Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

 Скъпи читатели, обещах ви разходка. В „Различната България”, онази, видяна през обектива на Асен Великов. Хайде, да се разходим...

Той изглежда точно така, както може да си представите, че би изглеждал един воевода. Народните носии му отиват. И не, не е актьор. Обикновено е зад обектива, за да документира родния фолклор. Фотограф, етно документалист за Национално училище за фоклорни изкуства, текстилен инженер. Малцина знаят, че от десетина години той е на „ти” с Тишината, но не личи да се е променил особено. От Левски, Плевенско. Асен Великов. Дори и в името му е втъкана българската история.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, 2017 година започна с много новости, които са по-скоро резултат от положените основи през изминали години. И понеже едва вчера научих хубавата новина, я споделям с вас. Проактивните основатели на АВА, за които вече имах удоволствието да ви разкажа, са включени в класацията на престижното сп. Форбс за 2017 „30 под 30” в категорията за проактивни млади предприемачи - заради приложението, което ще промени историята на глухите хора, като им предложи улеснена комуникация на преобразувана реч в текст чрез мобилно приложение, което вече спечели на своя страна половината свят. 

Слуховата загуба е едно от нещата, които се случват по редица причини – наследствени или външни фактори. Какво е необходимо да знаете за слуховата загуба и за хората без слух, за да се случва най-добрата и ползотворна комуникация? Вижте в следващите шест точки.

Скъпи читатели, незабравимо е усещането да се озовеш сред деца и да виждаш радостта в очите им, докато любопитно и малко плахо надничат в торбичките с подаръци, за да видят какво си им донесъл. А когато сред децата откриваш истински художествени таланти, разбираш колко синхрон има между това, което даваш и онова, което получаваш. Децата получиха картички, нарисувани от художници от света на Тишината. "Ние ви чуваме" им гостува с любезното съдействие на Ваня Топалска от конна база Адгор, доброволец към БЧК, за да сподели с тях празничните коледни емоции. Нека ви разкажа за трогателната среща. И да знаете, ангелите са навсякъде! :)

Наскоро приятел попита как си представям перфектната Коледа. Отговорих, че когато си там, където искаш да бъдеш, перфектността е състояние на духа. Всичко останало е въпрос на креативност и израз на вътрешния усет за уют. Казват, че домът е там, където е сърцето ти. А то е отляво. Така... Какво е нужно, за да си създадеш уют? Няколко свещи, изрязани от картон фигурки на прозореца... и неща, сътворени с двете ти ръце. Уютът, който създаваш за другите обаче, е в присъствието. Твоето. Защото уютът е заедност. И споделен смях, и прочетени (разказани) приказки и истории. И сладост от чай или вино, и аромат на домашно приготвени  бисквити. По бабина рецепта. Време беше да сбъдваме мечти. За децата в Доганово и с помощта на невероятни художници от света на Тишината, екипът на "Ние ви чуваме" щеше да бъде дядо Коледа.

Отраженията обикновено привличат погледите. Те са бляскави, внезапни, понякога бледи и съвсем неразличими – точно като менящи се настроения, като вечната цикличност на нещата, като самия живот. Те са и темата на една много вдъхновяваща изложба на илюстратора Моника Войкова, чиито „Отражения” Софийската филхармония представи на 12 декември в столичната галерия „България” на концертен комплекс „България”. Изложбата е трета самостоятелна за художничката със слухов дефицит.

Градът се настройва за сън, сгушен в сиянията на улични светлини, сред които вятърът кротко размотава прежда от сива мъглица.В неголямата зала на читалище „Светлина” в столичния квартал Стрелбище на 10 декември, още в 18.00 ч., литна духът на Родопа, летеше над притихналото множество, шмугваше се между столовете, шумолеше между букетите и танцуваше около пламъка на свещта, горяща на масата до Ива. Като излязла от повестта, жива Алтънчица. И писъкът на гайдата хукна след гледките от Родопа, които течаха като река на екрана. Премиерата бе магическо докосване, от което всеки отнесе в душата си стоплящ спомен.

Международният ден на детето премина под знака на Осмата национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух, назована „Ти чуваш”. В културен център „Красно село” ръководството на столично специално училище за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев” посрещна гости от България, Сърбия и Македония, за да споделят взаимния си опит в областта на сурдопедагогиката, рехабилитацията и социалната интеграция на деца с увреден слух.