Роден като Джон Алвин Рей на 10 януари 1927 г. в Далас (САЩ), бъдещата звезда расте заедно с по-голямата си сестра Елма в семейната ферма и посещава далаското начално училище. Малкият Джони свири на пиано от тригодишен, а на 12 вече пее в местния църковен хор. Когато започва Втората световна война, родителите му Елмър и Хейзъл се местят в Портланд (Орегон), и децата посещават гимназията „Франклин”.
Едва 13-годишен, Джони Рей е бойскаут и участва в ритуал, известен с името „хвърляне с одеало” (blanket toss). (Играта „хвърляне с одеало” е позната като традиционна за северните народи и в Аляска, и представлява спорт, при който върху опъната тюленова кожа, държана от група хора, човек се подхвърля високо във въздуха. Тази игра е била ловна практика на инуитските ескимоски племена, преди още да бъде измислен бинокълът, за да може човек да вижда надалеч, докато ловува. Днес играта е ограничена до частни празненства и състезания. Бел.моя.)
Този ритуал обаче води до злополука, която оставя Джони Рей с оглушало ляво ухо. В по-късните години на музикалната си кариера той се представя със слухов апарат. През 1958 г. е извършена операция, която го оставя почти напълно глух и с двете уши, въпреки че ползва слухови апарати, които подпомагат чуването му.
По повод настъпилата тишина известният певец споделя, че глухотата е била ключова за кариерата, стила му на изпълнение и взаимоотношения: „Още когато бях дете и загубих слуха си, у мен се появи нуждата от искреност. Имах емоционална потребност да развивам връзки с други хора”.
След като завършва гимназия, Джони Рей се препитава като продавач на газирана вода, шофьор на автобус и мелничен работник в Салем (Орегон), докато междувременно свири на пиано в салемски и портландски клубове. Скоро започва да пее професионално, когато след редица изпълнения в афро-американски нощни заведения в Детройт е забелязан през 1951 г., и подписва договор с Okeh Records, дъщерно дружество на Columbia Records.
През следващата година, излиза дебютния му албум „Джони Рей” (1952), който бързо се изкачва на челните места в класацията на сп. „Билборд”, а песните „Плач” (Cry) и „Малкият бял облак, който плаче” (The Little White Cloud That Cried) се превръщат в безспорни хитове в САЩ.
През 1954 ч. Джони Рей участва и в ням филм, в който си партнират с Мерилин Монро. „Няма друг бизнес като шоубизнеса” има успех, но остава единствен за ексцентричния певец, чиято кариера около 60-те години на миналия век започва да запада и след 1973-та Рей рядко се появява в участия по американските телевизии. В Обединеното кралство и Австралия обаче Джони Рей има верни фенове и там популярността му не стихва.
Британската преса не пести суперлативите си за него, обявявайки го за сензацията на 50-те, чиито сърцераздирателни изяви са превърнали Рей в тийнейджърски идол и обект на истерия, където и да се появи, много преди светът да „полудее” по Елвис Пресли. Драматизмът в песните на Джони, сценичната му емоционалност и меланхолия в по-късните текстове, както и цялостната му повлияност от джаза, блуса и госпъла са причина мнозина историци да определят певеца като новаторска фигура в развитието на рокендрола като музикален жанр. Нещо повече – че е вдъхновител за поколения изпълнители от Ленард Коен до Мориси.
Не е известно дали проблемите с алкохола при Джони Рей се дължат на частичната липса на слух, разпада на брака му с журналистката Дороти Килгален или тежко преживяната нейна кончина през 1965 г., или заради обърканата сексуалност на певеца, който в младежките си години преди да го споходи славата, е бил арестуван два пъти за непристойно поведение. Факт обаче, през целия му живот Рей прекалява с количествата на напитките.
Певецът е близък приятел с актрисата Джуди Гарланд, на чието концертно турне в Европа подгрява изпълненията през 1969 г., и дори кумува на сватбата ѝ с последния ѝ съпруг Мики Дийнс. През 70-те години славата на Джони Рей поема надолу – близо десет години той не е издавал нов албум или сингъл.
Участва в телевизионни предавания с Джони Карсън, разделя се с личния си мениджър и наема друг, а в началото на 80-те подновява концертите си, но вече с инструментално трио, а не с големи оркестри, с които публиката му е свикнала през първите 25 години от неговата кариера.
По това време „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че е направо иронично, задето Джони Рей е толкова рядко слушан в САЩ, след като именно той и неговият ритъм-енд-блус стил са положили основите на рокендрола и са променили американските представи за развлечение.
Колкото до глухотата на Джони, изследователи твърдят, че тя има значително въздействие за уникалния му изпълнителски стил и вокали. Определят го като певец, чийто слухов диапазон буквално е определил контурите на неговите представяния, естеството на краткотрайната му популярност и трайния му емблематичен статус в пред-рока.
За самия Рей загубата на слух не е недостатък, а благословия: „Когато си легна, аз свалям слуховия апарат. Телефоните звънят, камериерките чистят, хора чукат по вратата, а аз не чувам нищо от това”, както споделя за частичната си глухота в интервю през 1977 г.
Последната година за Джони Рей е 1989, когато прави един последен концерт в Големия театър на Салем в Орегон в началото на октомври. Задълбочаващите се здравословни проблеми вследствие на алкохолизма, съпътствал го през целия му живот, водят до чернодробна недостатъчност. Тя е причината на 24 февруари 1990 г. светът да се сбогува с „бащата на рокендрола”.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia/Wikimedia commons, National Portrait Gallery London
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия