Есента безспорно е кралицата на цветовете. Няма друг такъв сезон, който от умиращи листа да сътворява такава цветна, дъхоспираща красота! Обичам си лятото, но Есента е най-циганско-фееричният сезон. И чудесен цветотерапевт също тъй. Красота, която лекува. Не случайно най-стимулиращите цветове в червената и жълтооранжева гама са най-наситени тогава. Есента е времето да поканите в дома си декорации от тикви и кратунки, жълъди и камъчета. И да извадите мъхестите одеалца, под които вкусът на билковият чай подчертава по неповторим начин топлината на есента. И като заговорихме за одеалца, знаете ли какво е пачуърк (patchwork)?

Всички реки текат. И техните прекрасни води, очевидно,  притежават особена магия. Едновременно отмивайки тревогите и вливайки  спокойствие – като ритъм на дишане, в който човек и река са едно и също. В „Сидхарта” Херман Хесе описва принц Гаутама, седящ в покой край бреговете на река в Урувела, където получава прозрение, превръщайки се в Буда;  край река Пиедра Пилар и нейния спътник на Паулу Коелю преживяват душевен катарзис чрез откритието на необикновеното, което се случва непрекъснато около нас. Водите на Дунав мият бреговете на Свищов, където съзерцателната натура на Оля Недкова (Драева) води скрит, почти интимен диалог с винаги променливите, и в същото време до болка познати вълни.

Скъпи читатели, имам огромното удоволствие да ви представя една вдъхновяваща личност у нас, художничката Ваня Петкова, чието амплоа е малко необичайно – иконография върху щраусови яйца. Свързах се с нея с молба да разкаже за пътя си към тази интересна живопис. Как е започнала и защо точно щраусови яйца, ще научите от самата Ваня.

През 1991 година рокгрупа „Big Mama Scandal” нашумя на българската музикална сцена. През 1993-та получават награда за най-просперираща група. През 1994 – награда за най-добър албум – „Womens Lies”. Песента им „All This Times” класира групата на полуфила и финал на „Евровизия ‘06”. За песента „Love” групата получава на 13 май 2006 специалната награда на журналистическата гилдия на Пролетния конкурс на Националното радио. Групата в състав: Иво Гочев /вокал/, Иван Любомиров /китара/, Костадин Шумаров /барабани/, Николай „Five” Дарадидов /бас/, записва предимно на английски език. Свирят в най-посещаваните клубове в страната. В момента подготвят албум, който скоро ще бъде представен пред широката публика. Срещнах се с вокалa на „Big Mama Scandal” в изключително приятна обстановка. Иво Гочев – за групата, музиката и нещата от живота.

За много от глухите хора и за онези, които разчитат устна артикулация (тежкочуващи), понякога е проблематично да участват в индивидуални разговори, а в групови просто нямат физическата възможност за концентрация на вниманието. Как да бъде възможно за хора без слух не само да следят разговорите, без да изпускат и дума, но и да могат  да участват в тях, без да се чувстват дискомфортно или поставени в позицията на безучастни наблюдатели? Този въпрос дълго време занимава мислите на проактивен екип млади хора от различни националности и култури, които създават проекта AVA - мобилно приложение за многоличностна комуникация без бариери.

Холокост. На гръцки означава „пълно изгаряне” при животинско жертвоприношение. Звучи грозно и предизвиква погнуса. Никое въображение не е достатъчно, за да си представи ужаса в онези лагери на смъртта, в които напълно изгаря всичко човешко. И все пак оцелели има. Те са заклеймените от националсоциалистическия режим на Германия през Втората световна война, само защото не съответстват на антисемитските идеали на Хитлер. Оцелелите се завръщат от ада, за да разказват. Да се чете това е трудно и непреглъщаемо. Когато си само на десет и не чуваш нищо около теб, целия свят изглежда враждебен и плашещ. А когато си и набелязан за унищожение, само защото пребиваваш в тишина, основната ти цел в живота не е да разбереш защо, а да оцелееш. Това се случва на Израил Закария Дойч, роден глух, който по-късно ще смени името си на Хари Дунай и ще разкаже на света какво е „Да оцелееш в тишина: едно глухо момче през Холокоста” (Surviving In Silence: А Deaf Boy in Holocaust, The Story of Harry Imre Dunai).

Холокост. Една от най-нелицеприятните думи в политически и исторически аспект, която връща спомена за отвратителни събития в историята на човечеството, които никой не би желал да си припомня, изживявайки ги отново. През Втората световна война нацисткият режим на Адолф Хитлер обрича на страховити мъки милиони евреи, хомосексуалисти, хора от всякакво вероизповедание и увреждания чрез човешки геноцид, мащабите на който е трудно да се възприемат. През лятото на 1997 година  двама професори по история от Вашингтонския университет – Дона Райън и Джон Шушман -  провеждат интересно разследване, чрез което откриват в Будапеща петима  души,  оцелели от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Те са унгарски евреи. И са глухи.

Благодарение на д-р Лудвиг Гутман много от ранените през Втората световна война преоткриват в клиниката му „Стоук Мандвил” възможностите на телата си и радостта от живота. Провежданите там спортни игри за военноинвалиди се изпълват със състезателен дух. И когато по повод Олимпийските игри през късния юли на 1948 година в Лондон д-р Гутман организира състезание за ранените през войната, на спортната площадка с хъс се подреждат инвалидни колички, за да премерят сили в стрелба с лък. Това е началото на Паралимпийските игри.

Дефлимпикс (наричан преди „Световни игри за глухи”, и „Международни игри за глухи”), са периодични мултинационални спортни събития на Международния олимпийски комитет (МОК), в който глухи спортисти се състезават на високо ниво. За разлика от спортистите в други международни комитети – Олимпийски игри, Паралимпийски игри, Специални олимпиади, Дефлимпия е лишена от звуци (без употреба на стандартният сигналнен инструментариум – стартови пистолети, мегафони за команди или съдийски свирки. Игрите се организират от Международния комитет на спортове за глухи (МКСГ).

Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.