Свойствено е за роднини да се интересуват от личния живот на близките им хора. Дори смятат за естествено и в реда на нещата да раздават непоискани съвети или да задават неуместни въпроси. Близостта между деца и родители зависи от това доколко си споделят. Родителите са там, за да подпомагат емоционалния растеж на децата си. А ако родителят е сам? А когато децата са три? При това момичета. При това достатъчно големи, за да нямат нужда от напътствия. Всъщност, имат. Какви, ще видите в романтичната комедия "За всичко е виновен Фройд" (Tutta colpa di Freud, 2014).

Тишината плаши заради това, че изолира. Откъсва те от всичко, което достига до теб чрез животрептящата нишка на звука. Дистанцира те от хората – дори в присъствието на тълпа виждаш само движещи се устни... а до теб не достига нищо от това, което мълвят. Какво би станало, ако над целия свят, преситен от шумове и какофония, се настани безмълвие? Без радио. Без телевизия и музика. Без гласове. Едно вечно тихо място (A Quiet Place, 2018), без нито звук. Там съвременния свят е ограбен не само от звуци, но и от човешко присъствие. И като в сюрреалистична творба на Клифърд Саймък, причината е в инопланетни хуманоидни същества - гигантски, грозни, слепи... чиято кръвожадност се отключва и от най-тихия звук.

Kолко добре познаваме себе си? Дори тези, с които съжителстваме години наред под един покрив? Чуваме ли се, когато се слушаме, или просто механично отчитаме звуците, вложени в думите, излизащи от нечии устни? Колко процента от вниманието ни е истински ангажирано с това, което другият ни казва, докато ни говори? Тук ли сме, когато слушаме? С какво слушаме – с ушите си, в които звуците просто си влизат, ли с всички сетива, способни да покажат много дори и без посредничеството на думите? Отговорите - във "Формата на водата" (The Shape of Water, 2017).

Децата често мечтаят за вълшебни светове. Понякога и се озовават в тях и наяве. Но какво ще стане, ако се озоват на едно и също място, само че по различно време? А дали могат преживяванията да се споделят извън времето и пространството? А Тишината? В "Свят измислен, пълен с чудеса" (Wonderstruck, 2017) това е напълно възможно.

Когато излиза на екран лентата на белгиеца Ян Кунен „Доберман” (Dobermann, 1997), той събира звездната двойка Венсан Касел и Моника Белучи. По онова време Касел е изгряваща звезда, която идеално се вписва в ролята на банковия обирджия с прякор Доберман, а на 33-годишната тогава Белучи е поверена ролята на любовницата му и партньор в обирите, циганката Натали, която е... Глуха.

Точно така го описват – „динамичен талант, който работи с професионализъм, труден за достигане”. Райън Томас Лейн (Ryan Lane)  e познат на зрителите с ролята на глухия бейзболист Уилям „Дъми” Хой  и като Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth).

През 2002 година тръгва премиерата на американския телевизионен сериал „Сю Томас – окото на ФБР”  (Sue Thomas: F.B.Eye, 2002-2005). За любителите на криминалния жанр това е интересна новост и поради факта, че филмът е базиран на действителната история на агент Сю Томас, нечуваща млада жена с удивителни способности да разчита по устните. Ролята ѝ се изпълнява от актрисата Диан Брей (Deanne Bray), родена без слух.

Знаете ли, че на каталонски риба е „peixos”? Е, вече знаете. Знаят и всички онези, които вече следят в интернет испанския комедиен сериал „Peixos”, в който всички актьори са глухи и си говорят на каталонски жестов език. Има и субтитри, разбира се. Всъщност, това е аудиовизуален проект, който се състои от девет епизода от по десет минути.

През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011) и Амели (2001). Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú. Обаче никой не е подготвен за критиката на 5 млн. зрителска аудитория на французи, потребители на езика на знаците.