Ръководните принципи и указания за добри практики в Етичните кодекси представляват концепции за поверителност, езикова и професионална компетентност, безпристрастност, професионално израстване и развитие, етични бизнес практики и права на участниците в интерпретативни ситуации.
Етичните кодекси са унифицирани, а правилата са общовалидни за преводачите и тълкувателите навсякъде по света, тъй като етиката и моралът са водещи и изконни ценности. С етичните кодекси се гарантира, че правата на хората, посветили се на асистиране и подпомагане чрез езика на знаците, ще бъдат защитавани законово и уважавани от потребителите. Това е необходимо, тъй като съществуват различни ситуации на превод, с различен брой участници, преводачи и компетентности.
Общи положения
Целта на преводача е да постигне успешна комуникация през езиковите и културни граници. Обикновено преводачите (translators) и тълкувателите (interpreters) са отделни компетентности, които често са съвместявани от едно лице. В България, например, предлагащите жестови услуги се наричат „преводач-тълковник от и на жестов език”. Това ясно регламентира, че се касае за специалист, който е достатъчно компетентен да предоставя жестови услуги както на Глухи лица, така и на тежко чуващи.
За да могат да упражняват, надграждат и обогатяват своите умения и опитности, жестовите преводачи следва да имат постоянна ангажираност. В различните държави тази ангажираност е уредена по различен начин, чрез трудоустрояването на постоянен трудов договор на преводачите и тълковниците към синдикат, организация или асоциация.
Чрез сключване на договори те могат да бъдат наемани от институции, от отделни граждани и от всеки, който има потребност от жестов превод. Договорите гарантират и уреждат всички поети ангажименти по услугата, с пълно зачитане на Етичните кодекси на преводачите за съответната държава.
Според слуховия статус на потребителите са и компетенциите на жестовите специалисти. От тълкуватели се нуждаят най-вече напълно Глухите хора (потомствено и родени без слух), които изпитват затруднения с изразяването си поради своята аграматичност. От преводачи имат нужда тежко чуващи хора, които не винаги ползват жестов език, но в някои ситуации им се налага.
Тъй като езиковите специалисти са и преводачи, и тълкуватели, както и двете едновременно, в зависимост от ситуацията, от потребителя се прави избор на езиков специалист за жестов превод. Практикуващите се задължават да спазват и използват специфични форми на комуникация, предпочитани от глухите и тежко чуващи участници, както и всички чуващи участници, на които предоставят услуга (чл. 3.2.1, ASLIA). Също и че бъдат всякога безпристрастни (чл. 4.2.1, ASLIA).
Има обаче ситуации, в които Глухите хора имат нужда и от друг вид помощ, освен от жестов превод – транспорт, попълване на документи, медиаторска помощ при възникнали спорове и др. под. Един сертифициран преводач обаче не е длъжен да извършва услуги, различни от жестовия превод, той не функционира като помощник и не се грижи за други задачи, освен за превода (чл. 12 и чл. 13, ЕК Финландия). По тази причина в договора между преводача и потребителя писмено се удостоверява какво включва услугата, за да се гарантира, че преводачът / тълкувателят няма да бъде натоварен с нерегламентирани услуги.
Принцип на полезността
Водещ принцип във всички споменати 4 Етични кодекса е, че преводачът няма да навреди. Преводачите спазват стандарти за поверителна комуникация, придържат се към конкретната ситуация на превод, отнасят се с уважение към всички участници в нея, включително към колегите си и си взаимодействат по начин, който е улесняващ за всички.
Всички сертифицирани преводачи, тълкуватели и преводач-тълуватели се съобразяват с правилото за ненатрапчивост (не изтъкват себе си, не изземват думата, не говорят вместо Глухия или тежко чуващ потребител (чл. 3, ЕК Финландия), не носят крещящи дрехи и тежки бижута, тежък грим, които отвличат вниманието от жеста и разсейват от артикулирането).
Етичният кодекс на Националната асоциация на глухите в САЩ включва и изискването преводачът да се въздържа от използване на поверителната интерпретирана информация за лични, парични или професионални сделки (чл.3.9, NAD), както и за лична полза или в полза на други професионални организации или образувания (чл.3.10, NAD). Преводачът не трябва да прави оценяващи или критични коментари по отношение на друг преводач/и, нито трябва да се изисква от него да прави такъв вид коментари за колегите си (чл. 6, ЕК Финландия), (чл. 5.2.1 и 5.2.2, ASLIA).
