Изпълнителният директор на Британската асоциация на глухите Дейвид Бакстън (David Buxton) потвърди тогава изказванията на Южноафриканската асоциация на глухите, че жестовият преводач е фалшив и жестовете му нямат никаква логика и смисъл. Впоследствие се оказа, че „преводачът” Тамсанка Джантийе (Thamsanqa Jantjie) е страдал от шизофренен пристъп. Разбира се, това не обяснява как се е озовал на мероприятието и как е успял да се представи за жестов преводач.
Подобен случай с непрофесионален жестов превод е имало и на конгрес в Перу, във връзка с което Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на преводачите на знаков език (WASLI) направиха в края на септември 2016 г. съвместно изявление по този повод.
Излъченият по телевизията конрес в Перу е разочаровал доста глухи перуанци поради нивото на тълкуване на събитие от толкова високо ниво от преводач, който не знае перуански жестов език. „Структурата на движенията, ръцете, лицето и тялото не следваха това, което казваше говорещият”, твърдят те. Двете световни организации са много загрижени за качеството на жестовия превод по време на това събитие, тъй като са получили доста тревожни сигнали от глухи хора - не само от Перу, но и от други страни, следили конгреса. СФГ и Световната асоциация на преводачите на знаков език са изразили в изявлението загрижеността си за това как това може да се повтори подобен прецедент, особено в светлината на случая с фалшивия преводач от погребението на Нелсън Мандела през 2013 г. Тогава множество организации на глухи хора предприеха мерки за недопускане на толкова излагащи практики.
Председателят на Перуанската асоциация на жестовите преводачи Изабел Рей (Isabel Ray), изрази шока си oт такава ужасяваща липса на уважение към общността на глухите като наемането на лице без никакви познания по перуански жестов език. „Бихме искали да обявим с това публично важността на качеството на преводаческите услуги във всяка публична проява”, се казва в изявлението на WFD и WASLI. „Това е отговорност на организаторите, за да се гарантира, че достъпът до информация е осигурен за глухата аудитория.”
Член 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) посочва, че глухите хора имат право да избират своята форма на комуникация и че държавите - членки гарантират "приемането и улесняването на използването на езика на знаците” [...] и всички други достъпни средствата за комуникация по техен избор като лица с увреждания при тяхното официално общуване”.
В същия член се указва още, че държавите - членки „ще предприемат всички подходящи мерки, за да се гарантира признаването и насърчаването на използването на езика на знаците”. Освен това, в член 9 от Конвенцията на ООН се изисква "държавите - членки да предприемат подходящи мерки, за да гарантират на хората с увреждания достъп на равна основа с другите .. до информация и комуникации ...". Това означава наличието на професионални преводачи на жестов език, които познават съответния национален език на знаците и културата на глухите.
Двете световни организации дебело подчертават необходимостта от сътрудничество с местните организации на глухи хора, в конкретния случай - в Перу; подчертават и необходимостта от обучени, квалифицирани преводачи, които да бъдат предоставяни на събития от такова високо ниво и акцентират върху необходимостта от достъп за глухите хора.
В крайна сметка, от тези два случая ясно проличава, че когато тези предпоставки не са налице, се стига до груби, комични и уронващи езиковата култура на тихите общности ситуации. От своя страна, чуващата общественост, незапозната с жестовия език и неговите особености, може би няма да направи разлика между професионален жестов превод и онова, което само прилича на такъв. Но за глухите носители и за потребителите на жестов език е от съществено значение да имат достъп до информацията, предоставена им от професионален преводач.
Автор на текста: Христина Чопарова
изображение: youtube
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия