския манастир в Бургос. Преместването, наложено по политически причини, е и времето, в което оглушалата представителка на знатната фамилия започва да пише за самотата и липсата на слух в Arboleda de los enfermos („Гората на болните”). Две години по-късно се появява и есето Admiraçión operum Dey („Възхищение към Божественото”). И двете писания на Тереза де Картахена са полу-автобиографични и са достигнали до наши дни чрез единственото копие, преписано от Перо Лопес дел Триго през 1481 г.
Може би по-важният начин да се изследва живота и делото на Тереза де Картахена е през многото идентичности, които тя въплъщава, и които са я довели до революционния аргумент за духовното равенство на жените и мъжете. Тя е жена-автор, човек с увреждане, монахиня със специфична религиозна принадлежност. Тези идентичности са изключително важни, защото те показват как тя е в състояние да не се поддава на обичайните категоризации на жените, което я прави уникална. Тереза де Картахена същевременно е невероятна фигура, влияеща върху европейската история поради способността ú да твърди категорично възможността за пълно равенство пред Бога между всички жени и мъже, испанци или не, дееспособни или инвалиди. Онова, което я прави толкова революционна личност е обстоятелството, че аргумента ú за равенство не почива върху идентификация по пол, а по-скоро върху идентификация като личност и духовност. За епоха като Средновековието това е твърде нетипично.
Родената през 1425 г. монахиня е много добре образована, както бе споменато. В „Гората на болните” Тереза изследва ефекта на глухотата в живота си и в духовното си развитие. Опустошена от първите прояви на слухозагубата, се отдава на медитации в тихия затвор на глухотата и в крайна сметка достига до заключението, че по този начин Бог ú е дал това страдание, за да отвлече вниманието ú от ежедневния шум и суета. След много размисли, Тереза заключава, че душата ú е в пъти по-чиста, понеже не е изложена на човешката реч, което ú позволява да гледа навътре към себе си, и да не забравя за вътрешния си духовен свят. Хроникьорът Триго предполага, че в това есе Тереза се обръща към Хуана де Мендоса, съпруга на Гомес Манрике, поет и виден политик от онова време, но тъй като в „Гората на болните” обръщението е „virtuosa señora” (добродетелна госпожо), може да бъде и обръщение към всяка от дамите в женска аудитория като цяло.
Много от мъжете критици по онова време смятат, че не е възможно една жена да бъде автор на такава красноречива и добре мотивирана работа. В отговор на тези обвинения в плагиатство, Тереза де Картахена пише второто си есе „Възхищение към Божественото”. То се счита от много критици за първия феминистки трактат, написан от испанка. В отговор на мъжките критики, есето защитава тезата, че ако Бог е създал мъже, които могат да пишат, то той е създал и можещи да пишат жени, въпреки, че мъжете са писали от векове. И макар че това се счита за съвсем естествено, също толкова естествено е и жените да пишат, ако и да нямат дълги традиции в това. Вкратце, ако писането е Божият дар за мъжете, защо да не бъде такъв дар и за жените, всички са хора.
Тереза заключава, че критиките на опонентите ú поставят под въпрос Божията власт в разпределянето на подаръци и са обида към Бога. Според монахинята без слух, спокойния свят на домакинството, където пребивават жените, в контраст с воюващия свят на мъжете, е място за размисъл и интелектуално израстване. Тереза де Картахена отбелязва, че макар мъжете и жените да не са равни във всичко, техните роли се допълват взаимно точно защото са различни.
Този феминистки аргумент отхвърля широко разпространеното средновековно схващане, че жените са по-слабият пол, определен от Бога единствено за пасивни и репродуктивни цели. В подкрепа на тезата си, Тереза цитира в есето библейската история за Юдит, която убива Олоферн, след като цяла армия от мъже не могат да изпълнят задачата.
Но това, което е по-важно, е начинът, по който Тереза достига до идеята за равенство чрез самоопределението си като глух човек. Според нея подобен вид увреждания всъщност водят до много добродетели, които е трудно да се постигнат с по-традиционни средства, като например търпението, прошката, себеобузданието, справедливостта и предпазливостта. В един свят, в който жените са били оценявани по техните способности да произвеждат деца, физическия дефект само подчертава по-голямата склонност към смирение, която самата Тереза демонстрира в есето си. Откъсната от света на общуването, всичко, което е в състояние да чуе, е гласът на Бога в себе си, проявен чрез нейната интровертност. От този източник на вдъхновение идват и нейните аргументи за равенство.
Двете есета на Картахена са автентичен глас на средновековната жена – нещо, което е истинска рядкост сред произведенията от онова време. Самата Тереза не е била просто една глуха монахиня със склонност към религиозни откровения, а революционен лидер за правата на жените и движението на половете. И най-вероятно, тя дори не го е осъзнавала.
Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова
Изображениe: A Medievel Woman's companion
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия