Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Татяна Проскурякова (Tatiana Proskouriakoff).

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал! Пламък. Пламък Занев.

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение. Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни дефицити. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и над 30 години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за нечуващи, незрящи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър (Richard E. Ladner). 

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно предавани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 септември 2016 г. в Брюксел, Белгия, в пленарната зала на Европейския парламент се проведе международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”. Целта на конференцията бе да покаже езика на знаците като част от мултикултурното и многоезично наследство на Европа, докато в същото време се повиши по този начин и осведомеността относно ситуацията с интерпретирането на жестовия език, която е в рязък контраст с професията на преводачите. Във връзка с темата се срещнахме непосредствено преди конференцията с нейния домакин, Хелга Стивънс. Тя е непринудена и естествена. Фландрийката е първият получил степен по право белгиец със слухова загуба и член на ЕП от 1 юли 2014 г. Бивш член и сенатор на Фламандския парламент и настоящ вицепрезидент на Европейската консервативна и реформаторска група (ECR).

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през 2013 г. кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,  на 28.09.2016 г. в Брюксел бе проведена международната конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици". В края ѝ всички депутати в Европейския парламент подписаха в пленарната зала Резолюцията за жестовия език и професионалния жестов превод. Предстои внасянето на тази Резолюция от депутат Хелга Стивънс пред ЕП по-късно тази година. Това събужда надежди, че пълното признаване  на езика на знаците във всички страни-членки на ЕС е напълно възможна реалност, която може да доведе до ревизии на съществуващите национални и регионални практики и законодателства. Това е и призивът, съдържащ се в Резолюцията.

Брюксел, 28 септември 2016. Вятърът лудее и се смее, отнема шапки и помита с тях сънени тротоари, пъхва се неканен под тънките палта на бързащите хора и неприлично разрошва коси. Едва 10.30 е. Пешеходните пътеки кръстосват човешки потоци и мислите ми хукват след древните истории за фламандци и валонци, дочути предната вечер. Всъщност, на път сме за Европейския парламент, където само след няколко часа ще започне Международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, лятото е в разгара си и скоро ще имам възможността да ви пожелая прекрасни летни дни и пълно наслаждение на почивката за онези от вас, които в момента я изживяват. Преди това обаче бих искала да ви предизвестя за две важни събития на международната сцена, които предстоят през м. септември 2016: Международната седмица на глухите и Европейската конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици".

Той обичa дa тaнцyвa, и oщe ĸaтo втopoĸypcниĸ в yчилищeтo зa нечуващи в Индиaнa пpeз 2010 г., зaeднo c пapтньopĸaтa мy пo тaнци ce cъcтeзaвaт cpeщy дpyги yчacтници oт 10 yчилищa. Oбиpaт пoчти вcичĸи нaгpaди, вĸлючитeлнo зa нaй-дoбpи тaлaнти, нaй-дoбpa плaтфоpмa и нaй-дoбpи oфициaлни тoaлeти. Oттoгaвa Шoн Бъpди (Sean Berdy) e oбявeн и зa Міѕtеr Dеаf Тееn Аmеrіса.