Етичните кодекси на повечето държави имат и клауза за конфликт на интереси, ето защо при сключването на договор за преводачески услуги потребителите – Глухи и тежкочуващи лица, следва да се запознаят и с Етичните кодекси, за да са наясно какви точно са правата и задълженията на съответните преводачи и тълковници от и на жестов език.
Доверие
Една интерпретативна ситуация включва лица, които са глухи, сляпо-глухи, тежко чуващи и чуващи. Преводачът се ползва с доверие от страна на потребителите, които обикновено избират езиковия специалист както по причина професионалните му умения, опит и разбираемост на превода, така и етика, уважение и лични симпатии. Въпреки наличното доверие, всеки превод е нужно да се договаря писмено, за да се избегне нарушаването на това доверие чрез неизяснени или неуредени изисквания.
Израз на взаимно доверие е, когато преводачът разгледа заявките за превод и уведоми потребителя за езиковите особености или ако има нужда от намеса на редактор за превежданите текстове (чл.1, APTIC).
Близки роднини или приятели на хората, които участват в договора, не трябва да се използват като интерпретатори и в никакъв случай децата не трябва да служат като устни преводачи, според ЕК на Финландия. Това е резонно с оглед обстоятелството, че близката връзка създава пристрастност, провокира към намеса, или най-малкото е неточна – все фактори, които са в разрез с професионалния подход в превеждането и тълкуването.
Отказ от превеждане
Всеки преводач има право да откаже преводачески услуги при следните положения: ако не се чувства достатъчно компетентен в областта на превод; ако е ангажиран с други задачи; ако не разполага с достатъчно време да се подготви предварително; ако се чувства физически или психически, емоционално изтощен; ако е налице конфликт на интереси или лична причина (NAD, чл. 3.2).
В случай, че темата която трябва да се тълкува, поражда много дълбоки чувства (на омраза, отвращение, пристрастност и др.), които ще се отразят на резултата от интерпретацията, преводачът трябва да откаже да приеме заданието или да го напусне, ако вече е започнало (чл. 11, ЕК Финландия). Отговорността на преводача е единствено да предаде съобщението, но той има пълното право да откаже да го предава.
Глухите потребители често са склонни да приемат отказа от превод твърде лично, да реагират емоционално или с негативен оттенък на евентуален отказ от превеждане, но те следва да са запознати, че отказът на преводача всякога е резонен и той има право на такъв.
Компетенции и умения
Един преводач е необходимо да бъде високо грамотен както в националния език на държавата, така и на езика на знаците, за да може да предложи точно онзи вариант на превод, който е най-предпочитан и познат на всяка от аудиториите – Глухи и тежкочуващи хора. Етичният кодекс на Австралия урежда и принципите за участие на нечуващи лица, които могат да превеждат в качеството си на опитни консултанти или сертифицирани тълкуватели (чл. 2.1.1, ASLIA), и е нужно да са преминали подходящо обучение и тестове.
Тъй като Глухите хора имат по-затруднени възможности за възприемане, преводачът в техния случай е повече тълкувател – той обяснява, замества сложни думи със синоними, ако думата в текста няма жестов еквивалент, редуцира текста, но без да изменя неговия смисъл.
Ето защо е много важно, макар че се ползва обобщения термин „преводач”, да не се изключва и термина „тълкувател” (тълковник), тъй като това са две отделни компетентности. Съвместяването им показва, че превеждащият е комепетентен да предоставя услуги както на Глухи лица, така и на тежко чуващи. По този начин не се нарушават правата на интерпретатора и не се създават съмнения за неговата компетентност. Професионалната квалификация на преводачите по света е Sign Language Interpreter (букв. тълкувател на езика на знаците).
Бързината на превода зависи от ситуацията и скоростта на речта, която се превежда. В този случай преводачите следва да имат на разположение предварително написан текст, който може да се нуждае от промени. Преводачът няма право да изменя сам никаква част от този текст, но може да обговори с потребителя промените по него или да го насочи към редактор (чл.4.6, APTIC).
Превод, тълкуване и точност
За да осигурят еднакъв достъп до всичко, казано или написано, за всички страни, участващи в конференция, среща или което и да е събитие, преводачите прецизно и напълно предават всичко съобщено. Преводачите тълкуват от първо лице, поддържат емоциите на ораторите при тълкуване и не смекчават или усилват силата на предаваните съобщения или използвания език. Неслучайно старото название на жестовия език е „жестомимика”, подсказващо участието на лицевата артикулация в предаване на емоционалните аспекти на комуникацията. Освен това, вярната интерпретация не бива да се бърка с буквалната (чл. 2.2.1. - ASLIA).
