Неделя, 07 Март 2021 19:15

Вейно Алтонен - реализъм по скандинавски

Публикувана от

Скулптурите му са емблематични монументи, които прославят младата Финландска република през 19 век. Между двете световни войни тя понася много бомбардировки, разрушили голяма част от художествените ателиета на един от водещите скандинавски скулптори. Вейно Алтонен, художникът на класическия реализъм.

 Публичните скулптури са важни национални символи на младата държава, а като техен автор Вейно Алтонен ги владее до съвършенство от средата на 20-те до края на 50-те години, превръщайки се в най-популярния скулптор не само във Финландия, но и изобщо в скандинавските страни. Класическият реализъм, в който са изпълнени повечето му творби,  е доминиращ стил във финландското публично изкуство, въпреки че Алтонен е повлиян от кубизма и редица други модернистични течения като експресионизъм и арт деко.

Роден като Вейно Валдемар Алтонен (Wäinö Valdemar Aaltonen) на 8 март 1894 г. във финландското селце Меенпя в провинция Каринайнен, той е четвъртото дете в семейството на шивача Мати Алтонен и жена му Ида. Трите им деца умират в много ранна детска възраст, а малкият Вайно губи слуха си преди четвърти клас в началното училище. Семейството често се мести, докато накрая се установява в къща близо до фериботния плаж в Хирвенсало, и това е мястото, което ще остане в детските спомени на скулптора като единствения роден дом. 

Вейно Алтонен завършва началното училище в Хирвенсало през 1907 г., и понеже от малък е запленен от изкуството, това предопределя заниманията му с рисуване в училището по изобразително изкуство към Арт Асоциацията в Турку (днешен Обу). Тогава Алтонен е 16-годишен и в периода между 1910 и 1915 г. усилено изучава живопис при Виктор Вастерхолм, въпреки че като скулптор е самоук. Да обработва мрамора се учи, като прекарва дълги часове да наблюдава работата на чичо си Ари Алтонен, а по-късно стажува като каменоделец в Хирвенсало. Вдъхновение за младия художник са скулптурите на Феликс Нилунд, който по онова време води по заместване класове в художественото училище.

Когато се дипломира през 1915 г., училището купува две негови творби – картина на глава и бронзова плакета, а през същата година младият скулптор получава първата си поръчка – бетонен релеф за стена на железарски магазин в Турку, който днес се намира в музей „Вейно Алтонен”. Негови скулптурни портрети от мрамор на жени и деца са изложени за пръв път през 1916 г., но гранитните му работи са това, което грабва вниманието на обществеността – монумент от червен гранит на гол траурен герой с гръцки шлем в ръка (Савонлина, 1921).

Голите фигури на Алтонен са единствените, допускани в общи изложби по онова време. Оглушаващият скулптор е силно вдъхновен от Огюст Роден, по-специално от драматичния начин на скулптиране, базирано на светлини и сенки. Заемки в работите му има и от Аристид Майлол, ученичка на Роден, чиито скулптури на жени с дебели глезени изобразяват тогавашния идеал по солидно здраве и издържливост.

Най-известните си творби („Пааво Нурми”, „Черна гранитна девойка” и „Лиля”) финландският скулптор създава в ателие в Хирвенсало, построено близо до дома от детството му през 1923 г. През периода на Зимната война обаче ателието е силно повредено от бамбордировките. През 1923 г. Вейно Алтонен пътува до Италия, откъдето се връща повлиян от кубизма и футуризма. В работите си използва бронз, мрамор и дърво, като включва за пръв път и финландския гранит за монументите с патриотично и героично послание. Една от най-значимите скулптури на Алтонен е статуята на олимпиеца Пааво Нурми, поредица фигури в тема „Работа и бъдеще” в Залата на парламента, както и паметната статуя на Алексис Киви в Хелзинки.

 През 1924 г. Вейно Алтонен получава поръчка от финландското правителство да изработи скулптура на многократния олимпийски шампион, бегачът на дълги разстояния Пааво Нурми (Paavo Nurmi, 1897–1973). Статуята е първият публичен монумент в независима Финландия, а спортистът е изобразен гол, в съответствие с идеалите на древна Олимпия. Алтонен иска да постави статуята по такъв начин, че да изглежда, сякаш спортистът върви към тренировъчното поле на стадиона в Турку. Това е може би най-известната в международен мащаб творба на нечуващия финландски скулптор, в която са подчертани динамиката на движението, пъргавината и атлетичността. Самата скулптура е била отлята пет пъти, и всяко от петте копия е разположено на различни места по света.

Вейно Алтонен се превръща в национална икона след изложба в Стокхолм през 1927 г., тъй като вае военни паметници по време на Първата световна война, а монументалните му бронзови фигури и бюстове като този на Ян Сибелиус през 1928 г., са възхвала на натурализма и класическия реализъм. Новото студио на Алтонен, където той продължава да работи по редица големи творби, е построено в Хелзинки през 1928 г. Там през 1932 г. той създава поредица позлатени гипсови фигури, наречени „Работа и бъдеще”, които след смъртта му са отляти от бронз. Но и това ателие не устоява на времето, когато през Втората световна война бомбардировките почти го унищожават. Паметна плоча през 1996 г. отбелязва мястото, където се е намирало.  

С годините слухът на Вейно Алтонен продължава да се влошава. Нарушенията в слуха са били пречка за младия художник, който след началното училище не записва класическия лицей в Турку, но през целия си живот не пропуска възможностите да се образова. Лекарите не са успели да направят много за слуха му и към 30-те си години финландският майстор на монументални скулптури вече е почти напълно глух. През 1940 г. той получава титлата професор и става член на финландската Академия на изкуствата. На следващата година получава и признание като почетен доктор на университета в Лунд, а през 1950 – и на Хелзинкския университет.

По случай 70-тия рожден ден на Вейно Алтонен през 1964 г. е създаден музей, носещ неговото име. Здравето му обаче продължава да се разклаща, но въпреки болничните престои в Швейцария, той все още не се отказва от рисуването. На 30 май 1966 г. светът се сбогува в Хелзинки с един от най-известните скулптори, чиито монументи и до днес изразяват размаха на въображението и силата на реализма.

Христина Чопарова

Изображения: EN Wiki, Fi Wiki, Wikimedia

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 277 пъти