Тук бяха младежите от пантомимния състав „Малките понита”, ръководството на РО София в пълен състав – председателят Георги Георгиев, координаторът Илиян Радев, Мария Кръстева - председател на АРДУС, преводач-тълкувателят Мария Димитрова, сестрата на Пони – преводач-тълкувателят Мария Михайлова, завеждащия музея на СГБ Миряна Мошева, много приятели, гости.
Когато Пони се появи в залата, взрив от гласове го посрещна с „Честит рожден ден!”, а във въздуха затанцуваха длани за поздрав. По лицето му се разля изненада, която отстъпи място на широка, щастлива усмивка, а вълнението просто преливаше от очите му, докато се спираха, трогнати, на всеки в залата. Ръцете му изобразиха с жест думите „Обичам ви!”, което бе твърде малко да обхване в пълнота всички емоции и чувства, завладели Пони в този момент. Когато аплодисментите затихнаха, той простичко каза, че не му достигат думите да побере благодарността си за прекрасната изненада.
Тя далеч не бе първата, защото, веднага след като зашеметеният рожденик поседна под веселите разноцветни букви, последва затрогваща реч, която Илиян Радев прочете, а Мария Михайлова преведе с жест за всички присъстващи. Публикувам речта „Магьосникът сред нас или 51 години на сцената” без съкращения – от нея лъха толкова много сърдечност и топлота, че не остава и грам съмнение за искрената обич към Пантелей Христов, инжектирал публиката с емоции вече над половин век.
„Приятели, понита, колеги, и ти, скъпи ни Пони,
всички те поздравяваме с „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН”, и „ЧЕСТИТА ТИ 51- ГОДИШНИНА НА СЦЕНАТА!!!”
Пони, да си ни жив и здрав, да ни радваш, учиш и разсмиваш години наред. Твоята доброта, твоят ентусиазъм, твоята интелигентност и себераздаване са нещо изключително, невероятно! Щастие е, че сме твои съвременници! А поколенията след нас ще обсъждат легендите за теб! Ти си нашият Марсел Марсо! Нещо повече – ти си нашият учител, приятел и светлина! Светла е твоята богата душевност, хумор и невероятният ти талант да учиш и убеждаваш. Невероятен си и си един от малкото изключения на многостранно надарена личност, които, уви, светът вижда все по-малко и по-малко! Грешни сме към теб и ни прости, скъпи Пони! Прости ни за нашата разсеяност, небрежност. Прости и на тези, които те злословят и ти завиждат, прости и на тези, които не могат да те разберат и които са низши духом. Прости на нас и на другите за това, че сме човеци, прости ни, защото ти си голям. Истински си и много, много добър!
Скъпи приятели, които сте тук, днес, на 20 юни 2013 г., нашият Пончо навършва 66 години. Той не остарява, той се превръща в мит, легенда пред очите ни.
От 1962 г. досега, запленен от Марсел Марсо, той се изявява като мим и преподавател. И по стар български обичай е по-признат в чужбина, отколкото тук. Девет години преподава в Австрия, от които 4 години в Инсбрук и 5 години във Виена. Австрийският еквавилент на нашият в. „24часа” е писал за него, че е направо велик, неповторим, обявявайки го за „Крал на пантомимата”. Шест години е в професионален театър „Панданс”. Има близо 9-годишно участие в културните прояви на „Аполония”. И тук е неговият триумф като преподавател – поколения негови ученици, наречени „понита” печелят международни награди за най-добри мим-постановки и като най-добри мим-отбори през 1985, 1987, 1989 година в Бърно, Чехия. Самият Пони е спечелил там през 1976 г. наградата за най-добър мим! Да не изброяваме многобройните републикански награди и успехи на него и на неговите „понита”.
Невероятна личност, дала и даваща още от себе си на поколения деца, искащи да докоснат изкуството на пантомимата. Изключително интелигентен, ерудиран и въпреки загубата на слуха си, приет като личност с огромен талант и заложби от чуващи и от хора със слухова загуба! Това е нашият Пони! Надяваме се нашето скромно тържество да покаже поне малка частица от нашата признателност, любов и възхита от личността на Пантелей Христов – Пони! Обичаме те и те молим да стоиш все така до нас, даващ ни смях и мъдрост!”
След прочувствената реч, която затрогна мнозина от присъстващите в залата, последва забавно съревнование за поздравителни адреси към рожденика. Той самият всячески се стараеше да удържа емоциите и вълнението си. Всеки имаше да изкаже благодарност, да благопожелае, да разкаже общи спомени.
Пони посрещаше потока от думи и жестове с малки скечове, които замениха сълзите на публиката с усмивки и превърнаха празника истинско представление. Надя Бенчева разказа за професионалните му успехи в пантомимата и накрая заяви, че и до днес само при появата му, усмивките се появяват спонтанно у всички.
Мария Михайлова сподели, че като деца шарката тихомълком отнема слуха на 5-годишния Пони, а на нея, тогава 8-годишна, е увредила зрението. Но макар и лишен от възможност да чува, малкият Пони ударил с юмруче по масата и заявил, че ще стане велик колкото Марсел Марсо. Дори го е надминал, по всеобщо мнение.
С ръка, здраво стиснала десницата на Пони, Мария Кръстева изрази благодарност, че много от „малките понита”, имали успешни изяви на сцена, са деца на АРДУС, и му пожела още много хубавини занапред. Преводачката Мария Димитрова заяви, че освен безспорен професионалист, Пантелей Христов е и откривател на таланти – нещо, заради което го обичат и са тук много от неговите ученици, на които е дал възможност въпреки слухозагубата им да намерят и изявяват себе си чрез визуалното изкуство. Миряна Мошева пожела на рожденика здраве, дълготърпеливост и още много поводи за смях.
Той бе безмерно трогнат да види събрани заедно всички, които обича, и да почувства обичта им чрез приятната изненада, която му направиха. Както заяви самият Пони след милите поздравления, искрено вярва, че на всички ще се върнат като Божия благословия здравето, обичта и смеха. „Надявам се – каза той, - моите последователи, с които съм безмерно горд, да запазят и любовта си към пантомимата като визуално изкуство, способно да покаже много повече, отколкото думите могат.”
Удържал до последно емоциите си, накрая защитната им бариера се пропука и очите на Пони се наляха със сълзи, когато от името на всички Илиян Радев му връчи в знак на признателност поставена в красива рамка снимка, на която големият пантомимист върти земното кълбо на палеца си.
Последваха множество подаръци, голяма част от които бяха свързани с другата страст на Пони – риболова. Имаше макара, влакно за стръв, удобен сгъваем стол, глинена чаша за чай, японско пано в рамка, изобразяващо птици, дървена скулптура на риба, която рожденикът любовно целуна, и сандъче за рибарски принадлежности. Както се пошегува пантомимиста, вече спокойно може да седи на брега, да пие чай и да чака рибата сама да скочи на влакното. Думите му бяха придружени от невероятните му скечове, аплаузите ги следваха, а всички емоции бяха запечатани на чудесни кадри.
Малка част от тях включих в колаж. Разгледайте ги, за да споделите и изживеете емоцията от прекрасната изненада. Екипът на сайта „Ние ви чуваме” изказва топлите си благопожелания към Панталей Христов, да не секва творческия му устрем, шеговития поглед към живота и онази обич, за която не са нужни думи.
Текст и колаж: Христина Чопарова
фотографии: Александър Добрев