В специфични контексти, като например при съдебни или психометрични оценки, несъгласуваността, колебанието и неясните твърдения се поддържат в тълкуването. Когато е подходящо, преводачът може да изясни пред съда регистъра или лексиката на езика, използван от потребителя. Интерпретаторите се стремят към цялостно тълкуване и не изключват нищо и не добавят нещо без значение; не обясняват нищо по собствена инициатива от името на нито едно от лицата (чл.10, ЕК Финландия).
Ако се изкажат очевидни неистини, преводачите точно ги предават по същия начин, както са представени. В определени случаи преводачът може да заяви, че току-що преведената дата, цифра и т.н. е дословен превод на казаното от оратора. Ако преводачът счита, че грешката на говорещия е резултат от просто разсейване и не променя съществено значението, преводачът може да си позволи да поправи грешката.
В ситуации на диалог, при които някои участници може да не са свикнали да работят с преводачи, преводачът насърчава тези участници да се обръщат директно един към друг. Преводачите обаче не могат да изразяват лично мнение за разбирането на съобщенията от участниците (чл. I1- I12, APTIC).
Яснота на услуги, роли и заплащане на труда
Принципите подчертават – сертифицирани преводачи, тълкуватели и преводач-тълуватели не се намесват, но насочват и обръщат внимание, ако са нужни намеси във всяка ситуация, в която останалите участници неправилно разбират ролята на преводача, тълкувателя или редактора, или имат неподходящи очаквания към тях (чл. 5.2, APTIC). Сертифицираните специалисти могат да предлагат услугите си като приоритет на публичните институции и услуги като съдилищата, медицинските и социалните услуги и т.н., в случаи на бедствия, извънредни ситуации, конфликти, аварии и др., засягащи региона или определени групи, особено групите в сериозен риск от изключване (чл. 9.1. APTIC).
В случаи, когато преводачът се налага да бъде и редактор на текста, или по свое усмотрение да измисли жест в процеса на превод, той се води автор и собственик на правата върху превода и на всякакви материали (чл. Т10, APTIC).
Като езикови специалисти преводачите и тълкувателите не работят безплатно за организации с нестопанска цел, които обикновено функционират като конвенционални предприятия с нестопанска цел и плащат на персонала си и на своите редовни доставчици на услуги (чл.10.2, APTIC).
Услугите „про боно” (безвъзмездни, безплатни), са по преценка единствено на преводача и се обговарят в договора. Преводачът също така не може да иска от клиентите си финанси, подаръци, продукти или услуги (чл.1.4, APTIC); Не е етично институции да налагат или да задължават преводач да извършва безвъзмездни услуги. Бидейки професия, жестовият превод е валидиран за преводача чрез постоянно работно място и заплащане, а услугите за клиенти са почасово определени. При надхвърляне на часовия лимит, потребителят доплаща услугата. Важно е да се отбележи, че по този начин е спазена етиката и гарантирано уважението към професията, както и към потребителя. Възпитаването на потребители в консумация на безплатни жестови услуги създава у тях усещането, че преводачът им е длъжен, което е нарушение на етичността. Коректността е заложена и в кодекса на Австралия с частта с възстановяване на средства и регламента за безвъзмездност (чл.5.3, ASLIA).
В заключение,
от всички цитирани кодекси се вижда, че работата на преводача /тълкувателя/ и преводач-тълковника не се свежда просто до някакво жестиране, а е комплекс от предоставени професионално услуги, в които участват компетенции, знания, умения и грижа за физическото и психическото здраве на преводача. Затова е нужно тези услуги да бъдат адекватно регламентирани като услуга и признати за професия чрез трудоустрояване.
Държавите, които са легализирали жестовия език в своите национални законодателства, са уредили тези въпроси както превантивно, така и чрез заглавието на нормативния си акт - Закон за жестовия език и професионалния жестов превод, според Резолюция B8-1230/2016, приета от ЕП.
Бел.ред.:
За нуждите на настоящата публикация „Ние ви чуваме” извърши компаративен (сравнителен) анализ на Етичните кодекси на Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC). Убедени сме, че проучването ни и тази пространна публикация ще бъдат взети под внимание в едно бъдещо легализиране на жестовия език, за изграждане на подходящ модел за функциониране на преводаческите услуги в България, които нямат ясен и оразличим статут на професия.
Пълните текстове на разгледаните кодекси са достъпни на английски език в сайта на Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI).
Компаративен анализ и автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: WASLI
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия