Столична община препоръча, но не задължи носенето на защитни маски от служителите на онези заведения и институции, които ще продължат работа в извънредните условия. Медицинските препоръки обаче съветват здравите хора да не носят маски, тъй като освен неефективни, те са дори опасни. Какво да предприемат хората със слухов дефицит в условията на извънредно положение и карантина?

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.

90% от Глухите деца се раждат в семейства на чуващи родители. 78% от тях никога не научават езика на знаците, защото нямат подкрепа в училищата, където се обучават по речевия метод. Много от родителите с нормален слух дори не осъзнават колко е важна ролята на жестовия език за пълноценното общуване на дете без слух. За нуждите на тези послания през 2017 г. е заснета 21-минутна лента, наречена „Дете на тишината” (The Silent Child). Филмът спечели наградата Оскар през 2018 г. в категорията „най-добър късометражен филм”.

Епидемията от коронавирус (COVID-19) има плашещи размери. Рисковите групи от населението на Китай, каквито са хората със слухови и зрителни дефицити, е необходимо да получат бърза и навременна информация за превенциите и действията си по време на епидемията. В Шанхай, един от най-големите градове-провинции, за пръв път преводачи на жестов език са включени като доброволци в конференция за предаване на информация за новия коронавирус на хората без слух и зрение. 

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Последната тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) поставя чувствителен въпрос – за бежанците без слух и техните права, достъпът им до жестови услуги в условията на бягство от животозастрашаващи ситуации.

В шестия ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) се разглежда въпросът за правата на хората с различна сексуална ориентация, които са част от глухите общности по света. Чрез жестовия език те могат да заявят своята идентичност не само като хора с определена сексуалност, но преди всичко като хора без слух. 

Петата тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) акцентира върху правата на глухите жени. Момичетата и жените със слухови дефицити в по-голяма степен са изложени на интерсекционална дискриминация. Необходимо е те да познават своите права, както и да има по-широка обществена осведоменост – което е и целта на темата за Петък.