В буквален превод от английски думата означава „работа с парчета”, а резултатът от нея са грабващи окото ватирани юрганчета, ушити от разноцветни парчета плат, в които симетрията на формите може да е спазена, а може и да не е. Юрганчетата обикновено са трипластови, ушити на ръка, като горната им част е декорирана, долната е гръб, а по средата е подпъхната вата, която не само придава обем и пухкавина, но и чудесно запазва топлината. В зависимост от големината им, имат и различно приложение. В чисто практически план тези мозайки от разноцветни парчета могат да служат за завивки или шалтета, за възглавници на столове, а в декоративен – да са окачени на стената като цветни пана, естетически допълвайки интериора на дома.
Техниката на пачуърка е била позната още в древноегипетски времена, както и в Китай преди около 5 000 години. В Индия завивки от разноцветни парчета плат се подаряват на новородени дечица, или в някои провинции се носят като поли. През ранните средни векове подобен ватиран плат е бил използван за уплътняване на броните на войниците – за топлина и допълнителна защита. По подобен начин са правили и японските брони, а от XI до XIII-ти век юрганчета от парчета навлизат и в домакинствата, покривайки леглата с десени на рози, и така задават умение, което по-късно ще се превърне в традиционно изкуство и американски стил.
Разбира се, обособени са и видове пачуърк, в зависимост от това дали има симетрия при ушиването на различните парчета, дали се търси постигането на определен ефект от мозаечното подреждане или се смесват хаотично, без оглед на цветове и форми. Такива ръкоделия са били наричани „крейзи”(от англ. луд), и през XIX век са били особено популярни сред викторианското висше общество, тъй като асиметричните им конструкции били изработвани от скъпи копринени платове, кадифе, брокат и богати украси от копчета и дантели. Били са символ на статус, тъй като само най-заможните са разполагали с достатъчно прислуга, която да поема и шивашки задължения.
По време на Голямата депресия в Америка през 30-те, довела до индустриална криза, множество употребявани дрехи се превръщат в красиви и топли завивки, тъй като дори малки парчета от износените дрехи могат да се апликират или включват в мозаечни фигури. Въпреки, че днес изкуството на крафтинга (нови приложения на стари вещи) е набрало скорост, в пачуърка се предпочитат изцяло нови и неупотребявани памучни платове. За сръчните ръце на онези, които обичат да изпробват креативните си възможности и въображение, завивките от парчета скоро се превръщат в предизвикателство.
У нас изкуството на пачуърка тепърва прохожда с публична изява. Ако до момента този вид шивашки умения е бил просто средство за уплътняване на времето покрай домакинството и грижите за децата, бидейки просто идеен начин за внасяне на повече естетика в детската стая или всекидневната, тази есен Първата национална изложба по пачуърк у нас вече затвърди работата с парчета като изкуство. Уменията да се съчетават цветовете, да се създават идейни композиции и мозайки напомнят създаването на художествена творба. А не е ли и самата Есен един възхитителен пачуърк, ласкаво обгърнал клони и улици?
В изложбата, открита на втори септември в столичната галерия Пунто Арт Базар (ул. „Юрий Венелин” 2), участва с две свои пана и Оля Драева, свищовската поетеса с късна слухова загуба, за чиято стихосбирка „Стъпки по Дунава” ви разказахме. Ще ви припомня, че неслучайно една от книгите на Оля, написана след прекаран инсулт, носи названието „Пачуърк”, и в нея героите ѝ са от т.нар. „различни” хора, които обществеността все още на моменти се преструва, че не съществуват, освен ако многостранните им таланти и естетичен вкус не ги направят достатъчно видими.
Експозицията може да се види в галерията до 11 септември от 10.30 до 19.30 ч.
Автор на текста: Христина Чопарова
Фото: личен архив на Оля Драева, предоставен от нея
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия