Публичните скулптури са важни национални символи на младата държава, а като техен автор Вейно Алтонен ги владее до съвършенство от средата на 20-те до края на 50-те години, превръщайки се в най-популярния скулптор не само във Финландия, но и изобщо в скандинавските страни.
Класическият реализъм, в който са изпълнени повечето му творби, е доминиращ стил във финландското публично изкуство, въпреки че Алтонен е повлиян от кубизма и редица други модернистични течения като експресионизъм и арт деко.
Роден като Вейно Валдемар Алтонен (Wäinö Waldemar Aaltonen) на 8 март 1894 г. във финландското селце Меенпя в провинция Каринайнен, той е четвъртото дете в семейството на шивача Мати Алтонен и жена му Ида.
Трите им деца умират в много ранна детска възраст, а малкият Вайно губи слуха си преди четвърти клас в началното училище. Семейството често се мести, докато накрая се установява в къща близо до фериботния плаж в Хирвенсало, и това е мястото, което ще остане в детските спомени на скулптора като единствения роден дом.
Вейно Алтонен завършва началното училище в Хирвенсало през 1907 г., и понеже от малък е запленен от изкуството, това предопределя заниманията му с рисуване в училището по изобразително изкуство към Арт Асоциацията в Турку (днешен Обу). Тогава Алтонен е 16-годишен и в периода между 1910 и 1915 г. усилено изучава живопис при Виктор Вастерхолм, въпреки че като скулптор е самоук.
Да обработва мрамора се учи, като прекарва дълги часове да наблюдава работата на чичо си Ари Алтонен, а по-късно стажува като каменоделец в Хирвенсало. Вдъхновение за младия художник са скулптурите на Феликс Нилунд, който по онова време води по заместване класове в художественото училище.
Когато се дипломира през 1915 г., училището купува две негови творби – картина на глава и бронзова плакета, а през същата година младият скулптор получава първата си поръчка – бетонен релеф за стена на железарски магазин в Турку, който днес се намира в музей „Вейно Алтонен”. Негови скулптурни портрети от мрамор на жени и деца са изложени за пръв път през 1916 г., но гранитните му работи са това, което грабва вниманието на обществеността – монумент от червен гранит на гол траурен герой с гръцки шлем в ръка (Савонлина, 1921).
Голите фигури на Алтонен са единствените, допускани в общи изложби по онова време. Оглушаващият скулптор е силно вдъхновен от Огюст Роден, по-специално от драматичния начин на скулптиране, базирано на светлини и сенки. Заемки в работите му има и от Аристид Майлол, ученичка на Роден, чиито скулптури на жени с дебели глезени изобразяват тогавашния идеал по солидно здраве и издържливост.
Най-известните си творби („Пааво Нурми”, „Черна гранитна девойка” и „Лиля”) финландският скулптор създава в ателие в Хирвенсало, построено близо до дома от детството му през 1923 г. През периода на Зимната война обаче ателието е силно повредено от бамбордировките. През 1923 г. Вейно Алтонен пътува до Италия, откъдето се връща повлиян от кубизма и футуризма. В работите си използва бронз, мрамор и дърво, като включва за пръв път и финландския гранит за монументите с патриотично и героично послание. Една от най-значимите скулптури на Алтонен е статуята на олимпиеца Пааво Нурми, поредица фигури в тема „Работа и бъдеще” в Залата на парламента, както и паметната статуя на Алексис Киви в Хелзинки.
През 1924 г. Вейно Алтонен получава поръчка от финландското правителство да изработи скулптура на многократния олимпийски шампион, бегачът на дълги разстояния Пааво Нурми (Paavo Nurmi, 1897–1973). Статуята е първият публичен монумент в независима Финландия, а спортистът е изобразен гол, в съответствие с идеалите на древна Олимпия. Алтонен иска да постави статуята по такъв начин, че да изглежда, сякаш спортистът върви към тренировъчното поле на стадиона в Турку. Това е може би най-известната в международен мащаб творба на нечуващия финландски скулптор, в която са подчертани динамиката на движението, пъргавината и атлетичността. Самата скулптура е била отлята пет пъти, и всяко от петте копия е разположено на различни места по света.
Вейно Алтонен се превръща в национална икона след изложба в Стокхолм през 1927 г., тъй като вае военни паметници по време на Първата световна война, а монументалните му бронзови фигури и бюстове като този на Ян Сибелиус през 1928 г., са възхвала на натурализма и класическия реализъм.
Новото студио на Алтонен, където той продължава да работи по редица големи творби, е построено в Хелзинки през 1928 г. Там през 1932 г. той създава поредица позлатени гипсови фигури, наречени „Работа и бъдеще”, които след смъртта му са отляти от бронз. Но и това ателие не устоява на времето, когато през Втората световна война бомбардировките почти го унищожават. Паметна плоча през 1996 г. отбелязва мястото, където се е намирало.
С годините слухът на Вейно Алтонен продължава да се влошава. Нарушенията в слуха са били пречка за младия художник, който след началното училище не записва класическия лицей в Турку, но през целия си живот не пропуска възможностите да се образова. Лекарите не са успели да направят много за слуха му и към 30-те си години финландският майстор на монументални скулптури вече е почти напълно глух. През 1940 г. той получава титлата професор и става член на финландската Академия на изкуствата. На следващата година получава и признание като почетен доктор на университета в Лунд, а през 1950 – и на Хелзинкския университет.
По случай 70-тия рожден ден на Вейно Алтонен през 1964 г. е създаден музей, носещ неговото име. Здравето му обаче продължава да се разклаща, но въпреки болничните престои в Швейцария, той все още не се отказва от рисуването. На 30 май 1966 г. светът се сбогува в Хелзинки с един от най-известните скулптори, чиито монументи и до днес изразяват размаха на въображението и силата на реализма.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Март. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: EN Wiki, Fi Wiki, Wikimedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия