Знаете ли, че на каталонски риба е „peixos”? Е, вече знаете. Знаят и всички онези, които вече следят в интернет испанския комедиен сериал „Peixos”, в който всички актьори са глухи и си говорят на каталонски жестов език. Има и субтитри, разбира се. Всъщност, това е аудиовизуален проект, който се състои от девет епизода от по десет минути.

Ако не можеш да чуваш, почти сигурно е, че не би получила роля в телевизията, дори да приличаш на Елизабет Тейлър. Поне така са стояли нещата в киноиндустрията в твърде емблематичната 1968-ма за жените с много актьорски талант, но с много голям слухов дефицит. Днес, ако стане дума за нечуващи актриси, почти всички се сещат за Марли Матлийн. Но малцина знаят коя всъщност е първата глуха актриса, която проправя пътя на актьорите без слух в американската телевизионна мрежа. Одри Нортън (Audree Norton). 

Смехът е не само здраве, но той е и най-успешното средство за скъсяване на дистанцията между хората. Това е известно на Линда Бов (Linda Bove), която мнозина познават като Линда Библиотекарката от любимата на няколко поколения деца телевизионна поредица „Улица Сезам”.

Знаете ли коя е актрисата, за която е била написана „Деца, забравени от бога” – пиесата с три награди „Оливие”, играна цееели 887 пъти? Ами, запознайте се! Филис Фрелик (Phyllis Frelich).

През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011) и Амели (2001). Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú. Обаче никой не е подготвен за критиката на 5 млн. зрителска аудитория на французи, потребители на езика на знаците.

В нея има нещо, което напомня за актрисата Ан Хатауей – дали в момчешката прическа или в погледа, или може би в онзи бунтарски дух, който се излъчва от цялото ú същество. Родената на 18 октомври 1971 г. в Париж Еманюел Лабори (Emmanuelle Laborit) също е актриса. И е директор на Международния театър за визуални изкуства (International Visual Theatre). Освен всичко това обаче тя е и най-големият защитник на жестовия език във Франция, бидейки негов посланик. Френският жестов език (LSF) конституционно е признат като езикова система във Франция. Но там днес едва 5 % от децата имат достъп до френския знаков език и Еманюел Лабори прави всичко възможно, за да увеличи тези проценти.

Публикациите за актьорите в рубриката “кино”  са на произволен принцип. Днес пред вашия взор e тежко чуващата американска актриса Кейти Леклерк (Katie Leclerc) от телевизионния сериал “Switched at birth” (2011). Филмът разказва историята на две разменени при раждането момичета, едното от които е глухо.

Запалените киномани добре си спомнят драмата от 2007 г. „Ще се лее кръв” (There Will Be Blood), режисирана от Пол Томас Андерсън по романа „Нефт” на Ъптон Синклер. Лентата разказва за безогледния ламтеж за богатство на един златотърсач от Ню Мексико по време на нефтения бум в Южна Калифорния в края на 19 и началото на 20 век. В този филм, редом до носителя на Оскар Даниъл Дей Луис, киноманите са запомнили и младежът Х. У., син на нелепо загинал работник в мината, който впоследствие става част от семейството на  нефтения магнат. Това е всъщност и дебютната роля на Ръсел Уейн Харвард (Russell Harvard),  трето поколение глух тексасец от Пасадена, САЩ.

Скъпи читатели, „Ние ви чуваме”, продължава рубриката в помощ на родители и деца със слухова загуба. Днес ви представямe мнението на г-жа Светла Коралска, ръководител на столичния Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух (ЦРРДУС). Колко е важна защо, как се прилага и кога е нужно да се започне – преценете за себе си от мнението на специалиста.

На 12 юни 2012 г. в Дома на киното се състоя премиерата на документалния филм „Доброволци”, чиито режисьори Стефан Командарев* и Светослав Драганов са се опитали да намерят отговор на въпроса какво провокира хора с различни професии и възраст да се занимават с толкова непопулярната у нас доброволческа кауза.