По разкази на семейството му, малкият Фернан е бил с бавачката си недалеч от резиденцията на пруските войски, когато започват гърмежите от оръдия и поразяват тъпанчетата на детето. Когато то е на около десет години, постъпва в Парижкия институт за Глухи и неми. Там бъдещият скулптор се учи да моделира.
По-нататък, през 1886 г., е приет в Националното училище за декоративно изкуство, където учи четири години. След завършването си продължава да се образова във висшето Национално училище за изящни изкуства, където става ученик на френския художник и скулптор Пол-Франсоа Шопен (Paul-François Choppin), който също е със слухова загуба.
След 10 години обучение, Амар отваря свое собствено студио за паметници, и през 1893 г. вече е готов да изложи в престижния Салон на изкуствата на Шанз Елизе някои от първите си творби като „Соколарят”, и „Триумф на истината”. През 1894 г. е поканен да бъде секретар на Френското дружество на художниците.
Фернан Амар е неуморим и в следващите пет години създава забележителни творения от бронз, изложени в Салона през 1899 г. - бюст, изобразяващ непознат джентълмен и озаглавена просто „Портрет на г-н Б...”, както и бронзова статуетка на френския изобретател Жозеф Никефор Ниепс, направил първата успешна трайна фотографска снимка много преди Луи Дагер.
Скулптурите на Амар получават признание на Вселенското изложение през 1900 г.
Особено внимание получава статуята му „Рошамбо”, в памет на френския благородник, генерал със значима роля в борбите за независимост на 13 британски колонии по време на Американската революция.
Две години по-късно, през 1902 г., нечуващият скулптор получава покана да извае реплика на статуята на генерала, като израз на укрепените дипломатически отношения между Франция и САЩ. Репликата включва и скулптурата „Свободата и американския орел” – алегорична фигура, която е добавена в основата на статуята.
Монументът днес се намира в парка Лафайет във Вашингтон. По повод откриването на композицията на 24 май 1902 г., Фернан Амар е поканен на вечеря в Белия дом от президента Рузвелт, където присъстват множество видни гости от политическия елит.
Докато е във Вашингтон, Амар посещава няколко пъти университета Галодет – световен лидер в образованието на тежко чуващи и Глухи хора. Скулпторът не знае английски, но като цяло американските му приятели успявали да разбират жестовете му, тъй като в университета има и френска следа – там е преподавал и френският учител Лоран Сен Клер.
По време на Първата световна война, както много други художници и артисти, той е затруднен да създава нови творби.
След войната, между 1921 и 1923 г. Амар изпълнява няколко мащабни поръчки за военни мемориали, след което започва да прави все по-малки скулптури, предимно от бронз – купидони, лебеди, гълъби и други декорации. Изработва часовници, табли и други предмети в старовремски стил.
Кулминацията на професионалната му кариера идва през 1934 г., когато излага последните си статуи на Международното изложение за изящни и приложни изкуства от глухи художници в музея Рьорих в Ню Йорк.
Тази обща изложба, в която има честта да бъде наравно със свои колеги със слухова загуба, е последната му творческа изява.
Подтикван от желание да запази този дух на колегиалност и сътворчество, през 1937 г. Фернан Амар създава с други свои състуденти, „Приятелска асоциация на бившите възпитаници на Национален институт за Глухи и неми в Париж”. Скулпторът се сбогува със света на 10 март 1943 г., на 73-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юли. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: PBS, Mahuzier, Wiki, NJS
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия