На 31 май 1766 г. в семейството на д-р Джон и Мери Брустър от Хемптън (щата Кънектикът, САЩ) се ражда трето дете, което наричат Джон по името на баща му. Детето се оказва глухо по рождение и въпреки че се знае малко за детството и ранните му години, Брустър младши расте във време, когато все още не е съществувал стандартизиран език на знаците. Това дава основания да се предполага, че е общувал с много малко хора извън кръга на семейството и приятелите си.
Когато е на 17 години, майка му умира, а баща му се жени повторно за Рут Ейвъри, с която имат още четири деца. Джон младши дори ще увековечи баща си и мащехата в семеен портрет, в който тя е изобразена вдигнала взор от четивото си, прямо гледаща от платното, а бащата е зареял поглед в далечината, сякаш опитвайки да си припомни нещо важно, което трябва да запише в отворения пред него бележник.
Бидейки глух, неспособен да чува и да говори, Джон Брустър младши съсредоточава енергията си в наблюдателност и разчитане на лицевата микромимика. Хората без слух разчитат визуалните сигнали при комуникация и повечето от тях умеят да различават фините разлики в човешките изражения много по-добре от хората, които чуват. Поради доброто познаване на езика на тялото и лицевата мимика, потретите на Джон Брустър - младши имат добре изразени очи и погледи, внушаващи колко е важен зрителният контакт за хората в тишина.
Овладял портретирането от 1790 г., младият Джон започва да предприема дълги пътувания през Кънектикът, Мейн, Масачузетс и източната част на щата Ню Йорк, като се възползвал от семейните си връзки, за да предлага услугите си на богатата търговска класа. Дядо му, Уилям Брустър, е бил пътуващ проповедник и тази страст към пътуването не е никак случайна. Като странстващ портретист, работещ в края на 18-ти и началото на 19-ти век, Джон младши изминавал големи разстояния, често оставайки на непознати места в продължение на месеци. Използвайки пантомима и писане, младият художник е съумявал да се справя с наместването на моделите си за позиране, артистичните идеи за портрети и договарянето на цени.
В началото на 19-ти век Брустър младши обичайно рисувал портрети с половин дължина, които му спестявали труд, както и пари на покровителите му. Някои от картините са почти идентични, със същите дрехи и мебели, като само главите на моделите се различавали. Характерна особеност за глухия художник била да поставя портрета в перспектива или фон, при които фигурите изглеждат гигантски, като приказни персонажи в смален свят.
Огромна част от творчеството на Джон Брустър включва образи на деца. В очарователните портрети на заможни семейства от Нова Англия и САЩ често присъстват и потомците им. Една от знаковите му картини е „Франсис О. Уотс с птица“ (Francis O. Watts with Bird, 1805 г.), в която момченце в нощна ризка държи връвчицата на кацнала на ръката му птица. Околният пейзаж е залез над гора със странно смалени дървета и планини, над които детето се извисява. По мнение на специалисти, това е един от най-завладяващите портрети на художника без слух, заради символиката на детайлите. Бялата дреха на детето внушава усещане за невинност и тишина, която е и светът на Брустър. Птицата на връв символизира живота, който е нетраен и нишката му може да се прекъсне всеки миг. През ранния 19 век детската смъртност е много висока и доста художници по онова време са рисували децата заедно с птици.
До 1805 г. стилът на изобразяване е типичен за детските портрети на глухия художник – децата са в цял ръст, облечени оскъдни дрехи или нощници, които ги карат да изглеждат като момичета (епохата налагала еднакви одежди за децата без значение на пола им). Децата са изобразени с мека, пухкава коса, живи очи и сладки личица. Но във всички портрети на Брустър – младши околната среда си остава с различен спрямо фигурите мащаб.
По същото време братът на художника, д-р Ройъл Брустър, завършва строителството на къщата си в Бъкстън, и Джон младши се премества при него, където остава до края на живота си. Това е и периодът, в който Брустър не само започва да подписва по-често картините си и да ги датира, но и се насочва към по-малоформатни портрети, в които вниманието е предимно върху лицата и израженията. Популярността на художника расте, а той пътува все по-надалеч, за да изпълнява поръчки на клиенти. Но през 1817 г. той прекъсва кариерата си, за да научи жестовия език в новооткритото училище в Хартфорд (щата Кънектикът), сега известно като Американско училище за нечуващи.
В продължение на три години (до 1820) глухият художник се обучава в клас от седмина ученици, средната възраст на които е 19 години. На 51, Брустър е най-старият ученик, станал свидетел на зараждането на американския език на знаците (ASL). Когато подновява рисуването след това, се забелязват подчертано по-меки и изразителни черти на лицата, нарисувани с масло върху платно или върху слонова кост. Погледът е акцент в портретите на Брустър младши от зрелия му период. Според специалисти, този стил с приглушена палитра, фокусиращ вниманието върху очите на седящите, се дължи на глухотата на художника, осъзнал значението на директния зрителен контакт.
Многообразието от творби превръща Джон Брустър младши в един от най-големите художници – портретисти в американската история, тъй като картините му илюстрират поколения граждани на Мейн, документиращи с подробности нрави и поведение от живота на елита по онова време. Голяма част от творбите му са собственост на Музея по изкуство „Фенимор” в Купърстаун (Ню Йорк).
Джон Брустър младши се сбогува със света на 13 август 1854 г., на 88-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: en.wikipedia.org
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия