Общностите на нечуващите през 21 век навсякъде по света търпят промени заедно с динамичните изменения в политическия и обществен живот. Това рефлектира върху правата и задълженията на посредниците, подпомагащи с тълкуване и превод носители и потребители на знаковия език. Във връзка с тези промени от 15 до 17 септември 2023 г. в Солун (Гърция) ще се състои международна конференция под надслов „Права? Наистина ли?“(Rights. Right?) *

От съвсем невръстна възраст чуващите деца на глухи родители са натоварени с огромната отговорност да бъдат свръзката на семействата си със звучния свят, често отказвайки се от образование, кариера или личен живот. Да открехне завесата на техния свят се наема американската режисьорка Сиян Хедър (Sian Heder), чрез историята на 17-годишната тийнейджърка Руби в „Деца на глухи родители” (CODA,  2021).

„Сладко нищо в ухото ми” (Sweet Nothing In My Ear, 2008) е буквален превод на драмата на американския режисьор Джоузеф Сърджънт, в която нечуваща жена и чуващ мъж се изправят пред предизвикателство като семейство, когато трябва да вземат решение дали да поставят кохлеарен имплант на детето си.

Противоепидемичните мерки, наложени от правителствата навсякъде по света поради пандемичната ситуация за ограничение на разпространението на коронавируса, имаха редица негативни последици върху физическото и психическото състояние на хора от всякаква националност, възраст и социално положение. Изолацията, която принуди семействата месеци наред да останат по домовете си, увеличи неимоверно проявите на домашно насилие. Тепърва ще бъдат проучвани последиците и отраженията, но стъпка в ограничаването на насилието е новият сигнал, с който жертвата може да съобщи за него.

В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

Преди 60-те години на XX в. разбиранията за знаковите езици и по-специално за американския жестов език са били, че това е някаква опростена или пантомимна версия на говоримия английски език. Един преподавател по лингвистика в университета Галодет обаче успява да докаже, че жестовите езици са организирана, самостоятелна система със своя морфология, а не хаотични жестови конфигурации. Уилям Стокоу, наричан „бащата на американската жестова лингвистика”.  

Столична община препоръча, но не задължи носенето на защитни маски от служителите на онези заведения и институции, които ще продължат работа в извънредните условия. Медицинските препоръки обаче съветват здравите хора да не носят маски, тъй като освен неефективни, те са дори опасни. Какво да предприемат хората със слухов дефицит в условията на извънредно положение и карантина?

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.