Вторник, 09 Октомври 2012 03:00

Винтън Сърф и Хенриета Суон Левит

Публикувана от

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес ще ви представим Винтън Сърф и Хенриета Суон Левит. 

 ***

Името Винтън Сърф (Vint Cerf) е много добре известно на специалистите по компютърни технологии и запознатите с историята на Интернет. Защото ученият с леко уморен взор и донкихотовска брадичка всъщност е създателят на компютърните протоколи TCP/IP, или ай пи адресите. Малцина обаче подозират, че той е лишен от слух, а една от причините да започне да се занимава с компютърно инженерство са именно трудностите, които е имал в комуникационно отношение. Винтън Грей Сърф е от онези хора, за които всичко ново е предизвикателство. Разбира се, фрустрации не липсват, но за него те се превръщат в трамплин към нови открития. След като получава бакалавърска степен по математика в Станфорд, Сърф започва първата си работа в компания Ай Би Ем. Като студент в Лос Анжелис работи заедно със свои преподаватели по проекти, свързани с предшественика на Интернет, АрпаНет. Когато получава докторската си степен, за 4 години поема работата като преподавател в Станфордския университет, където има възможността да прави проучвания върху начините за свързване на компютърните мрежи. През 80-те години Сърф ръководи създаването на първата рекламна електронна поща, свързана с Интернет. В един прекрасен ден, отивайки в център за настройки на слухови апарати, Сърф среща бъдещата си съпруга Зигрид. Тя носи кохлеарен имплант и двамата бързо намират общ език. Дълги години Сърф разработва различни гласови и видео услуги за бизнеса и потребителите, като особено внимание обръща на технологиите и уеб-базираните програми, предназначени за студенти с увреден слух. Чудесна възможност за това му се предоставя, когато през 1997-ма влиза в борда на директорите на университета Галодет, където се обучават единствено глухи и тежкочуващи студенти. Понастоящем Винтън Сърф не само е „главен мисионер на Гугъл” и правителствен съветник по технологичните въпроси, но и председател на Асоциацията за изчислителна техника. Нещо повече – той е основен претендент да бъде обявен за „Главен инженер на нацията” от Барак Обама.

 ---

Да си астроном, при това жена, и при това във времена, когато на жените не е позволено да работят с телескопи, си е революционно отвсякъде. Но още по-грандиозно е в такива времена да направиш откритие, епохално и значимо, в област, в която слухозагубата няма ни най-малко значение. Хенриета Суон Ливит (Henrietta Swan Leavitt), дами и господа. В обсерваторията на Харвардския колеж Едуард Пикъринг й възлага задачата да преглежда фотографски плаки, за да измери и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо. По онова време никой не е знаел разстоянието до тях. Никой не е и подозирал, че младата жена, която отначало работи без заплащане, наистина ще направи каквото и да било откритие от значение за астрономията.  Докато разглежда плаките, Хенриета Ливит забелязала, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Звездите, които светели по-ярко, имали по-дълъг цикъл на съществуване от по-бледите. През 1912г. тя публикувала резултатите за математическата зависимост между яркостта на звездите и техния период. Така станало ясно, че всички звезди в Малкия магеланов облак се намират на приблизително еднакво разстояние в Слънчевата система и светлината им, достигаща до Земята, трябва да е една и съща. Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените вече могат да правят измервания на междугалактически разстояния, а Едуин Хъбъл по-късно прави предположението, превърнало се впоследствие в „закон на Хъбъл”, че Вселената се разширява. Заради откритието на Ливит шведският математик Гьоста Митаг-Лефлер е предложил тя да бъде номинирана за Нобелова награда за физика през 1924г., и със съжаление научава, че тя е починала от рак три години по-рано. Нобеловата награда обаче не се присъжда посмъртно. В чест на Хенриета Ливит има наречени астероид и кратер на Луната.

Свободен превод от английски: Христина Чопарова

Снимки: Wikipedia, Deaf Scientist Corner

 

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1414 пъти