Скъпи приятели, тази индианска легенда е добър пример как се чува по другия начин. А не е ли той много по-важен, отколкото обичайният? :)

“Ние, индианците, познаваме тишината, не се страхуваме от нея. Всъщност, за нас тя е по-могъща, отколкото думите. Нашите старейшини бяха обучени в пътищата на мълчанието и те ни предадоха това знание. Наблюдавай, слушай и след това действай – на това ни учеха те. Това е начина да живеем будни", по думите на сиукския вожд Седящият Бик (Татанка Йотанка).

До световните модни подиуми се опитват да стигнат мнозина, но единици са тези, които получават званието „топ модел”. Особено хора без слух. За всички, които харесват тв предавания за мода, вероятно не е убягнал и реалити форматът „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model). На 4 декември 2015 г. победителят в състезанието е  Найл Ди Марко (Nyle DiMarco).

През 2005 г. един американец предлага идеята за изграждането на град само за Глухи хора на територията на Съединените американски щати, в пустинната Южна Дакота. 33-годишният тогава Марвин Милър изразява мечтата си да живее и работи в общност от Глухи и тежко чуващи хора, владеещи езика на знаците, където да се почувства интегриран. Той, съпругата му, четирите им деца, както и родителите на жена му, сестра му и чичо му, са потомствено Глухи.

Държавен орган за защита на човешките права във Франция в края на миналата година е предприел преразглеждане на жалбата от пасажери с увреден слух в авиокомпания „Air Méditerranée”. Група от 22-ма почиващи със слухови затруднения е била възпрепятствана да се качи на борда на полета от „съображения за сигурност”. 18 от пътниците са били глухи, трима с различна степен на слухозагуба и един без проблеми на слуха. Те са пътували от Марсилия за Бодрум /Турция/, когато им е било казано, че няма да бъдат допуснати да се качат на борда на самолета.

Четирикракият приятел на човека, както много други животни, притежава естествени инстинкти да предусеща опасности и да предупреждава за тях. Култивирането на тези инстинкти и тяхната манипулация е залегнало в каузата тренинг и обучение на кучета в помощ на хора със зрителни и двигателни дефицити. Но те могат да бъдат полезни и на нечуващи хора.  По какъв начин, ще ни разкаже Красимир Цветанов*, който се занимава с обучение на кучета в помощ на хора без слух у нас, по примера на британските си колеги от Hearing Dogs for Deaf People.

Всички сте чували, че има такива котки. Генът, който определя бялата козина при котките, е доминиращ над гена за цвят. Хомозиготни (WW) или хетерозиготни (Ww) котки ще имат бял цвят в козината си. Възможно е обаче да има котки с естествено бяла козина (албиноси), които нямат такъв ген, но това е много рядко срещано.

Като гледам картините ú, неволно правя асоциации със странния свят на Борис Виан. В тях има по нещо от магичния сюрреализъм на Салвадор Дали. И от наметнатия с болка крясък на Фрида Кало. Но тя просто е Ния. Ния Якимова. Един творец, който не чува нищо, а с толкова богато въображение, от което се раждат невероятни неща. Повече от човешки, някак си извън времето и пространството сякаш, но все пак тук и сега.

Циганското лято е чудесно време да представиш картините си, които са в унисон с цветовете и багрите на настъпващата есен. Пейзажите с маслени бои, които са запечатали красотата на родния на Радослав Генев - Самоков, бяха представени на 2 септември 2016 г. от 18.00 ч. в галерия „Арт 36” на столичната ул. „Славянска” 40.

Скъпи читатели, имам удоволствието да представя на вашето внимание един млад и перспективен художник, трето поколение в семейството на изявени самоковски артисти. Радослав Генев е със слухов дефицит, и както повечето хора от света на Тишината, той има привилегията да я познава добре. Тепърва ще четем за още изложби и успехи на Ради, а сега нека ви запозная с неговата история.

Нищо неподозиращ, да влезеш в стая, където те очакват усмивките и аплодисментите на близки до сърцето ти хора, определено си е трогваща изненада. Точно такава преживя на 20 юни невероятният „Крал на пантомимата” Пантелей Христов, когото повечето познават като Пони. В голямата зала на Съюза на глухите букви от разноцветна хартия „танцуваха” разпилени на стената, оповестявайки на всеки влязъл, че иде реч за рожден ден. Под тях катедрата се бе превърнала в тайно скривалище за всички подаръци, с които ръководството на Районната организация на глухите в София и на Младежката организация щяха да зарадват рожденика. Оставаше само да се появи той, за да бъде залят от целокупната обич на всички, дошли да го уважат за 66-тия му рожден ден.