Кръстен с дългото име Йожѐн Жул Йозеф Ларманс (Eugène Jules Joseph Laermans), бъдещият художник се появява на света на 22 октомври 1864 г. в буржоазно семейство. По това време родното му място, Сент-Ян-Моленбек, процъфтява индустриално, а баща му Йозеф заема съветнически пост. Когато е на 11 години, малкият Йожѐн заболява от менингит и остава без слух, но тъй като и трудно говорел, това давало основания се предполага, че всъщност глухотата му е по рождение.
Когато липсва едно сетиво, останалите компенсират липсата с увеличени собствени функции. Така детето успява да компенсира тишината си с наблюдателност и лелее мечти да стане художник. Мечтата му е на път да се сбъдне, когато през 1887 г. Йожѐн Ларманс прекрачва прага на Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел. 23-годишният младеж е голям почитател на картините на Фелисиен Ропс и на поезията на Шарл Бодлер. Като представители на декадентското движение, което „оцветява” френския културен живот на 19 век, с творбите си те оказват голямо влияние върху нечуващия художник. През 1890 г. Ларманс дори прави илюстрации към книгата на Бодлер „Цветята на злото” (Les Fleurs du mal).
Декадентството е изкуство на гротеската, черния хумор, на отвращението от себе си и света, но и на някакво нездравословно удоволствие да се изобразява упадъчното, неморалното, уродливото. За човек, израснал във време, когато на слуховата загуба се е гледало като на чудовищен недъг, е обясним и афинитетът на Йожѐн Ларманс към този вид изкуство. В началото на 30-те си години художникът е сравняван по-скоро с Питър Брьогел-Стари, отколкото с декадентските живописци, заради фигурите на унили работници и бедни хора, които критиците по онова време оприличават на „обезпокоителни карикатури“.
През 1896 г. Ларманс илюстрира книгата на белгийския романист Джорджис Ийкхуд „Новият Картаген“ (La Nouvelle Carthage), чиито пасторални сцени от ежедневието на селските региони вдъхновяват художника за създаването на триптих, наречен „Емигранти” (Landverhuisers). Самият Йожѐн счита тази си творба за шедьовър. Работата му в следващите години става все по-експресионистична, по-състрадателна, а в резултат последват редица успехи и изградени приятелства, които изваждат глухия и трудно говорещ мъж от изолацията му. Но той си остава преди всичко естет, рисувайки с въглен, акварели, масло.
Специалисти отбелязват, че Ларманс рисува души, които не говорят и неща, които говорят вместо тях. Според Доминик Марешал, уредник в музея „Фин дю Сиел”, социалните проблеми са нещо универсално, което далеч надхвърля пределите на Брюксел и на Белгия, но наблюдателна натура като Ларманс безпогрешно улавя миграционните процеси, социалните движения и анонимността на мегаполиса. Фигурите в платната му не изобилстват от точни детайли, защото темата му остава щрихирането на универалната съдба на хората. Затова и творбите на Ларманс надхвърлят ограниченията на времето, в което са създадени.
Да загуби слуха си не е единствената загуба в живота на Йожѐн. През 1924 г., само две години след като е приет за член на Кралската академия за наука и изящни изкуства, художникът обявява края на кариерата си, тъй като зрението му се влошава прогресивно. Кончината на майка му през 1927 г., съвпада с обявяването му за барон от крал Алберт I. Леерманс по това време вече е напълно незрящ и се оттегля в изолация.
На негово име е наречена една ниска, варосана стена в белгийската провинция Вимел (Wemmel), която може да се види изобразена в картините на художника. В студентските си години, прибирайки се към дома си по време на ваканция, той спасил там един давещ се човек, и в знак на благодарност стената се нарича днес „Laermansmuur”.
Йожѐн Ларманс се сбогува със света на 22 февруари 1940 г., на 76-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Октомври. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображения: Wiki commons, Bruzz
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия