Първата стъпка преди училище винаги е детската градина. Достатъчно трудно е, когато си дете, но още по-трудно е, когато си дете без възможност да чува. Тогава предучилищното обучение се превръща в особено отговорна дейност, предвид специалните потребности на малчовците със слухова загуба. 

Проф. д-р Диана Попова е завеждащ сектор “Аудиология” към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Компетентен и ерудиран специалист по отоневрология и отоларингология, проф. Попова има редица участия в наши и международни симпозиуми, а на проведения преди 2г. в Правец XIV-ти Белинов симпозиум, тя коментира темата за новите индикации за кохлеарно имплантиране и подходите на лечение в отологията (раздел от медицината, изучаващ анатомията, физиологията и патологията на външното, вътрешното и средното ухо, както и диагностиката и лечението на заболяванията им, бел.моя). Във връзка с темите за ранната рехабилитация на деца с увреден слух, слуховия скрининг и слухопротезиране, се свързахме с проф. Попова за отговор на така важните за много родители въпроси за слуховото здраве на децата им. По-долу следва интервюто, без съкращения.

Иванка Радева е сурдопедагог, работил в Кабинета по ранна рехабилитация на деца с увреден слух в Плевен почти от самото му откриване. Тя е и единственият рехабилитатор от 1977 г. досега. През 1984 г. КРРДУС- Плевен става домакин на Национален научно-технически семинар, както и такъв през 1998 г., на които г-жа Радева изнася показно практически занимания с деца с увреден слух, от които се вижда колко успешно са прилагани методиките на ранната рехабилитация и колко е голям напредъкът в слухово-говорното развитие на най-малките. Във връзка с наскоро отбелязания 40-ти юбилей на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух г-жа Радева отговори на няколко въпроса за рехабилитационната грижа. 

Надали е нужно да го представям. Toй накара светът да обърне поглед към съвременната българска литература и прибави „Аскеер” към многото заслужени признания. Вървя под дъжда, акуратна и точна, към мястото на срещата в кино „Люмиер”. Време е за отговори… малко преди шест вечерта. Георги Господинов – естествен като романа си.

В този живот нищо не е случайно. Особено хората, с които те среща животът – всеки сам богат с истории и преживявания, които го правят тъкмо човека, който Е. Страшно много ценя естествеността и човечността, може би защото те са и най-чистите мостове, чрез които Душите общуват. Затова днес с удоволствие ви представям един много земен и много състрадаващ човек, у когото най-хубавото и веднага привличащо е точно неговата естественост и човещина. Мнозина от вас, скъпи читатели на сайта, го познават от малкия екран или театралната сцена. Освен сладкодумен разказвач на истории, той е и баща на дъщеря със слухова загуба. Наскоро записа няколко аудиокниги, които обаче са твърде недостъпни като формат за нечуващи любители на литературата. За тях и за нещата от живота разговарям със Звезделин Минков, актьорът с 18 гласа.

Най-големият комик на всички времена, Чарли Чаплин, е бил запален любител на изкуството. Нещо повече - близък приятел с художник без слух - Гренвил Редмънд, който го запознава с езика на знаците. Умение безкрайно полезно в ерата на нямото кино.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, в контекста на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания*, темата за достъпността, залегнала в чл. 9 на КПХУ, е  водеща и в обсега на множество дискусии в Европейския съюза на глухите. След като в началото на септември в ЕП започна процеса за приемане на Закона за европейска достъпност, бе проведен и дебат относно потенциалното въздействие на този Закон върху икономиката на ЕС и гражданите му, ако бъде приет и изцяло приложен.

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

1747 година. Франция. Време на изгубени войни, безкрайни сблъсъци между съд и праламент, религиозни вражди. И върлуваща едра шарка, която щедро отнема животи. Силно отрицателната репутация на „вечния юноша” Луи XV тегне над отслабената и дискредитирана монархия, в която 15 години по-късно ще избухне революция. В такива условия в региона на Турен се ражда Пиер Деложe (Pierre Desloges), първоприходецът в образованието на хора без слух и говор.