Вторник, 28 Януари 2020 19:10

Андрю Клемънс и вълшебствата от пясък

Публикувана от

Да затваряш в стъклени бутилки приказни светове, сътворени от цветни пясъчни зрънца, е единствено по рода си изкуство в началото на 19 век. Във времена на усилени технологични изобретения и открития един художник без слух от американския щат Айова се превръща във всепризнат майстор на мини светове от пясък. Андрю Клемънс.

Историята на Андрю Клемънс започва през 1851 г., когато родителите му се срещат на борда на имигрантски кораб за Съединените щати. Баща му, Йохан Клеменс, е от Прусия, а майка му – Маргарета Волф, е от Дармщат. По онова време на един кораб са били необходими около шест седмици, за да измине разстоянието от Европа до САЩ. Както много от хората, подгонени от необходимостта да търсят по-добро бъдеще за себе си, и родителите на бъдещия художник пътуват към американската мечта. Докато корабът пори океанските вълни, през първите три месеца на борда му се завързва романс между немкинята и прусака, и до пристигането им в Съединените американски щати двамата вече очакват първото си дете.

Семейство Клеменс скоро променя фамилията си, за да е в съзвучие с новата родина, и бидейки на американска земя, те вече са Джон и Маргарет Клемънс. Нанасят се при роднина в Айова и семейството им бавно се увеличава. През 1857 г. се преместват в градче на около шест мили северно, наречено Макгрегър, в чието разрастване и железопътна мрежа ще вземат значително участие заради ангажираността на бащата с вагонния бизнес.

Андрю Клемънс (Andrew Clemens) е третото от шестте деца на семейството (всички момчета), появило се на бял свят на 29 януари 1857 г., само година след като бащата получава американско гражданство. Докато расте, малкият Андрю има възможност да наблюдава как градът се разраства, а заедно с него и двата основни транспортни възела – корабоплаването и железопътните линии. Рой Суколейки, автор на биографичната книга за художника Бутилките с пясъчно изкуство на Андрю Клемънс” (2015) твърди, че именно възможността да бъде близо до кариерите и местата, където се намират скали и камъчета, е предопределила бъдещото уникално изкуство на глухия артист.

Когато е на шест години, след прекаран енцефалит, момченцето губи слуха си за цял живот. На 13 години Андрю Клемънс постъпва в Държавното училище за глухи в окръг Блъфс, Айова. През летните ваканции младежът събирал естествено оцветени зрънца пясък в местността Пайк Пийк в държавния парк, където основната част от скалите са естествено оцветени от желязо и минерали. Клемънс разделял пясъчните зрънца на купчинки по цвят и ги използвал, за да създава интересни композиции.

С помощта на саморъчно изработени инструменти от дървени пръчици, цветарска тел и рибарски куки Андрю Клемънс вмъквал пясъчните зрънца в мънички стъклени бутилки от лекарства. Не му е било необходимо да използва лепило, защото самата тежест на пясъчните зрънца и натискът поддържали здрава цялата конструкция в разнокалибрените бутилки. Когато бъдели завършени, просто ги запечатвал със стъклена запушалка и восък.

Най-ранните му бутилки са били с прости геометрични форми – тъмни на бял фон, и младежът се забавлявал да продава аптечните шишенца със своето изкуство на посетители в разрастващия се градец Макгрегър. Постепенно артистът се усъвършенствал и пясъчните конструкции започнали да стават с по-сложен дизайн с тонове и сенки – пейзажи, влакове, лодки, флагове, та дори и портрети. Хората били впечатлени и скоро младият художник си имал клиентела, за която изработвал индивидуални бутилчици по поръчка със стилизирани имена и украса от цветя.

На 17 години той вече е знаменитост, чиито произведения на изкуството се появяват в пресата на Айова във в. „Норд Айова Таймс”. Между 1880 и 1886 г. е най-продуктивният период на глухия артист. След като пожар в Държавното училище за глухите унищожава общежитието, където живее Андрю Клемънс, той се завръща в Макгрегър, въпреки че са му предложили преподавателско място. Здравето му се влошава и това е още една причина, поради която отказва да участва с пясъчното си изкуство и на световното изложение в Чикаго през 1893 г. Само година по-късно, на 14 май 1894 г., едва 37-годишен, създателят на вълшебните пясъчни светове се преселва в по-добър свят.

Твърди се, че е създал стотици бутилчици, като най-сложните му конструкции са отнемали година, за да ги изработи. До днес обаче са оцелели много малко, предимно в частни колекции или музеи. Мнозина са се опитвали да повторят техниката на Клемънс, но и досега пясъчният вълшебник си остава ненадминат.

Текст и колажи: Христина Чопарова

Изображения: Wiki, BING, Friends of Andrew Clemens

 

Прочетена 135 пъти